Определение № 234 от 31.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 234 гр. София, 30.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20241000500209 по описа за 2024 година

Съдебното производство е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. с чл. 129, ал.

3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, действаща чрез процесуалния си представител, срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 16.10.2023 г. по гр. д. № 15293/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба, подадена от КПКОНПИ срещу ответниците Н. М., С. М., А. М., А. И. и М. М..

В жалбата се излагат подробни съображения, че така постановеното определение е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Поддържа се, че с дадените указания на СГС, не касаят редовността на исковата молба и затова не са били налице условията на чл. 129, ал. 3 ГПК.

Изтъква се също така, че дадените от съда указания за изпълнени по всички точки включително и по отношения на поддържане на заявените претенции.

Това което не е направено, но и не влияе на редовността на иска е да се заяви, евентуално, оттегляне от някои искове. Твърди се, че исканите уточнения на исковата молба във връзка с ТР №4/18.05.2023 г. по т.д №4/2021 г. на ОСГК се отнасят до основателността на исковите претенции, следователно отсъствието им не може да води до нередовност на исковата молба, респективно до недопустимост на предявените искове. Моли се определението да бъде отменено, а делото да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Първоинстанционният съд неправилно, игнорирайки чл. 129, ал. 3, изр.

2 ГПК, е връчвал препис от частната жалба на ответната страна. Поради отречената от закона възможност ответната страна да участва в 1 производството по обжалване на връщането на исковата молба, депозираният отговор от процесуалния представител на ответниците не следва да се обсъжда от въззивния съд.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид постъпилата частна жалба и материалите по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от заинтересована страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

С разпореждане от 19.06.2023 г. СГС е оставил без движение исковата молба, като е указано на ищеца в едномесечен срок от съобщението с писмена молба, съобразявайки ТР №4/18.05.2023 г. по т. д №4/2021 г. на ОСГК, да уточни: 1. Какво по вид и стойност твърди, че е притежаваното от всеки от ответниците имущество в началото и в края на проверявания период? 2. Като съобрази уточнението в т. 1 и дадените разрешения в тълкувателното решение, да посочи как конкретно формира размера на значителното несъответствие, надвишаващо 150 000 лв.? 3. Да формулира изричен петитум, в който да посочи вида и стойността на наличното имущество в края на проверявания период, което претендира да бъде отнето в полза на държавата?

4. В случай че поддържа предявения иск, в същия едномесечен срок да изрази становище по депозираната от ответниците уточнителна молба с вх.

№276331/25.05.2023 г.

В дадения му от съда срок с молба от 26.07.2023 г. ищецът е посочил, че предвид характера на дадените указания се налага изготвяне на повторен анализ на имуществото на ответниците за целия проверяван десет годишен имот. В тази насока е необходимо много време поради обема на доказателствата. Заявил е, че след изготвяне на анализа е възможно частично оттегляне на исковата претенция. Поради изложените в молбата съображение е поискано на основание чл. 63, ал. 1 ГПК да бъде продължен срокът за изпълнение на указания с още два месеца.

С разпореждане от 28.07.2023 г. СГС е уважил молбата на ищеца, като на основание чл. 63, ал. 1 ГПК е продължил срока с още два месеца, считано от изтичането му – до 26.09.2023 г.

С молба от 13.10.2023 г. ищецът е изложил обстоятелства по дадените указания с разпореждане от 19.06.2023 г. и е поискал. предвид приетия от Народното събрание Закон за противодействие на корупцията (обн. ДВ, бр.

84/06.10.2023 г.), възстановяване на срока за изпълнение на дадените указания по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК.

С обжалваното в настоящото производство протоколно определение от 16.10.2023 г. първоинстанционният съд е установил, че до изтичането на срока - 26.09.2023 г., дадените указания не са изпълнени от ищеца. Поради тази констатация исковата молба е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

2

СГС е указал, че ще се произнесе по молбата за възстановяване на срока след влизане в сила на постановеното определение.

Настоящият съдебен състав приема, че правилно СГС е констатирал, че в дадения срок указанията, посочено в разпореждането от 19.06.2023 г., не са изпълнени. Освен това е прецизно уточняване на съответни обстоятелства във връзка с ТР №4/18.05.2023 г. по т. д №4/2021 г. на ОСГК. Въззивният съд, обаче не споделя виждането, че поставените въпроси засягат редовността на исковата молба и че неизпълнението им в срок може да доведе до приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК. В тази насока съответно приложение може да намери застъпеното разрешение в определение № 146/20.04.2022 г., постановено по ч. гр. дело № 1356/2022 г. по описа на ВКС, IV г.о.

Дадените указания с разпореждането от 19.06.2023 г. засягат изцяло въпроси по същество на исковата претенция. Следва да се поясни, че е целесъобразна дадената възможност на ищеца, който има интерес да уточни исковата си претенция съгласно разрешенията, дадени в ТР №4/18.05.2023 г. по т. д №4/2021 г. От неговата воля обаче зависи дали ще се съобрази с дадената възможност, като в случай че предпочете да не се възползва от нея, това би довело до нейната пълна или частична неоснователност, а не до недопустимост. Правилно и с оглед принципа за процесуална икономия са поставени първите три броя въпроси, като процесуалният ред, предвид естеството на въпросите, би следвало да бъде чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ГПК, а не чл. 129, ал. 2 ГПК. Твърденията на ищеца за вида и стойността на притежаваното от всеки от ответниците имущество в началото и в края на проверявания период могат да се изведат от съдържанието на исковата молба и подадените впоследствие няколко на брой молби-уточнения. Ищецът е напълно възможност да не е съгласен с разрешенията, дадени в ТР №4/18.05.2023 г. по т. д №4/2021 г. на ОСГК. Същият ако поддържа различно разрешение от даденото в тълкувателното решение за начина на формиране на размера на значителното несъответствие, надвишаващо 150 000 лв., това не е нередовност на исковата молба, а въпрос по същество и ще доведе до пълна или частична неоснователност на исковата претенция. Привеждането на петитума на исковата молба в съответствие с приетото в ТР №4/18.05.2023 г. по т. д №4/2021 г. на ОСГК отново е въпрос по същество, като неприведената част от петитума в такова съответствие би следвало да бъде отхвърлена като неоснователна. Четвъртото указание изначално не се отнася до нередовност на исковата молба, непълни или неясни твърдения, съответно искания на ищеца, поради което вземането на становище не е задължително.

Предвид посочените съображения настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за основателна, а обжалваното определение за неправилно, поради което същото следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от изложеното, състав на Софийски апелативен съд 3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение, постановено в открито съдебно заседание на 16.10.2023 г. по гр. д. № 15293/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба, подадена от КПКОНПИ срещу ответниците Н. М., С. М., А. М., А. И. и М. М..

ВРЪЩА гр. д. № 15293/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ГО I28 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4