Определение № 44597 от 01.11.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44597 гр. София, 01.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20221110162090 по описа за 2022 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в патримониума на „Топлофикация София“ ЕАД съществуват вземания от следните лица: от Р. Г. Д., И. Г. Й. и Д. Г. Д. в качеството им на наследници по закон на починалия в хода на процеса Г. Д. Д.: за сумата от общо 2472.19 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2016г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент .......... находящ се в гр. София, ................... за сумата от общо 315.98 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2017г. до 27.11.2019г., за сумата от общо 18.54 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 11.2016г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от общо 2.95 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.12.2016г. до 27.11.2019г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 09.12.2019г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 71376/2019г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като съобразно изричното уточнение на исковата молба от всяко от посочените лица се претендира част от посочените суми, съответна на дела на всеки от тях от наследството на Г.

Д. Д.; от Р. Г. Д. на собствено основание: за сумата от 2472.19 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2016г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент .......... находящ се в гр. София, ................... за сумата от 315.98 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2017г. до 27.11.2019г., за сумата от 18.54 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 11.2016г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 2.95 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.12.2016г. до 27.11.2019г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 09.12.2019г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 71376/2019г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че през исковия период между него, от една страна, и Г. Д. Д. и Р. Г. Д., от друга, е съществувало облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното 1 им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като потребителите не изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение, дължимостта на която в полза на топлофикационното дружество била уговорена в чл. 22, ал. 2 от приложимите общи условия на ищеца. Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения клиентите изпаднали в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата И. Г. Й., която оспорва предявените срещу нея искове, поддържайки, че нейната част от процесния имот е продадена на трето лице.

На 28.08.2023г. по делото е постъпил отговор на исковата молба от името на Д. Г. Д., с който предявените срещу него искове се оспорват поради липса на облигационно отношение между него, респ. негов наследодател и ищеца, като се оспорва в тази връзка който и да е от тях да е бил собственик или вещен ползвател на имота. Ответникът оспорва като недопустим иска за цената на услугата дялово разпределение, тъй като същата била предоставена от дружество, различно от ищцовото. Независимо от това, оспорва реалното извършване на услугата дялово разпределение, като счита за недоказана уговорената цена на услугата. Поддържа, че не е надлежно поставен в забава за изпълнение на процесните главни задължения, доколкото до него не била отправяна покана преди подаване на исковата молба, а и фактурите за исковия период не били издавани на негово име. Оспорва съществуването на представения с исковата молба договор между дружеството за дялово разпределение и процесната етажна собственост, евентуално- счита, че същият не е бил приложим през процесния период с оглед уговорения в него едногодишен срок на действие. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на задълженията по давност. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Р. Г. Д., с който ответникът оспорва исковете с довод за недоказаност наличието на облигационно отношение между него и ищеца, на изрядни и сертифицирани измервателни уреди в абонатната станция в сградата и в процесното жилище, както и на надлежното въвеждане в експлоатация на абонатната станция. Оспорва да е титуляр на право на собственост или на ограничено вещно право на ползване по отношение на жилището. Счита наред с това за недоказано правнорелевантното обстоятелство, че имотът е бил топлоснабден през исковия период, както и до него реално да е доставяна топлинна енергия. Оспорва наличието през исковия период на валиден и действащ договор между фирмата за дялово разпределение и процесната етажна собственост. Поддържа, че изискуемостта на процесните задължения не е настъпила, както и че не е надлежно поставен в забава за заплащането им съобразно действащите към релевантния момент нормативна уредба и общи условия. В условията на евентуалност навежда възражение за погасяване на задълженията по давност. Претендира разноски.

На ответницата Р. Д. следва да бъдат дадени указания във връзка с редовността на 2 депозирания от нейно име отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК.

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответниците, респ. техните праводатели, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на ответниците, респ. праводателите им в качеството им на потребители на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „Топлофикация София“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи и предоставянето през исковия период на услугата дялово разпределение.

Във връзка с възражението за погасяване по давност на процесните задължения процесуално задължение на ищеца е да докаже настъпването на обстоятелства, довели до прекъсване и/или спиране на давността, в случай че твърди осъществяването на такива.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на главен дълг, поставянето на задълженото лице в забава за погасяването му, както и размера на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползване на съответния паричен ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че те или техните праводатели са погасили претендираните задължения изцяло или частично и в срок, за което не се сочат доказателства, но и не се навеждат твърдения.

А ответницата И. Г. Й. следва да докаже твърденията си, че е продала собствената си идеална част от процесния имот, за което понастоящем не сочи доказателства.

По заявените от страните искания съдът намира следното:

Следва да бъде уважено искането на ищеца за конституиране като трето лице- негов помагач на „Техем сървисис“ ЕООД, доколкото правният интерес от подобно процесуално искане е обоснован с твърдения, че дружеството е извършвало дяловото разпределение за процесния имот през релевантния за спора интервал от време, поради което при неточно изпълнение на това задължение в патримониума на ищеца би възникнало вземане за обезвреда.

Основателно е и искането с правно основание чл. 190 ГПК за задължаване на третото лице- помагач да представи посочените в исковата молба документи, доколкото същите касаят спорни въпроси, включени в предмета на делото.

Ищецът е представил документи, които са от значение за правилното решаване на правния спор, предмет на настоящото дело, поради което следва да бъде допуснато събирането им като писмени доказателства.

Следва да бъде допуснато извършването на съдебно- техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, като същата следва да бъде изготвена и въз основа на документите, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот, вкл. документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода, като при отговор на въпрос № 4 експертът следва да посочи и количеството реално потребена топлинна енергия и стойността на същата за периода от 01.10.2016г. до 30.04.2019г.

Съдът намира, че с оглед заявените в отговора на исковата молба конкретни оспорвания извършването на съдебно- счетоводна експертиза се явява ненеобходимо, 3 поради което искането за допускането й следва да бъде оставено без уважение.

Без уважение следва да бъдат оставени исканията от името на ответниците Д. Д. и Р. Д. за задължаване на ищеца да представи в оригинал договора между ЕС и дружеството за дялово разпределение, тъй като същият не е необходим за изясняване на спорни между страните обстоятелства, включени в предмета на доказване съобразно твърденията им и разпределената от съда доказателствена тежест; акт за разпределение на кубатурата в сградата, в която се намира жилището- тъй като за установяване на потребеното в имота през исковия период количество топлинна енергия е допуснато извършването на съдебнотехническа експертиза; оригинали или заверени преписи от всички фактури, издадени са исковия период- тъй като счетоводното отразяване на процесните задължения няма отношение към дължимостта на същите; справка за дължими суми по периоди и фактуритъй като представянето на такава предполага нарочното й съставяне за настоящото производство, което е неприложимо доказателствено средство съобразно ГПК. Още повече, ч е исканията, касаещи последните две групи документи са несъвместими с изявленията в отговора на исковата молба от името на Р. Д., че не се оспорват размера на дължимите суми, правилното им отчитане и начисляване- общо и по пера.