Решение № 816 от 09.08.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 816 гр. Добрич, 09.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело № 20223230100224 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Д. П. с ЕГН ********** от град ****, чрез упълномощения адвокат К.Д. от АК – гр.

Добрич, с която срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич” AД, със седалище и адрес на управление: град ****, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор Т.Г., са предявени обективно съединение искове за заплащане на сумите от: 1) 1 707,24 лв. /хиляди седемстотин и седем лева и двадесет и четири стотинки/ - след допуснато изменение по реда на чл. 214 от ГПК, представляващи обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ – разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата е имала като служител на ответника и полученото обезщетение за безработица за периода от м. юни 2020 г. до м. ноември 2020 г., през който ищцата е останала без работа поради незаконното й уволнение, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 26.01.2022 г. до окончателното й изплащане; 2 ) 268,58 лв. /двеста шестдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/ - след допуснато изменение по реда на чл. 214 от ГПК, представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение, определено по размер на законната лихва за времето от датата на изискуемост на всяка едно от 1 вземанията – от 25-то число на следващия месец до 26.01.2022 г. Претендират се и сторените по делото съдебно разноски, включително и възнаграждението за упълномощения адвокат.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, съгласно който исковата претенция е неоснователна и недоказана.

Настоява се предявените искове да бъдат отхвърлени.

Според изложените в исковата молба твърдения, ищцата е работела по безсрочно трудово правоотношение във „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ" АД, на длъжност „отчетник измервателни уреди" в район Добрич 2. Със заповед № ЛС-05-712/19.05.2020г. на прокуриста П.П. е прекратен трудовият й договор на основание чл. 328 ал.1, т. 6 от КТ, считано от 19.05.2020г.

С Решение № 260085/21.09.2020 г. по гр.д. № 1594/2020 г. ДРС е признал уволнението на ищцата за незаконно, отменил е уволнителната заповед като незаконосъобразна и е възстановена на изпълняваната преди уволнението й длъжност. С Решение №260014/03.02.2021г. по в. гр. д. № 995/2020г. по описа на ДОС, е било отменено първоинстанционното решение и са отхвърлени предявените искове. ВКС допуснал касационно обжалване с определение № 60634/30.09.2021 г. и с решение № 60309, постановено по гр.д.

№ 1445 по описа за 2021 г., ВКС ОТМЕНЯ решение № 260014/03.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 995/2020 г, от състав на Окръжен съд - Добрич, като вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и отменя на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Н. Д. П., ЕГН **********, извършено с заповед № ЛС-05-712/19.05.2020 г. на прокуриста на „Водоснабдяване и канализация" АД.

Сочи се, че нa основание чл. 344 ал.1 т.З КТ във вр. с чл. 225, ал.1 и ал.2 от КТ за времето, в което е останала без работа или е получавала възнаграждение в по малък размер, работодателят й дължи обезщетение равно на разликата в заплатите за срок от шест месеца. Нетното трудовото възнаграждение на ищцата било в размер на 778,81 лв. Същата е била регистрирана в Дирекция „Бюро по труда“ като безработна, за което е получавала обезщетение за безработни.

Ищцата сочи, че работодателят й дължи обезщетение равно на разликата в заплатите за срок от шест месеца, в размер на исковата претенция. За неизплатената разлика работодателят й дължи обезщетение по чл.245,ал.2 от КТ във връзка с чл.86.ал. 1 от ЗЗД за периода от датата на 2 изискуемостта на всяко вземане - 25 - то число на следващия месец до подаване на исковата молба в размер на 268,58 лв.

С уточняваща молба с вх. рег. № 4769/22.03.2022г., ищецът сочи, че на 15.03.2022г. е получил Определение №538 от 06.3.2022г., постановено от ДРС по горепосоченото дело и писмен отговор на ответното дружество. След като се запознал с проекто-доклада на ДРС е установил, че в исковата молба е допусната техническа грешка в изписването на годината за процесното вземане. Периодът, за който претендират е обезщетение на основание чл.225 от КТ, е м. юни 2020гм. ноември 2020г.. а не както е изписано в исковата молба м. юни 2019г. - м. ноември 2019 г., т.е. след прекратяване на трудовия договор на ищцата със заповед № ЛС-05-712/19.05.2020г. на прокуриста П.П., считано от 19.05.2020г.

Направената техническа грешка в изписването на годината е довела и до неправилното изчисление на претендираното обезщетение за забава.

С протоколно определение от 30.05.2022 г. е допуснато изменение на исковата претенция, както следва: главница от 1 372,72 лв. на 1 707,24 лв. и лихва за забава от 189,86 лв. на 268,58 лв.

Съдът е приел за разглеждане и общо произнасяне направеното от ответника ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ на вземането му за сумата от 1 013,80 лв., представляваща изплатено в полза на ищцата обезщетение по чл.

220, ал. 1 от КТ, със заявеното по предявените искове вземане в общ размер от 1 975,82 лв.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Уважаването на иска за отмяна на заповедта за уволнение е предпоставено от позитивното произнасяне и по иска за заплащане на дължимото обезщетение за времето, през което работникът или служителя е останал без работа. За реализирането на това право на обезщетение, по реда на чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от с.з., е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: признаване на уволнението на работника или служителя за незаконно, чрез отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и на следващо място да е налице причинна връзка между оставеното без работа и брутното трудово възнаграждение, което работникът или служителят е получавал през месеца, 3 предхождащ незаконното уволнение. Тежестта на доказване на причинените вреди и техния размер лежи върху ищеца.

Не се спори по делото – в тази насока са и представените по делото писмени доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата, на което ищцата е заемала длъжността „Отчетник измервателни уреди“ в район „Добрич 2“. Със заповед № ЛС-05712/19.05.2020 г. работодателят е прекратил трудовия договор на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, считано от 19.05.2020 г.

С решение № 260085/21.09.2020 г. по гр. дело № 1594/2020 г.

Добричкият районен съд е признал за незаконно и е отменил на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Н. Д. П., ЕГН ********** с адрес град *****, сторено със Заповед № ЛС-05-712 от 19.05.2020г., издадена от прокуриста на “Водоснабдяване и канализация” AД Добрич със седалище и адрес на управление: град ****, ЕИК ***, П.П..

Добричкият районен съд е възстановил на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Н. Д. П., ЕГН ********** с адрес град *****, на заеманата преди уволнението д л ъ ж н о с т „отчетник измервателни уреди” в район Добрич 2 във “Водоснабдяване и канализация” AД Добрич със седалище и адрес на управление: град ****, ЕИК ***.

С решение № 260014/03.02.2021 г. по в. гр. дело № 995/2020 г.

Добричкият окръжен съд е отменил решение №260085/21.09.2020г. по гр.д.

№1594/2020г. на Добричкия районен съд, като е отхвърлил предявените от Н.

Д. П. с ЕГН ********** от гр****, срещу „Водоснабдяване и канализация“АД – гр.****, искове да бъде признато за незаконно и отменено уволнението, извършено със заповед ЛС-05-712/19.05.2020г., с която ответникът на осн.чл.328 ал.1 т.6 от КТ е прекратил трудовото правоотношение между страните и за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „отчетник измервателни уреди, район Добрич 2“.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение с решение № 60309/13.12.2021 г. по гр. дело № 1445/2021 г. е отменил въззивното решение като е признал за незаконно и е отменил уволнението на ищцата, като я е възстановил на заеманата преди уволнението трудова длъжност.

Съгласно чл. 225, ал.1 от КТ „при незаконно уволнение работникът или 4 служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал е без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца“, а съгласно ал.2 когато работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.

Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

За реализирането на правото на обезщетение по реда на чл. 344, ал. 1, т.

3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от с.з. е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: признаване на уволнението на работника или служителя за незаконно, чрез отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и на следващо място да е налице причинна връзка между оставеното без работа и брутното трудово възнаграждение, което работникът или служителят е получавал през месеца, предхождащ незаконното уволнение. Тежестта на доказване на причинените вреди и техния размер е в тежест на ищеца.

По искане на ищцата по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза вещото лице, по която дава заключение, което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно изготвено е кредитирано от съда, р азмерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен работен месец, преди прекратяване на трудовото й правоотношение е 679,20 лв., начислено през м.февруари 2017 г. в размер на 1013.80 лв. ( от което при спазване разпоредбите на чл.24 от ЗДДФЛ, според които обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ е облагаем доход от трудови правоотношения, съответно съгласно чл.42 от ЗДДФЛ след облагане с 10 % данък от 101.38 лв., на 29.06.2020 г. и е изплатено по банков път нетния размер от 912.42 лв. В тази връзка при падеж за плащане 25-то число на следващия месец, и изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ на 29.06.2020 г., мораторната лихва за периода от 25.06.2020 г. до 28.06.2020 г. е в размер на 1.01 лв.

След извършената проверка на приложените по делото материали и в съответствие с отразеното в констативно-съобразителната,експертизата дава следното заключение:

5

Нетното трудово възнаграждение, което служи за база при изчисляване на обезщетението по чл.225 от КТ - е за м.февруари 2020 г., в размер на 786.69 лв. Дължимото обезщетение, т.е. дължимата разлика между трудовото възнаграждение и полученото обезщетение за безработица за периода месец юни 2020 г. - м.ноември 2020 г. вкл., е в размер на 1419.94 лв., в т.ч. за месец юни 2020 г. в размер на 559.09 лв. за м.юли 2020 г. в размер на 160.79 лв. за м.август 2020 г. в размер на 132.34 лв. за м.септември 2020 г. в размер на 189.24 лв. за м.октомври 2020 г. в размер на 217.69 лв. за м.ноември 2020 г. в размер на 160.79 лв.

Лихвата за забава или обезщетението за забава върху неизплатеното обезщетение по реда на чл.225 от КТ, считано от изискуемостта на всяко вземане, а именно 25-то число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба 22.03.2022 г., е в размер на общо 205.21 лв./таблица 2/ ,в т.ч.:

89. 77 лв. изчислени за периода 25.07.2020 г. до 22.03.2022 г.върху неизплатено обезщетение в размер на 559.09 лв. за м.юни 2020 г.

24.43 лв. изчислени за периода 25.08.2020 г. до 22.03.2022 г. върху неизплатено обезщетение в размер на 160.79 лв. за м.юли 2020 г.

18.97 лв. изчислени за периода 25.09.2020 г. до 22.03.2022 г. върху неизплатено обезщетение в размер на 132.34 лв. за м.август 2020 г.

25.55 лв. изчислени за периода от 25.10.2020 г. до 22.03.2022 г. върху неизплатеното обезщетение в размер на 189.24 лв. за м.септември 2020 г.