Решение № 4185 от 12.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4185 гр. Пловдив, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20215330115893 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, срещу М. М. И., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 798,77 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ************** г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, и М. М. И., вземанията по който са прехвърлени на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД на ***** г.; сумата 101,03 лева – договорна лихва за периода 20.09.2019 г. – 14.08.2020 г.; сумата 106,73 лева – обезщетение за забава за периода 21.09.2019 г. – 01.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 02.07.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № 6030/05.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по частно гражданско дело № 11135/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V граждански състав.

Ищецът твърди, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и ответника бил сключен Договор за потребителски кредит № ************** г., по силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателя сума в размер на 800 лева.

Съгласно чл. 2 от договора за кредит, размерът на главницата бил увеличен със сумата от 52 лева за покупка на застраховка „Защита на плащанията“, която сума била преведена 1 директно от кредитодателя на застрахователя. Поради това, предоставеният заем бил равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно 852 лева. Страните уговорили още и такса ангажимент в размер на 28 лева, която не се претендира в настоящото производство. Сочи се, че сумата от 28 лева се заплащала при усвояване на кредита, поради което в полза на кредитополучателя била преведена по банков път сумата от 772 лева. По силата на цитирания договор ответникът се задължил да върне главницата, ведно с дължимите лихви, на 12 броя месечни погасителни вноски. Сочи се, че падежът на първата непогасена вноска е настъпил на 20.09.2019 г., а крайният падеж на плащанията – на 20.07.2020 г. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора и е преустановил плащанията, поради което ищецът претендира и обезщетение за забава.

Ищецът твърди, че е кредитор на ответника по силата на Приложение № ** от *******г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от ****** г., с което са му прехвърлени вземанията на предишния кредитор – „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, по сключения с М. М. И. Договор за потребителски кредит № *************** г. Ищецът бил надлежно упълномощен да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането. Поддържа, че е направен опит за изпращане на уведомление чрез „Български пощи“ ЕАД, но пратката се върнала в цялост. По изложените съображения прилага уведомлението като приложение към исковата молба за връчване на ответника.

Предвид изложеното, моли предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от назначения особен представител, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Излага съображения, че ответницата не е била надлежно уведомена за извършената цесия, поради което прехвърлянето на вземането не е произвело действие спрямо нея. Счита, че не са представени доказателства за това, че вземането не е погасено към първоначалния кредитор.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

На***** г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит с номер ***************, по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя сума в размер на 800 лв., като последният се задължава да я върне, ведно с уговорените лихви и такси на 12 броя погасителни вноски в срок до 20.07.2020 г. Предоставен е и кредит за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ в размер от 52 лв. Освен тези суми ответникът се задължил да върне и сумата от 28 лв.- такса ангажимент, както и да заплати възнаградителна лихва. Общата стойност на плащанията е предвидено, че е в размер на 981,60 лв., като е предвидено кредитът да бъде издължен, чрез заплащане на12 месечни вноски, всяка от които с изрично посочен в договора падеж на плащане. ГПР е в размер на 35,08 %, а ГЛП е в размер на 24,47 %. В общите условия, неразделна част от договора за кредит е предвидено, че при забава на една или повече погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. (т.* от 2 договора).

В платежно нареждане от ******* г. е отразено, че в полза на ответника по договора за кредит ********** е преведена сумата в размер на 772 лв., като от сумата, предоставена в заем в общ размер от 800 лв. е удържана такса ангажимент в размер на 28 лв.

Преди подписване на договора за кредит е подписан от ответника Стандартен европейски формуляр, съгласие за обработка на лични данни и декларация за предоставяне на лични данни

Приет е като писмено доказателство договор за застрахователно посредничество, като на ответника е издаден застрахователен сертификат във връзка със сключената застраховка „Защита на плащанията“. Подписани са и общи условия към договора за застраховка.

С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от ******* г. ищецът в качеството на купувач е закупил от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД в качеството на продавач портфолио от вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, сключени от Продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си. По силата на договора ищецът е придобил всички вземания, описани в Приложения № * към договора, ведно с принадлежностите към тях, ако има такива. В извадка от Приложение №* ******* г. е описан и договор за потребителски паричен кредит ************, сключен между продавача на вземания и ответника. Действително всички страници на приложението не са подписани от страните по договора за прехвърляне на вземания, но липсва такова законово изискване. Към датата на прехвърляне е отразено, че дължите суми по договора за кредит са 798,77 – главница, 101,03 лв. – възнаградителна лихва и 36,31 лв.- лихва за забава.

С Пълномощно с нотариална заверка на подписите от ****** г. БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД в качеството на цедент по договора за прехвърляне на вземания от ****** г. е упълномощил ищецът в качеството на цесионер да уведоми длъжниците за сключения договор за прехвърляне на вземания. Подписано е и потвърждение за извършената цесия на вземания на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

Към исковата молба е приложено уведомление за извършено прехвърляне на вземания по силата на договор за цесия от ***** г., изходящо от ищеца в качеството на пълномощник на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, с което уведомяват ответника в качеството на длъжник по договор за кредит, предмет на цесията.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че въз основа на договор за потребителски кредит **************** г. БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД е предоставило на ответника – кредитополучател сума в размер от 800 лв. за текущо потребление, като по банковата сметка на ответника е преведена сумата от 772 лв., като от общия размер на предоставената главница е приспадната сумата от 28 лв.- такса ангажимент. Установено е, че на ******* г. ответникът е заплатила сумата от 81,80 лв., като с постъпилата сума е изплатена изцяло главница по 1ва вноска в размер от 53,23 лв. и договорна лихва по първа вноска – 28,57 лв. Не се установяват други постъпили плащания от страна на ответника във връзка с процесния 3 кредит нито в полза на цедента, нито в полза на цесионера. Установява се, че падежът на първата неплатена месечна вноска е настъпил на ****** г. , като към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и към датата на изготвяне на заключението, остатъкът от задължението по Договора за кредит от ****** г. е както следва: сумата от 798,77 лв.- неплатена главница, сумата от 101,03 лв.- неплатена възнаградителна лихва за периода от 20.09.2019 г. до 20.07.2020 г. и сумата от 106,73 лв.обезщетение за забава за периода от 21.09.2019 г. до 01.06.2021 г.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и че ответникът е надлежно уведомен за цесията. Ищецът следва да докаже изправността на цедента – наличието на сключен договор за потребителски паричен кредит в съответствие с императивните законови разпоредби, в това число валидно постигната договореност между страните за връщане на заемната сума, настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираното обезщетение за забава, като установи вземанията си и по размер, включително и поемането на задължение от страна на ответника за заплащане на застрахователна премия, както и сключване на договор за застраховка и заплащане на премия по него в размерите, отразени в уточнителната молба. Ищецът следва да докаже, че кредитодателят е изпълнил задълженията си по договора за паричен кредит, в това число че е предоставил сумата по кредита. Ответникът следва да установи изложените в отговора на искова молба правоизключващи и правопогасяващи възражения.

От събраните по делото доказателства се установява, че крайният падеж на плащане на дължими суми за връщане на предоставена в заем сума е настъпил преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Видно от приетите по делото, като доказателства договор за цесия, приложение и уведомление, е налице валидно прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит, като това не се оспорва изрично от ответника. С връчване на препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД ответникът се счита уведомен за прехвърляне на вземанията.

Съгласно Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.

4

99, ал. 4 ЗЗД. Съгласно Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д. Д., постановено по реда на чл. 290 ГПК Предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.