Решение № 300 от 18.05.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Б., 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20201200500800 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството пред Окръжен съд Б. е образувано по въззивна жалба подадена от Главна дирекция „П.БЗН“, чрез юриск. Е.Р., срещу решение № 1417 от 18.03.2020 г., постановено по гражданско дело № 1479 от 2019 г. на Районен съд гр.Р., в частта, с която са уважени предявените искове от Т. ИВ. Т., с ЕГН **********, от гр.Р., ул.“Г.“ № 9 за заплащане на възнаграждение за положен от него извънреден труд като младши експерт в РС“ПБЗН“ гр.Р. към РД „ПБЗН – Б., към ГДПБЗН С. с месторабота в РСПБЗН гр.Р., ведно със законната лихва, както и мораторна такава.

В подадената жалба се твърди, че атакуваното решение в обжалваната част е неправилно.

Сочи се, че същото противоречи на материалния закон и събраните доказателства, като са нарушени процесуалните норми. Излага се, че решението е необосновано, тъй като не са обсъдени възраженията на ответника. Доводите наведени в жалбата, са досежно обстоятелството, че служебното правоотношение на ищеца се урежда единствено със ЗМВР, като законодателят е предвидил възможността държавните служители в системата на МВР, работещи на смени, да полагат нощен труд с продължителност от 8 часа за всеки 24-часов период. Посочва се в жалбата, че не е налице празнота в приетия подзаконов нормативен акт, тъй като такава била изричната воля на законодателя. Именно последният регламентирал съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полагания през нощта труд от държавните служители, работещи на смени в системата на МВР, да е 8:8, а не предвиденото за работещите по трудово правоотношение 8:7. На следващо място се навежда, че съдът неправилно е изтълкувал разширително разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. Посочено е, че специалната закрила на служителите, полагащи нощен труд, е неприложима към установената от чл. 179, ал. 1 от ЗМВР нормална продължителност на работното време през нощта. Излага се, че от приложените доказателства не става ясно ищецът да е работил извън нормата за периода, което да води до заплащане на извънреден труд. Изложени са доводи, че КТ, НСОРЗ и ЗМВР не предвиждат заплащане на извънреден труд, получен след 1 преобразуване на нощните часове в дневни, с възнаграждението, предвидено за извънреден труд, като КТ не може да намери приложение в служебното правоотношение между страните нито субсидиарно, нито по аналогия. Правното основание на нощния труд на служителите в МВР не е по чл. 8-9 от НСОРЗ, а се съдържа в чл. 179 и 187 от ЗМВР.

Твърди се, че НСОРЗ е неприложима, защото с нормата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР е дадена изчерпателна регламентация на отчитането и компенсирането на положения от държавните служители в МВР извънреден труд, като дори и да се приеме, че за положения нощен труд след преизчисляването му в дневен с коефициент 1,143 се дължи възнаграждение в увеличен размер, то такова не било поискано, тъй като претенцията има за предмет заплащане на положен извънреден труд. На следващо място се оспорва размера на присъдените с първоинстанционния акт разноски, като се излага, че няма доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение. Иска се да бъде отменено решението на първоинстанционния съд като бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски.

Изпълнена е процедурата по чл.263 от ГПК, като насрещната страна е подала отговор на жалбата, в който сочи, че същата се явява неоснователна. Излага, че анализът на събраните пред първата инстанция доказателства е правилен, като действително е налице празнота в съответния подзаконов нормативен акт, която трябва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на трудовото законодателство /КТ и НСОРЗ/. Навежда се, че обратното поставя държавните служители в МВР в неравностойно положение спрямо работещите по трудово правоотношение. Наведени са доводи, че положеният от ищеца нощен труд правилно е преизчислен с коефициент 1,143 и превишаването на нормата следвало да се заплати именно като извънреден труд. Иска се да бъде потвърдено решението на РС Г.Д.. Претендират се разноски.

Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът Главна дирекция „П.БЗН“ не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна – ищецът Т. ИВ. Т. не се явява, не се представлява. С писмена молба подадена от пълномощникът му се излага становище, че първоинстанционния съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден, като въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, представена е писмена защита. Претендира се присъждане на разноски за които е представен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването на същите.

Окръжен съд-Б., след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд-гр.Г.Д. е сезиран с искова молба, предявена от Т. ИВ. Т., с ЕГН **********, от гр.Р., ул.“Г.“ № 9, срещу Главна дирекция „П.БЗН“, в която се твърди, че за периода от 27.12.2016г. до 27.12.2019г. ищецът е работил на смени като младши експерт в РС“ПБЗН“ гр.Р. към РД „ПБЗН – Б., към ГДПБЗН С. с месторабота в РСПБЗН гр.Р., като е положил общо 1728 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143, изчислен по правилото на чл.9, ал.2 от НСОРЗ за превръщането му към дневен труд, води до извънреден труд от 247 часа, които следва да бъдат допълнително заплатени от ответника по силата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Твърди се, че всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с 6,47 лв., изчислено на база основно месечно трудово възнаграждение увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, т.е. за посочения период ответникът има задължение към ищеца възлизащо на сумата от 1598,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба и мораторна лихва възлизаща общо на 214,00 лв., която става изискуема от първо число на месеца следващ месеца на дължимото плащане с краен период до 27.12.2019г.

В хода на първоинстанционното производство е допуснато изменение на предявените искове чрез намаляване на размера им за сумата от общо 1755,68 лв., от която 1548,86 лв. дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 214,88 часа за целия процесен период от 27.12.2016г. до 27.12.2019г., както и сумата от 206,82 лв. представляваща мораторна лихва за забава върху неизплатените главници за периода до 27.12.2019г.

2

В отговора на исковата молба ответникът ГД“ПБЗН“ оспорва предявената искова претенция като неоснователна и недоказана. Твърди, че по отношение на работното време на ищеца, извънреден и нощен труд, полагани от него са приложими разпоредбите на ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, които изключват приложението на общите ЗДСл и КТ. Като претендира, че в случая не са приложими нормите на общото гражданско законодателство, твърди се, че на ищеца е дължимо единствено възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. на час, което му е изплатено. Твърди се в отговора, че ищецът не е полагал извънреден труд, а е работил на редовни смени, включително нощни такива, определени по графици. Ответникът сочи, че ограничението по отношение на нощния труд, определено в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 е осем часа, работната смята от 22.00 до 06.00 часа е редовна, поради което са неоснователни ищцовите доводи, че нощният труд следва да се преизчислява в дневен с коефициент 1,143, а с коефициент 1.

Твърди се, също така, че ако на ищеца бъде заплатено и допълнително възнаграждение за извънреден труд, освен възнаграждението, което му е платено за полагане на нощен труд, ще се получи дублиране на заплащането.

Като излага горните доводи, ответникът моли за отхвърлянето като неоснователни и недоказани на главната и акцесорната осъдителни претенции.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото правилно е изяснена от първата инстанция.

Не е спорно по делото, че ищецът е назначен при ответника на длъжност младши експерт в РС“ПБЗН“ гр.Р. към РД „ПБЗН – Б., към ГДПБЗН С. с месторабота в РСПБЗН гр.Р., и е изпълнявал тази функция през целия период от 27.12.2016г. до 27.12.2019г., като същия е държавен служител.

От заключението на изготвената пред първата инстанция счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните се установява, че през периода от 27.12.2016 г. до 27.12.2019 г. ищецът е отработил 203 бр. нощни смени по 8 часа, като отработените нощни часове над 7 часа са в общ размер на 203 часа. Тези часове преизчислени с коефициент 1.143 представляват 232,02 часа дневен труд, като дължимото възнаграждение е в общ размер на 1556,73 лв. Според вещото лице възнаграждението за положен извънреден труд не е изплатено изцяло. След извършени изчисления експертът посочва, че размерът на обезщетението за забава за периода от 26.01.2017г. до 27.12.2019 г. е 193,24 лева.

Събраните по делото доказателствени средства са безпротиворечиви и установяват еднопосочно релевантните факти от предмета на доказване в производството.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В случая Окръжният съд констатира, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Във връзка с доводите в подадената жалба, съдът намира, че жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР вр. чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ вр. чл. 86 от ЗЗДог за заплащане на извънреден труд, получил се след преобразуване на нощен в дневен.

По делото не се спори, че ищецът е държавен служител, полагащ труд по служебно правоотношение в системата на МВР - чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗМВР /чл. 142, ал. 2/. Предвид характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта между 22:00 и 06:00 ч. съгласно графици, а отработеното време се е изчислявало сумарно.

Спорният въпрос по настоящото дело е дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите в МВР са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, и в частност - чл. 9, ал. 2 от същата наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, по 3 който въпрос, поради наличие на противоречива съдебна практика, с разпореждане от 26.02.2020 г. е образувано тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, по което все още не е постановено тълкувателно решение. Настоящият съдебен състав застъпва тезата, според която в ЗМВР и в приложимите наредби към него, с изключение на отменената Наредба № 8121з-407 от 2014 г., липсва правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 1,143 и поради това следва да се прилагат разпоредбите на НСОРЗ /чл. 9, ал. 2/, а именно - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове трябва да се превърнат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР, се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Според нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ се съдържа легално определение за извънреден труд - това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.