Решение № 6305 от 07.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6305 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.а

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Таня Б. Стоянова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20231100501457 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 12222/04.11.2022 г., постановено по гр. д. № 41339/2021 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 88 състав, е отхвърлен предявеният от Г. Х.

И. срещу Р. Е. Б. иск с правно основание чл. 45, ал. 1, вр. чл. 52 ЗЗД за осъждането на Р. Е.

Б. да заплати на Г. Х. И. сумата в размер на 5 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на подадена от ответницата молба /в която молба са изнесени неверни обстоятелства/ за иницииране на производство по реда на ЗЗДН до Софийски районен съд, въз основа на която е образувано гр. д. № 14802/2020 г. по описа на Софийски районен съд и е издадена заповед за незабавна защита от 29.04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.04.2020 г. до окончателното изплащане.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът Г. Х. И. е осъден да заплати на ответницата Р.

Е. Б. сумата в размер на 600,00 лева – разноски в първоинстанционното производство за платен адвокатски хонорар.

Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ищеца Г. Х. И., чрез адвокат Р. Н., САК. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното съдебно решение.

Конкретно се развиват доводи, че при недостатъчно задълбочен и съвкупен анализ на събрания доказателствен материал, решаващият районен съд е достигнал до необоснован краен извод за неустановеност по делото осъществяването от страна на ответницата на умишлено противоправно поведение, изразяващо се в изнасяне на неверни обстоятелства в молба до съда за иницииране на производство по реда на ЗЗДН и декларация по чл. 9 ЗЗДН, предприето с цел да се навреди на ищеца в настоящото производство. В тази насока се поддържа, че при формиране на извода си за недоказаност на исковата претенция районният съд не е обсъдил приетото по делото като писмено доказателство Постановление на прокурор при СРП от 15.05.2020 г. по прокурорска преписка № 18687/2020 г. за отказ за образуване на досъдебно производство срещу Г. Х. И.. Сочи се, че с посочения прокурорски акт по категоричен начин е установено, че ищецът не е осъществил домашно насилие спрямо ответницата, в какъвто смисъл са изнесените от нея твърдения в производството по реда на ЗЗДН. За необоснован се счита също изводът на СРС да не кредитира показанията на 1 свидетелката Е.Б. в частта им относно изнесените от нея данни за отправена от Р. Б. закана да „съсипе“ и „унищожи“ ищеца, като производни, предвид факта на обективиране на заканата в личен разговор между страните по делото. Поддържа се, че приложената по делото медицинска документация, установяваща травматични увреждания по тялото на ответницата, не е достатъчна за установяване на лицето, което реално ги е причинило, и конкретно, че това е ищецът по делото. При тези аргументи се моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата Р. Е. Б..

В проведеното на 29.05.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът Г. Х. И., редовно призован, не се явява. За него се явява адвокат Р.

Н., САК, която заявява, че поддържа въззивната жалба, няма нови доказателствени искания пред въззивната инстанция и моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск. Претендира разноски по делото съгласно списък с разноски по чл. 80 ГПК, представен в съдебно заседание. Представя писмена зашита, в която излага подробни съображения по същество на делото.

В проведеното на 29.05.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззиваемата страна Р. Е. Б., редовно призована, не се явява. За нея се явява адвокат В. С., САК, който заявява, че оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски по делото съгласно списък с разноски по чл. 80 ГПК, представен в съдебно заседание. Представя писмена зашита, в която излага подробни съображения по същество на делото.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответницата Р. Е. Б. да заплати на ищеца Г. Х. И. сумата в размер на 5 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на изнесени неверни обстоятелства от ответницата в искова молба до СРС и декларация по чл.

9, ал. 3 ЗЗДН, въз основа на които е образувано гр. д. № 14802/2020 г. на СРС и е издадена заповед за незабавна защита от 29.04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.04.2020 г. до окончателното изплащане.

С оглед процесуалното поведение на страните и доводите, наведени във въззивната жалба, съобразно правомощията му съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият въззивен съдебен състав намира за безспорни между страните на етапа на въззивното производство следните обстоятелства, които се установяват по несъмнен начин и от събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в приложеното за послужване гр. д. № 14802/2020 г. на СРС: 1./ Р. Е. Б. е депозирала пред СРС молба вх. № 8000190/15.04.2020 г., в която е изложила твърдения за нанесен побой от съпруга – Г. Х.

И., на 08.04.2020 г., „след пореден семеен скандал“, и е обективирала искане към съда за издаване на заповед за незабавна защита – към молбата са приложени лист за преглед на пациент, осъществен на 10.04.2020 г., както и съдебномедицинско удостоверение № 79.04/2020 г.; 2./ по повод депозираната молба е образувано гр. д. № 14802/2020 г. по описа на СРС, 80 състав; 3./ по посоченото гражданско дело, с уточнителна молба вх. № 5051351/28.04.2020 г., Р. Е. Б. е изнесла допълнителни фактически твърдения, че на 08.04.2020 г. вечерта в семейното им жилище, „след употреба на значително количество алкохол“ от страна на съпруга , последният започнал да я обижда и да я заплашва, след което започнал да я блъска и удря по цялото тяло с юмруци, а накрая нанесъл много силен удар с юмрук „в лявата област на черепа – лявото око“; 4./ на 29.04.2020 г. е издадена заповед за незабавна защита по гр. д. № 14802/2020 г. по описа на СРС, 80 състав , с която, на основание чл. 18, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Г. Х. И. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р. Е. Б., и е предупреден, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, че при неизпълнение на издадената заповед, полицейските органи ще го задържат и ще уведомят органите на Прокуратурата на РБ; 5./ производството по гр. д. № 14802/2020 г. по описа на СРС, 80 състав, се е развило в рамките на три открити съдебни заседания, в хода на които са събрани писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, като с протоколно определение от 08.02.2021 г. делото е 2 прекратено, на основание чл. 232 ГПК, вр. § 1 от ЗР на ЗЗДН, поради оттегляне на молбата за домашно насилие от молителя, за което съгласие е изразила и ответната страна; 6./ прекратителното определение, като необжалвано от страните, е влязло в законна сила на 16.02.2021 г. съобразно надлежното отбелязване на съда върху него.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Лист за преглед на пациент в КБД/СО от 10.04.2020 г., видно от който на посочената дата във времевия интервал 10:25 часа – 10:45 часа е извършен преглед на лицето Р. Е. Б., при който на последната е поставена основна диагноза – мозъчно сътресение, придружаващи заболявания и усложнения – контузия на клепача и околоочната област, при снета от пациента анамнеза за нанесен побой. Лицето е освободено от болничното заведение при заявен от негова страна отказ за хоспитализирането му.

По делото е прието като писмено доказателство Съдебномедицинско удостоверение № 79.04/2020 г. , изготвено от д-р А. Х. – специалист по съдебна медицина в Катедра по съдебна медицина и деонтология при Медицински университет – гр. София, съгласно което, след извършен личен преглед на лицето Р. Е. Б. и с оглед данните от представен Лист за преглед на пациент от 10.04.2020 г., е установено, че Р. Е. Б. е с мозъчно сътресение, отоци, кръвонасядания и охлузвания по лицето, охлузвания на двете ръце. Според мнението на специалиста посочените травматични увреждания са в резултат от действието на твърди, тъпи и тъпоръбести предмети, и могат да са бъдат получени по време и начин, както се съобщават от пациента. Описаните увреждания са причинили на пациента временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По делото е представено и прието като писмено доказателство Постановление на прокурор при СРП от 15.05.2020 г. по прокурорска преписка № 18687/2020 г. за отказ за образуване на досъдебно производство срещу Г. Х. И.. Видно от приложения прокурорския акт, по повод на подадена от Р. Е. И.а жалба в 03 РУ – СДВР, с данни за упражнено спрямо нея домашно насилие от съпруга

Г. Х. И. на 08.04.2020 г., е била образувана прокурорска преписка № 18687/2020 г. по описа на 03 РУ – СДВР, в хода на която са извършени множество действия по разследването. След извършена предварителна проверка наблюдаващият прокурор е формирал краен извод за липса на достатъчно данни за съставомерно престъпно поведение от страна на Г. Х. И., което да би могло да се квалифицира като извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5 НК – макар да са събрани данни за претърпяна от Р. И.а лека телесна повреда, липсват категорични такива, че автор на осъществено спрямо нея противоправно поведение е именно съпругът и то при конкретно твърдения семеен скандал, като същевременно посоченият квалифициран състав на телесна повреда изисква системност на упражненото домашно насилие, твърдения или данни за която не се установяват в разследвания случай.

Пред районната инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Е.Г.Б., Б.Е.Б., К.П.А. и В.С.А.-С..

От разпита на свидетелката Е.Г.Б. се установява, че същата е позната на ищеца Г. Х.

И. от жилищния квартал, в който двамата живеят. Свидетелката разказва, че с ищеца често се засичат в кварталния парк, тъй като и двамата разхождат кучетата си там. По нейни впечатления Г. Х. И. е спокоен, позитивен и отзивчив човек. Има спомен за тяхна среща в парка в края на м. април – началото на м. май 2020 г., при която свидетелката забелязала, че ищецът е видимо блед и притеснен. Тогава И. споделил, че притесненията му произтичат от заведено от съпругата му дело срещу него за домашно насилие и закана на последната, че ще го “унищожи, съсипе, остави без нищо“. Свидетелката разказва, че във връзка с така заведеното дело други познати в квартала се отдръпнали от И., а също, че е известно, че същият е бил освободен от работа. С оглед положението му и липсата на финансови средства, с които да обслужва кредитите си, свидетелката твърди, че му е заела неколкократно парични средства на обща стойност около 5 000 лева.

От разпита на свидетеля Б.Е.Б. се установява, че той е брат на ответницата Р. Е. Б..

Свидетелят разказва пред съда лични впечатления от връзката на сестра му и ищеца, вкл. за сватбата им през 2018 г. Твърди, че след сключване на брака между Р. и И., загубил контакт със сестра си за период около две години, като подновили такива през 2020 г., когато на 09.04.2020 г. тя му се обадила по телефона, разплакана, споделяйки му, че съпругът яе пребил и я е изгонил от семейното им жилище. В проведения телефонен разговор ответницата го помолила да я приюти, тъй като няма къде да отседне. Около 30 минути след телефонния им разговор Р. пристигнала на адреса на свидетеля с такси и личен багаж. При пристигането свидетелят забелязал, че сестра му е в шок, плачела, имала отток на лявото 3 око, веждата била сцепена, имала и синини и натъртвания по ръцете. Още същата вечер свидетелят звъннал на телефон 112 и подал сигнал за упражнено спрямо Р. домашно насилие. Макар сестра му да не искала да сигнализира компетентните органи, тъй като изпитвала страх от възможната реакция на съпруга си, на 10.04.2020 г. по настояване на свидетеля Богомилов и придружена от него ответницата отишла за освидетелстване в „Пирогов“, а след това и до сградата на СРС на бул. „Цар Борис III”. С оглед обявената към този момент в страната пандемия поради Ковид 19 съдебната охрана не ги допуснала в сградата и ги насочила да подадат жалба чрез пощенските служби, което и сторили.