Решение № 264 от 18.09.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Сливен, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Административно наказателно дело № 20262230200681 по описа за 2026 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на С. И. И., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 26-0804-000204/25.03.2026г. на ВПД Началник група в ОДМВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция“ Сливен, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 153.39 евро (300 лева) на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП; за нарушение на чл. 150 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 153.39 евро (300 лева) на основание чл. 177, ал.

1, т. 2 от ЗДвП и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 15.34 евро (30 лева) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП;

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, пледира наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно 1 заседание не изпраща процесуален представител. В съпроводителното писмо, с което на осн. чл. 60, ал. 2 от ЗАНН преписката е изпратена до съда, излага становище относно законосъобразността на наказателното постановление и моли като такова да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност, в случай че насрещната страна претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 26.02.2026г. против жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA № 3494212 за това, че на 26.02.2026г. около 01.30 часа в обл. Сливен, общ.

Сливен, път II-66, на км. 13 (Сливенски минерални бани-Съдиево/Камен – Научене - Съдийско поле - Нова Загора) в посока гр. Нова Загора, управлява лек автомобил марка „Ауди А4“с рег. № СА 6680 НР, собственост на Ф. С.ов Ч. с ЕГН **********, като при движение с несъобразена скорост с пътните условия (мокър асфалт) губи контрол над МПС излиза в ляво, извън пътното платно като се преобръща няколко пъти в крайпътна нива. Посочено е също, че е настъпило ПТП с материални щети, както и че водачът бил неправоспособен (никога не е притежавал СУМПС). След извършена проверка с техническо средство ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510 с фабр. № ARBB0069 в 03:07:29 на 26.02.2026г, уредът отчел 1,21 промила алкохол в издишания от водача въздух. Бил издаден талон за медицинско изследване номер 117320. Същият не представял СРМПС част втора. Актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 150 от ЗДвП, чл. 5, ал.

3, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. С АУАН като доказателство била иззета 1 бр. регистрационна табела с рег. № СА6680 НР. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля, и връчен на нарушителя на датата на съставянето му, като същият нямал възражения. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0804-00034/26.02.2026г. на Ф.

С.ов Ч. била наложена принудителна административна мярка на осн. чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

С Мотивирана резолюция № 26-0804-М000026/26.02.2026г. на началника сектор в ОДМВР Сливен, административнонаказателното производство по съставения АУАН серия GA № 3494212/26.02.2026г. било прекратено в частта на описаното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, поради наличие на признаци за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като било 2 образувано БП № 300/2026г. По отношение на останалите нарушения, описани в процесния АУАН, административнонаказателното производство продължило като въз основа на него било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба” в размер на 153.39 евро (300 лева) на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП; за нарушение на чл. 150 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба” в размер на 153.39 евро (300 лева) на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба” в размер на 15.34 евро (30 лева) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. НП било връчено на жалбоподателя на 11.05.2026г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира показанията на свидетели Г. и В. като логични, последователни и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице, разгледана по същество съдът намира същата за неоснователна.

Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, районният съд дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените в жалбата основания. АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност, видно от приложените по делото заверени копия на заповеди. Същите са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок.

В настоящия случай спрямо жалбоподателя е повдигнато административно обвинение за извършени от него три административни нарушения по ЗДвП.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП , редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Съдът намира, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не бе оборена 3 доказателствената сила на акта. Жалбоподателят не опроверга констатациите на административния орган с допустимите процесуални способи и средства.

По отношение на нарушението по т. 1 от НП:

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост – да предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява по безспорен начин, че на посочената в акта дата и място жалбоподателят е извършил това нарушение, а именно управлявал е лек автомобил, собственост на друго лице, като се е движел с несъобразена скорост с пътните условия (мокър асфалт), загубил е контрол над МПС, излязъл е в ляво, извън пътното платното, като се е преобърнал в крайпътна нива, при което е настъпило ПТП с материални щети. Правилно е била определена и санкционната норма – чл.

179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП като е било наложено административно наказание в предвидения размер.

По отношение на нарушението по т. 2 от НП:

Безспорно жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 150 от ЗДвП, т.к на процесната дата и място е управлявал по път, отворен за обществено ползване ППС без да бил правоспособен водач. Към момента на проверката той е имал качеството на "водач" на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП - лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Изпълнителното деяние на нарушението се изразява в "управление" на МПС. Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил. Действително полицейските служители са пристигнали на мястото след като е било настъпило ПТП, но от показанията на свидетеля Г., на които съдът се довери напълно, се установява, че при пристигането им на мястото на инцидента са били трима души, като първоначално никой от тях не е искал да каже кой е управлявал автомобила, 4 след което двете лица посочили, че той е бил управляван от жалбоподателя, който от своя страна също признал, че той е управлявал. При връчване на акта жалбоподателят не е навел възражение в тази насока, и в хода на съдебното следствие не е ангажирал доказателства в обратна насока – че той не е бил водача. Поради изложеното съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че по делото не било доказано по категоричен начин, че именно той е управлявал МПС. Както бе споменато по-горе доказателствената сила на акта не бе оборена. И не на последно място, от обективна страна не се спори, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил е "пътно превозно средство" по смисъла на § 6, т. 10 от ДР на ЗДвП и "моторно превозно средство" по смисъла на § 6, т. 11 на ЗДвП, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство или индивидуално електрическо превозно средство. От субективна страна жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и въпреки това е искал и е управлявал МПС. Той е съзнавал, че е неправоспособен водач, тъй никога не е притежавал СУМПС и въпреки това е управлявал МПС. Предвид изложеното правилно поведението на жалбоподателя е било квалифицирано като нарушение по чл. 150 от ЗДвП, поради което му е било наложено наказание в предвидения от закона размер на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП .

По отношение на нарушението по т. 3 от НП:

На жалбоподателя е вменено и извършването на нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДВП за това, че не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.

Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке.

Както бе посочено по –горе, макар и неправоспособен жалбоподателят е имал качеството на „водач“ на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП . В настоящия случай не бе оборена констатацията в акта, че на процесната дата жалбоподателят не е носил свидетелството за регистрация на управляваното от него МПС. Така жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за което законосъобразно му е било наложено наказанието, предвидено в чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , в съдебните производства пред районния и административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на

5

Административнопроцесуалния кодекс. Процесуалният представител на жалбоподателя е претендирал присъждане на направените разноски в производството, като с оглед изхода на делото претенцията е неоснователна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

26-0804000204/25.03.2026г. на ВПД Началник група в ОДМВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция“ Сливен, с което на С. И. И., ЕГН ********** от гр. И., Софийска област за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 153.39 евро (300 лева) на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 153.39 евро (300 лева) на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 15.34 евро (30 лева) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.