Разпореждане № 1115 от 20.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1115 гр. Благоевград, 20.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20251200501090 по описа за 2025 година и за да де произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е въз основа на депозирана пред съда въззивна жалба с вх. № 20725/22.08.2025г., подадена от ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД, с административен адрес гр. Благоевград, пл.

„Георги Измирлиев“ № 1, представлявана от кмета М. Б., чрез ст. юрк. Г. С., срещу Решение № 693/06.08.2025г., постановено по гр.д. № 552/2024г. по описа на РС Благоевград.

С въззивната жалба се оспорва изцяло първоинстанционното решение. Изложени са подробни съображения, че обжалваният първоинстанционен акт е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необоснован от събраните доказателства.

Сочи се, че съдебното производство е образувано по искова молба от З. Д. С., чрез процесуалния му представител адвокат Н. Л., с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на Община Благоевград, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** (предишен идентификатор 118004, ***), намиращ се в землището на ***, с площ от 1 183 кв. м., с трайно предназначение на територията, земеделска, и начин на трайно ползване: нива, въз основа на давностно владение по смисъла на чл. 77, ал. 1, пр. второ от ЗС, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Сочи се също, че за същия имот е съставен Акт за частна общинска собственост № 8598 от 14.05.2019 г„ вписан в Служба по вписванията при PC - Благоевград, акт № *** г., в който като основание за придобиване е записано чл. 56, ал, 1, чл. 2, ал, 1, т. 7, чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение №3/25.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

С въззивната жаба са наведени оплаквания че районния съд не е обсъдил всички възражения, изложени от Община Благоевград в отговора на исковата молба, а именно, че в исковата молба не се съдържат данни за това как е бил завладян процесният имот от ищеца, на какво основание и съответно как и по какъв начин същият е установил своята фактическа 1 власт върху имота. От изложеното в исковата молба не ставало ясно също по какъв начин ищецът е демонстрирал намерение за своене на имота.

Изтъква се, че съгласно Решение № 202 от 08.04.2025г. по к.гр.д. № 1148/2024г., г. к„ II г. о. на ВКС, за да се придобие право на собственост върху имот на основание давностно владение, то трябва да е явно и несъмнително. Ищецът трябва да докаже начина на завладяване, като волята за своене трябва да е демонстрирана пред собственика. Не е достатъчно само манифестиране пред трети лица. Владението трябва да бъде установено явно спрямо собственика на вещта и фактът на установяване, както и моментът, в който е установено владението трябва да бъде доказан по делото, тъй като именно с оглед начина на установяване на фактическата власт върху имота се извършва преценката дали владението е установено и поддържано явно или по скрит начин, както и дали е установено и поддържано с насилие. Начинът на установяване на фактическата власт има значение и при извършването на преценка дали владението е установено върху чужд имот без знанието на собственика или е било доброволно предадено, както и дали е установено и се упражнява лично или чрез другиго.

Посочва се в жалбата, че видно от решението на първата инстанция, това възражение изобщо не е взето предвид от съда. То изобщо не е нито споменато, нито е обсъдено от решаващия орган.

Твърди се, че с оглед събрания доказателствен материал по делото ищецът не е успял да докаже в условията на пълно и главно доказване начина, по който е установил фактическата власт върху имота. От изложеното в исковата молба, както и от доказателствата по делото ставало ясно единствено, че в полза на ищеца е отстъпено право на строеж за съседния имот и след като той извършил строителството, започнал да владее и процесния имот като дворно място. Твърди се, че единствено това посочване не е достатъчно да докаже начина на установяване на фактическата власт върху имота. Ищецът е бил наясно, че имотите, които попадат в района на съдебно-техническата експертиза, в това число и процесният, са били първоначално държавна, а впоследствие общинска собственост. Това се потвърждавало и от отстъпеното право на строеж в негова полза за съседния имот.

Наведено е оплакване с въззивната жалба че първоинстанционният съд не е обсъдил и възражението на Община Благоевград, че в противоречие с изложеното в исковата молба, видно от представената с последната молба-декларация от 18.01.2024г., неин подател е не ищецът З. Д. С., а неговият син М. З.в С., който е посочил в молбата, че той, а не баща му, е придобил процесния имот на основание давностно владение и желае да бъде признат за собственик. От името на М. З.в С. е подадено и заявлението до Община Благоевград от 18.01.2024г. за заверка на молба-декларацията, на негово име е издадено и удостоверение от 17.01.2024г. за данъчна оценка на имота, приложено към заявлението. От посочените документи се установява, че лице, различно от ищеца, е поискало да бъде признато за собственик на процесния имот, като този факт не е бил посочен в исковата молба, нито се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, че не ищецът, а синът му е владял имота и претендира да бъде признат за собственик.

2

Сочи се, че първата инстанция изобщо не е обсъдила това разминаване, като не става ясно защо с решението за собственик е признат З. С., при положение, че във всички документи, касаещи издаването на констативен нотариален акт друго лице-М. С., твърди, че е упражнявало фактическата власт и желае да придобие собствеността върху процесния имот.

В тази връзка следва да се сочи още, че видно от подадената молба-декларация до Община Благоевград от М. С., същият е роден през *.- моментът от който се твърди в исковата молба, че е започнало осъществяването на фактическата власт. От това следва, че лицето, което в документите, подадени до Община Благоевград твърди, че упражнява фактическата власт върху имота, няма как да формира валидна правна воля за осъществяване на владение и своене на имота до навършване на 18- годишна възраст, т.е. до 2006 г. Предвид изложеното в негова полза давност може да започне да тече най-рано от 2006 г.

Сочи се още, че процесният имот с настоящите си граници и площ се появява за първи път по плана много по-късно от годината, в която се твърди в исковата молба, че е започнало осъществяването на фактическата власт върху него.

Изтъква се, че Община Благоевград в писмената защита е изложила твърдението, че съгласно отговора на въпрос № 6 от СТЕ, процесният поземлен имот с идентификатор *** се появява като част от земната повърхност, в тази форма (граници) и е с площ от 1 183 кв. м., на 07.01.2020 г. (видно от приложение № 18 от СТЕ). Както правилно е установило и вещото лице, преди появата на поземлен имот с идентификатор ***, ищецът е ползвал площ от около 747 кв.м. с приблизително правилна правоъгълна форма (съвпадаща с границите на имоти с №№ 1180012 и 15), докато новият поземлен имот е идентификатор *** е със значително по-голяма площ и с неправилна форма- с граници, частично заобикалящи поземлен имот с идентификатор ***. От друга страна, при огледа на място вещото лице е установило ползване на имота с тонирани в зелено граници (приложение № 23 от СТЕ), които също не съвпадат с кадастралните граници на имота от 07.01.2020г. Предвид изложеното и ако бъде прието за доказано, че е налице давностно владение върху процесния имот, предявеният иск е неоснователен и недоказан на отделно основание - посоченият в исковата молба поземлен имот с идентификатор *** може да бъде владян, считано от 07.01.2020г. до момента, за който период не е изтекъл необходимия давностен срок за придобиването му. като по делото е установено, че ищецът не е упражнявал владението върху целия имот нито преди образуването му като поземлен имот с идентификатор *** (когато вещото лице е установило вероятно владение върху част от имота с площ от около 747 кв. м.), нито след този момент.

Поддържа се с въззивната жалба и оплакване се районният съд не е обсъдил и това твърдение на Община Благоевград и последното изобщо не е споменато в частта на решението, която съдържа правните изводи на решаващия орган. Не ставало ясно дали първата инстанция го смята за основателно или неоснователно. Не са изложени никакви мотиви нито в едната, нито в другата посока. Предвид изложеното в заключението на вещото лице, не се разбира защо съдът е сметнал, че се осъществява владение от *. върху 3 площ, която се появява едва през 2020г. Вещото лице подробно е посочило в експертизата, че преди датата 07.01.2020г. ищецът е ползвал площ от около 747 кв. м. с приблизително правилна правоъгълна форма (съвпадаща с границите на имоти с №№ 1180012 и 15), докато новият поземлен имот с идентификатор *** е със значително по-голяма площ и с неправилна форма– с граници, частично заобикалящи поземлен имот с идентификатор ***. Въпреки че съдът е кредитирал експертизата, в противоречие на изложеното в нея е приел, че ищецът владее имота в настоящите му граници и площ. които се появяват за първи път на план чак през 2020 г,. а не в тези, посочени в експертното заключение.

Сочи се в жалбата, че като не е обсъдил горепосочените възражения и твърдения, изложени от Община Благоевград в отговора на исковата молба и в писмената защита и не ги е съпоставил със събрания доказателствен материал по делото, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на едно от основните начала на гражданския процес, уредено в чл. 12 от ГПК – вземането на решение по вътрешно убеждение, поради което се твърди, че районният съд е постановил своя краен акт в нарушение на процесуалните правила.

Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Решение № 693/06.08.2025 г. на Районен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 552 по описа на съда за 2024 г., изцяло като неправилно и незаконосъобразно и да постанови решение, с което да отхвърли предявения от З. Д. С., чрез процесуалния му представител адвокат Н. Л., срещу Община Благоевград иск с правно основание чл. 124 от ГПК, като недоказан и неоснователен.

С оглед изхода на делото, въззивната страна моли съдът да присъди в полза на Община Благоевград и направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение за представителство пред двете инстанции и заплатените разноски за изготвяне на съдебно-техническа експертиза.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна по делото – З. Д. С., като в сроча по чл. 263 ал. 1 от ГПК, чрез пълномощника адв. Н. Л., постъпил е писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

В отговора на въззивната жалба са изложени съображения за неоснователност на твърдението на въззивника, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като съдът не е обсъдил всички възражения на Община Благоевград, а именно, че ищецът не установява как е завладял процесния имот, тоест не е доказан начинът, по който е установена фактическата власт.

Изтъква се, че във връзка с разпределената доказателствена тежест, първоинстанционният съд е указал на ищеца, че в рамките на съдебното производство, развиващо се по реда на чл.

124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 77 ЗС във връзка с чл. 79 ЗС, при условията на пълно и главно доказване следва да докаже, че е придобил собствеността върху процесния имот в резултат на 10 годишно давностно владение, което е било явно, необезпокоявано и непрекъснато за посочения в исковата молба период; факта на владение върху имота и в продължение на повече от 10 години и за посочения период; факта, че владението е явно, 4 спокойно и непрекъснато, като разпределението на доказателствената тежест не е оспорено от Община Благоевград.

Сочи се, че в хода на съдебното производство ищцовата страна е успяла да проведе пълно и годно доказване, съобразно разпределената доказателствена тежест, на всеки един факт, въз основа на който се основава исковата претенция на основание чл. 79, ал. 1 ЗС. По делото бе безспорно установено, че въззиваемият и неговото семейство владеят спорния имот от повече от 10 години - от *. до настоящия момент, както и че владението в процесния период е явно, спокойно и непрекъснато.