Решение № 84 от 21.02.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Велико Търново, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Йордан Воденичаров

Илина Гачева при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело № 20234100500052 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл.310 и сл. ГПК.

Предмет на подадената от “Магдак” ЕООД с ЕИК 104690208, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. “С. Румянцев” № 34, представлявано от управителя Р. М., чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адв. М. М. при АК- Русе, въззивна жалба, е Решение № 1299/30.11.2022г. по гр.д. № 2370/2022г. по описа на РС- Велико Търново, VIII състав, с което първоинстанционният съд е уважил предявените от С. П. М. с ЕГН **********, спрямо въззивника, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, като е осъдил въззивната страна да му заплати сумата от 3722,70 лв. / три хиляди седемстотин двадесет и два лева и седемдесет стотинки/, съставляваща обезщетение за времето за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 03.12.2021г.-27.01.2022г. и от 08.02.2022 - 03.06.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане, както и сторените разноски, в т.ч. внесените държавни такси.

С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се отправя искане за отмяна в цялост на постановеното първоинстанционно решение, поради неправилност на изводите на съда, съобразно събраните по делото доказателства /необоснованост/. Във въззивната жалба са изложени доводи за частична недопустимост на първоинстанционния съдебен акт, в частта му, с която съдът се е произнесъл, като е присъдил в полза на въззиваемия обезщетение за времето, за което е останал без работа, за период, за който не е бил сезиран с подадената искова молба.

1

Излагат се конкретни съображения, касаещи осъществения от първоинстанционния съд доказателствен анализ, обуславящ неправилно установена фактическа обстановка, въз основа на която съдът е извел погрешни правни изводи по същество на делото, като се посочват се конкретни съображения.

С подадената въззивна жалба се претендира и присъждане на сторените разноски при разглеждане на делото пред двете съдебни инстанции.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна на 12.01.2023г., чрез надлежно упълномощения процесуален представител на въззиваемия - адв.

П.Б., при АК - Видин, като в законоустановения едноседмичен срок по чл.312, ал. 2 ГПК, от името и за сметка на въззиваемия, е подаден отговор на въззивната жалба, в който заявява, че предявените от него обективно кумулативно съединени искове са доказани по основание и по размер.

Оспорва фактическите твърдения на въззивника, за наличието на нарушения на трудовата дисциплина, обусловили прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя, изложени в жалбата, като счита, че същите не са били въведени в предмета на спора пред първостепенния съд и като такива следва да се считат преклудирани на основание чл.266 ГПК.

Поддържа, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и обосновано, постановено съобразно доказателствата по делото, поради което следва да бъде потвърдено в цялост. Отправя искане за присъждане на сторените в настоящото производство, разноски, представя списък по чл.80 ГПК.

В рамките на проведеното открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивният жалбоподател се представлява от съответно упълномощения си процесуален представител, който по същество заявява, че поддържа изцяло доводите си изложени във въззивната жалба, като посочва аргументи по същество идентични със съдържащите се в жалбата. Претендира се присъждане на разноски за настоящата инстанция, както и се отправя възражение за прекомерност по отношение на размера на претендираното от въззиваемата страна, адвокатско възнаграждение по см. на чл.78, ал.5 ГПК.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не се представлява при провеждане на откритото съдебно заседания, като процесуалният представител е подал писмена молба, в която както въззиваемата страна, така и процесуалния й представител, изразяват съгласие ход на делото да бъде даден в отсъствие на страната и процесуалният представител, представена е и писмена защита, в която се съдържат съображения по съществото на спора.

По така наведените от страните твърдения, настоящата съдебна инстанция намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.

С подадената искова молба, ищецът С. П. М., твърди че между него и ответника “Магдак” ЕООД, съществувало трудово правоотношение, по силата на сключен трудов договор от 04.11.2021г., като ищецът заемал длъжността “Шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 и повече тона”. На 2

09.12.2021г., ищецът получил травма на коляното на десния си крак, поради което на същия били издадени болнични листи за временна нетрудоспособност до 09.01.2022г. Ищецът получил изричен отказ от органите на държавното обеществено осигуряване, които го уведомили, че считано от 03.12.2021г., е налице прекратяване на осигуряването. Ищецът твърди, че не е подавал молба за прекратяване на трудовото правоотношение така, както било посочено в заповедта за прекратяване, издадена от работодателя, а именно по взаимно съгласие със същия. Твърди, че не е могъл да изпълнява трудовите си задължения, поради временна неработоспособност, своевременно е представил издадените му болнични листи на работодателя, като не му е било известно, че трудовото му правоотношение е било прекратено. От момента на прекратяване на трудовото правоотношение до подаването на исковата молба, ищецът е бил без работа и не е получавал никакви доходи. Поради гореизложеното, с подадената искова молба се отправя искане за признаване на незаконно уволнението на ищеца и отмяна на издадената заповед за прекратяване от работодателя, ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност при работодателя, както и да му бъде изплатено обезщетение за времето, през което е бил без трудови доходи, считано от прекратяването на трудовото правоотношение до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва.

В отговора на исковата молба, ответникът твърди, че ищецът се е отклонил от изпълнението на изрично възложен му със заповед за командировка в чужбина, международен превоз, като не го е довършил. Ответникът твърди, че на 01.12.2021г., ищецът вместо да продължи курса към Гърция, спрял товарния автомобил в гр. Видин, като на същата дата се свързал със служител на ответника /на длъжност “спедитор”/ и му заявил, че няма да завърши превоза по лични причини и не желае да работи повече за ответника, като изразил изрично съгласие трудовото правоотношение да бъде прекратено и друг работник/служител на ответника, да довърши превоза. В изпълнение на волята на ищеца, ответникът издал Заповед № 10000326/03.12.2021г., за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, като същата била своевременно изпратена, но била получена по- късно, едва на 11.01.2022г., не по вина на работодателя. Ответникът твърди, че издадените и представени пред него болнични листи не отразяват действителното фактическо положение. Ответникът твърди, че е спазена процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди още и че размерът на претендираното от ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа е прекомерно завишено, като при изчисляване на същото следва да се има предвид месечното брутно трудово възнаграждение, получавано от ищеца.

По така наведените от страните съображения, след преценка на събраните по делото доказателства, както и приложимите материалноправни и процесуалноправни разпоредби, настоящата съдебна инстанция намира за установено от фактическа и правна страна следното:

I. От фактическа страна

3

Между страните не е спорно обстоятелството, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, с когото имали сключен безсрочен трудов договор № 639/04.11.2021г., като ищецът бил назначен на длъжността “Шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 и повече тона”, с месечно възнаграждение в размер на 650 лв.

Ответникът възложил на ищеца изпълнението на международен превоз на товар, съобразно заеманата от последния длъжност, което се установява от представената и издадена от ответника в качеството му на работодател Заповед за командировка в чужбина № 15924/19.11.2021г., за срок от 13 дни, считано от 20.11.2021г., като в същата е посочен маршрута на превоза, както и превозното средство, с което е следвало да бъде осъществен.

Международният превоз е приключен 01.12.2021г., което се установява от издадения и представен като писмено доказателство пътен лист с № 46329, неоспорен от страните. Ответникът издал Заповед № 10000326/03.12.2021г., за прекратяване на трудовото правоотношение, в която като основание за прекратяването се сочи постигнато между страните, взаимно съгласие.

Ответникът изпратил уведомлението за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на 30.12.2021г., което е видно и се установява от изготвената служебна справка от регистрите на НАП, приложена към делото.

На ищецът били издадени болнични листи за временна неработоспособност за периода 12.12.2021 - 09.01.2022г., но с разпореждане от 07.01.2022г., осигурителните органи му отказали изплащането на обезщетение от НОИ. В изпъленение на указанията на първостепенния съд, ищецът с молба с вх.№ 16702/26.10.2022г., е пояснил обстоятелствената част на исковата молба, като е посочил, че периода, за който се претендира заплащане на обезщетение за времето, през което е бил без работа е считано от 03.12.2021г - 03.06.2022г. С писмена молба с № 17933/15.11.2022г., ищецът в срока по чл.312, ал.2 ГПК, е оттеглил частично искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, а именно за периода 28.01.2022г. - 07.02.2022г. С протоколно определение № 1329/22.11.2022г., по гр.д. № 2370/2022г. по описа на РС- Велико Търново, първостепенният съд се е произнесъл по направеното частично оттегляне на исковата претенция, като го е допуснал. В претендирания с исковата молба и уточнението към нея, ищецът не е получавал доходи от трудово и/или служебно правоотношение, което се установява от представената от него декларация от 11.11.2022г. - частен диспозитивен документ, неоспорен от страните.

II. От правна страна

С оглед приетото за установено от настоящата съдебна инстанция, се формира извод за основателност на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции.

1.1. По отношение на исковите претенции по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ настоящата съдебна инстанция намира, че същата е основателна. В издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че същото се прекратява на основание постигнато взаимно съгласие между страните, а именно по реда на чл.325, ал.1 КТ. В същата разпоредба е изрично посочено, че волеизявлението за прекратяване, на която и да е от страните по трудовото 4 правоотношение, следва да бъде отправена писмено до другата страна, като й бъде предоставен седмодневен срок от получаването й, в който срок да бъде взето отношение към същата. От представените в хода на производството доказателства, не се установява по безспорен начин, че действително е налице писмена молба, изхождаща от ищеца, както и че е спазен предвидения в разпоредбата на чл.325, ал.1, срок. Представената докладна записка, възпроизвеждаща твърдения за проведен телефонен разговор между служител на ответника и ищеца, настоящата съдебна инстанция не може да приеме за доказателство относно съществуваща воля у ищеца да прекрати правоотношението с ответника по взаимно съгласие, след като не е спазена имепративно установената форма, по която същата следва да бъде обективирана и адресирана до другата страна по трудовото правоотношение.

Предвид обстоятелството, че работодателят следва при условията на пълно доказване да установи законосъобразното провеждане на процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение, то същият следва да понесе и тежестта на доказване, а именно предявената искова претенция да бъде приета за основателна, уволнението признато за незаконно, а издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение - отменена.