Определение № 15273 от 12.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15273 гр. София, 12.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

А. Ст. Янева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно частно гражданско дело № 20251100507693 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. С. Б., ЕГН ********** срещу Определение № 27391/25.06.2025 г., постановено по гр. д. № 33258/2025 г. по описа на СРС, 37-ми състав, с което е прекратено производството по делото, образувано по молба на жалбоподателя с правно основание чл. 51 ал. 1 ЗН, относно призоваване на наследниците по закон на покойната му наемодателка В.И.Б., като съдът им определи срок за приемане на наследството или за отказ от него, поради липсата на правен интерес за молителя да инициира подобно производство.

Жалбоподателят сочи, че първоинстанционният съд неправилно е прекратил производството по делото като е приел, че за него не е налице правен интерес да инициира производството по чл.51 ЗН. Сочи, че като наемател на апартамент, осъществяващ държането на същия за него е налице правен интерес да се установи кое точно лице е наследник на покойната му наемодателка В.И.Б., ЕГН **********. Заявява, че лицето представящо се за единствен наследник на В.Б., на което жалбоподателят заплаща наем за ползването на имота действително е роднина на покойната В.Б., но от последната знаел, че тя има и други роднини. Предвид това, за жалбоподателя не е налице яснота, дали лицето И.Д. има качеството на единствен наследник на наемодателя му, защото е поставен под угрозата да заплаща месечна наемна цена на лице, което не е оправомощено да я получава, а освен това в бъдеще някои от останалите наследници на В.Б. може да претендират от него заплащането на обезщетение за ползването на имота. Поради изложеното счита, че притежава качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл.51 ЗН и съответно има правен интерес да инициира производството по чл.51 ЗН.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A състав, след като взе предвид доводите на частния жалбоподател и материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съд е приел в обжалваното определение, че съгласно представения договор за наем на недвижим имот, молителят Б. е бил страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с лицето В.Б..

По силата на този договор той и семейството му са ползвали под наем апартамент и са заплащали цената за това ползване на наемодателката. Със смъртта на наемодателя Б. се е погасило облигационното правоотношение по договора за наем. Към настоящия момент наемодател е лицето И.И.Д., който е предложил сключването на договор за наем с молителя, последният е приел и редовно е започнал да заплаща наемната цена. Ползването на имота е несмущавано и спокойно, като не е налице неизпълнение на задължение от страна на новия наемотадел И.Д. да предостави апартамента за ползване на наемателя Б.. Договорът за наем е неформален, консенсуален, като писмената му форма не е условие за валидността му, а само за доказването му. Предвид това, съдът е достигнал до извода, че молителят С. Б. няма правен интерес да иска провеждането на производство по реда на чл. 51 СК, с което да бъдат поканени наследниците на покойната му наследодателка по предходно облигационно правоотношение да заявят дали приемат или се отказват от наследството й.

Настоящият съд намира, че според практиката на ВКС правен интерес да инициира производство по чл.51 ЗН има сънаследник от същия ред, призован към наследяване и приел наследството, тъй като неговият дял зависи от броя на наследниците в реда, а при отказ от наследство делът му ще се уголеми съгласно чл.53 ЗН /определение №315/23.06.2015г. по ч.гр.д.

№3092/2015г. на I ГО на ВКС/, както и кредитор на наследството /определение № 520/04.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 3851/2016 г. на IV ГО на ВКС/.

Правен интерес има и ищец в исково производство и смърт на ответник с оглед нормата на чл.227 ГПК и последиците по чл.230, ал.2 ГПК.

Заинтересованата страна по смисъла на чл. 51 ЗН е лицето, което има правен интерес да установи безспорно кои са наследниците, приели наследството. Това са лица, с които заинтересованата страна има правен спор или спрямо които иска да установи правата си. Следователно, заинтересованата страна е лице, което има правен интерес да установи кои от наследниците приемат наследството и кои се отказват от него, за да може да защити своите права.

В случая качеството на наемател по прекратен поради смъртта на наемодателя договор за наем не предполага наличието на правен интерес за това лице да образува производство по чл.51 ЗН за определяне на срок на наследниците на покойния наемодател да приемат наследството, още повече, 2 че имотът се ползва от страна на наемателя необезпокоявано по силата на последващ договор за наем на същия имот, сключен с лице, за което наемателят счита, че е роднина на покойния наемодател.

Съгласно чл.228 ЗЗД, наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. Правото на наемателя е да ползва отдадения под наем имот без смущения. Съгласно изложените от жалбоподателя факти това му право е реализирано и то не се нуждае от защита. Същевременно следва да се има предвид, че наемодател на даден недвижим имот може да бъде и лице, което не е негов собственик, като е достатъчно то да осигури необезпокояваното ползване на имота от страна на наемателя. Наемателят има правен интерес да защитава правата си по наемното отношение, но този интерес не е свързан с наследствените права на наследниците на покойния наемодател. Затова в случая жалбоподателят няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл.51 ЗН, което има правен интерес да инициира подобно производство.

Наемателят няма законоустановено право да изисква от наемодателя да доказва, че е собственик на отдадения под наем имот. В случай, че наемателят изпитва притеснения от факта, че е възможно наемодателят му да не е собственик на наетия имот, той разполага с възможността да прекрати договора за наем и да наеме друг имот. Не съществува и право, което да гарантира на жалбоподателя безсрочното продължаване на договор за наем на точно определен имот. Понастоящем съгласно твърденията изложени от жалбоподателя, последният ползва имота на годно правно основание-договор за наем, поради което не е налице опасността да дължи обезщетение за ползването на имота без правно основание.

По изложените съображения, настоящият съд намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. С. Б., подадена срещу Определение № 27391/25.06.2025 г., постановено по гр. д. № 33258/2025 г. по описа на СРС, 37-ми състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, пред Върховния касационен съд, при условията на чл.274, ал.3, т. 1 във вр. с чл.280, ал.1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4