Определение № 1413 от 30.09.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1413 гр. Плевен, 30.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500782 по описа за 2025 година

Делото е образувано по частна жалба на ЕАД „Д. М.“-гр.София срещу определение №4308 от 23.08.2025 г. по гр.д. №2879/2023 г. на Плевенски Районен съд, с което е оставена без уважение молбата на ЕАД „Д. М.“ за изменение на постановеното по делото решение №1846 от 22.12.2023 г. в частта му за разноските. Жалбоподателят счита, че Плевенски Районен съд неправилно е приложил чл.2, ал.5 от НМРАВ и установената във вр. с него конкретно цитирана съдебна практика. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде изменено постановеното по делото решение в частта му за разноските, като „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ЕООД бъде осъдено да му заплати още 760 лв. с ДДС – общо 960 лв. с ДДС като адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА или по 480 лв. с ДДС за защита по всеки от предявените от Д.И.П. искове.

„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ЕООД е депозирало писмен отговор, в който моли частната жалба да бъде оставена без уважение, тъй като в процесния случай нормата на чл.2, ал.5 от НМРАВ е неприложима, тъй като двата иска са в защита на един и същи интерес. Сочи, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Счита, че не е налице основание за начисляване на ДДС върху адв. възнаграждение, определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

Чрез проверка относно допустимостта на частната жалба при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, въззивната инстанция 1 констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, срещу определение по чл.274, ал.1, т.1 във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД.

Така изложеното прави жалбата допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, защото:

Плевенски Районен съд е сезиран със следните обективно съединени искове:

1. установителен иск за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение в размер на 89.88 лв.

2. частичен осъдителен иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата от 10 лв., явяваща се част от общо 100 лв., платени недължимо като възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.

Допуснато е изменение на осъдителния иск, съгласно което той се счита предявен за 89.88 лв.

С решение №1846 от 22.12.2023 г. по гр.д. №2879/2023 г. Плевенски Районен съд е уважил иска по т.1 и иска по т.2 за сумата от 89.88 лв.

Плевенски Районен е определил и присъдил адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 200 лв. с ДДС общо или по 100 лв. с ДДС за защита по всеки от предявените от Д.И.П. искове. Плевенски Окръжен съд намира, че нормата на чл.2, ал.5 от НМРАВ е приложима в случая и е правилно приложена от първоинстанционния съд, т.е. основното възражение на ЕАД „Д. М.“-гр.София срещу обжалваното определение е неоснователно.

Решението е постановено на 22.12.2023 г., т.е. преди изменението на НМРАВ и същинският предмет на обжалването е относно „справедливия“ размер на адвокатското възнаграждение за защита по всеки от двата иска. По този въпрос и в решението, и в определението по чл.248 от ГПК Плевенски Районен съд е приел, че не е обвързан от НМРАВ /сега НВАР/, а следва сам да прецени правната и фактическа сложност на делото и извършените от ЕАД „Д. М.“-гр.София процесуални действия и съобразно тях сам да определи разумен размер на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.

В обжалваното определение правилно е прието, че липсва фактическа и правна сложност на делото. Отчетена е и процесуалната активност на ЕАД „Д.

М.“-гр.София. Въззивната инстанции прави същите изводи и констатира, че в жалбата липсват аргументи, обосноваващи по-голяма фактическа и правна сложност на делото. То е започнало на 22.05.2023 г. с подаване на исковата молба от друг процесуален представител на ищцата – адв. Б. З.. С помощта на последния са отстранени нередовности на ИМ и едва след постановяването на определение по чл.140 от ГПК и насрочването на делото в о.с.з. участие в 2 производството като процесуален представител на ищцата е взело ЕАД „Д.

М.“-гр.София. Това участие се изразява в подаването на молба вх.

№27521/11.10.2023 г. за допускане поправка на техническа грешка в ИМ, за допускане изменение в размера на осъдителния иск и за съобразяване на конкретни правни аргументи при решаване на спора по същество, които са изложени и в ИМ. По делото не са разпитвани свидетели и не са назначавани ВЛ. В единственото о.с.з. на 24.11.2023 г. не се е явил представител на ищцата, респ. на ЕАД „Д. М.“-гр.София. Производството е приключило в първата инстанция на 22.12.2023 г. с постановяването на решение, т.е. не е налице продължителен процес.

Въззивната инстанция намира за справедлив размера от 100 лв. с ДДС за защита по всеки от предявените искове, тъй като защитата по тях е еднаква и тъй като за уважаването на осъдителния иск за връщане на даденото без основание, който се явява естествено следствие от уважаването на установителния иск, не са необходими допълнителни процесуални усилия, различни от вложените за защитата по установителния иск.

В заключение – настоящата инстанция приема, че Плевенски Районен съд е процедирал правилно, като е определил адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА в размер на общо 200 лв. с ДДС. Плевенски Окръжен съд намира, че с определянето на адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА доставената от адвоката услуга става възмездна и подлежи на облагане с ДДС.

Обжалваното определение се явява правилно, респ. частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА частна жалба с рег. №26979 от 27.08.2025 г., подадена от ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“-гр. София срещу определение №4308 от 23.08.2025 г. по гр.д. №2879/2023 г. по описа на Плевенски Районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3