Определение № 21 от 07.01.2026, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- Касационно административно дело 669/2025
- Вид
- Определение № 21
- Подписан
- 07.01.2026
- Състав
- Ивайло Йосифов, Росица Басарболиева, Диана Калоянова
Цитирани разпоредби
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.225 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.246 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.1, изр.второ · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21 по входящ номер № 5523 от 29.12.2025 г.
Русе, 07.01.2026 г.
Административният съд - Русе - II АДМ. ТРОЕН състав, в закрито заседание в състав:
Председател:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове:
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
ДИАНА КАЛОЯНОВА като разгледа докладваното от съдията Ивайло Йосифов административно дело № 669/2025 г. на Административен съд - Русе, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.22 от ГПК вр. чл.144 от АПК.
Заинтересованата страна Е. А. М. от [населено място] е депозирала искане с вх.№ 5385/16.12.2025 г., в което е заявила, че ако членовете на настоящия съдебен състав смятат себе си за заинтересовани от изхода на делото, то те следва да си направят отвод. След дадени ѝ указания същата е представила становище с вх.№ 5523/29.12.2025 г., в което е уточнила, че с това изявление е направила и поддържа искане за отвод на целия съдебен състав.
Искането е неоснователно.
Делото е приключило пред касационната инстанция като по него е постановено решение № 3343/12.12.2025 г., с което е обезсилено решение № 1190/23.07.2025 г. по гр. д. № 1710/2025 г. по описа на Районен съд – Русе и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Следва да се отбележи, че искането за отвод е направено на 16.12.2025 г., след като на 12.12.2025 г. съдът е постановил крайния съдебен акт по делото, който акт съдът не може сам да отменя или изменя – чл.246 от ГПК вр. чл.144 от АПК. Предвид окончателното приключване на делото пред Административен съд - Русе и липсата на предстоящо друго произнасяне по него от касационния състав, искането за отвод на същия се явява безпредметно.
Следва да се отбележи, че не съответства на закона изразеното в становище с вх.№ 5523/29.12.2025 г. разбиране, с което се обосновава искането за отвод, а именно твърдяната липса на гаранции, че при евентуално ново разглеждане на делото от Административен съд – Русе „производството няма да попадне на същите съдии“. Всъщност такива гаранции са регламентирани в самия закон. Разпоредбата на чл.225 от АПК изрично сочи, че жалбата или протестът срещу повторно постановеното решение се разглежда от друг състав на ВАС, в случая от друг тричленен състав на Административен съд – Русе съгласно § 19, ал. 1, изр. второ от ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. ДВ, бр. 102 от 2023 г.).
На следващо място, искането се явява неоснователно и поради това, че липсват каквито и да било обстоятелства по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК вр. чл.144 от АПК, които обективно да могат да породят основателно съмнение у страните в безпристрастието на съдебния състав. Според развитата в искането теза обстоятелството, че в проведеното на 10.12.2025 г. открито съдебно заседание по делото членовете на съдебния състав са коментирали решение № 2989/07.11.2025 г., постановено по к. адм. д. № 604/2025 г. по описа на АдмС – Русе, който съдебен акт е постановен по касационната жалба на друга заинтересована страна в настоящото производство – Б. Д. Б. срещу решение на Районен съд – Бяла, постановено по жалба срещу същия административен акт - заповед № РД-04-45/25.02.2025 г. на директор на ОД „Земеделие“ – Русе, сочи на очевидната нагласа на съдебния състав, че ще се солидаризира и ще повтори мотивите и диспозитива на това решение, т.е. на решението по к. адм. д. № 604/2025 г. по описа на АдмС – Русе, което окончателно решение М. оценява като необосновано и неправилно.
Действително, външното впечатление за независимост и безпристрастност, което съдът създава у страните, също е от значение при преценката дали един съд (съдебен състав) може да се смята за независим, както изисква член 6, § 1 от ЕКПЧ (в този смисъл вж. решението от 22 октомври 1984 г. на ЕСПЧ по делото Sramek v. Austria, Series A no. 84, § 42, достъпно на [интернет адрес]?i=001-57581).
В случая обаче липсват каквито и да било действия на членовете на съдебния състав, които биха могли да породят у един обективен външен наблюдател подобни съмнения, които да представляват основание за отвод. Следва изрично да се подчертае, че използването на собственото име на съдията – докладчик по к. адм. д. № 604/2025 г. по описа на АдмС – Русе (съдия Е. Д.) при проведените обсъждания в рамките на тричленния съдебен състав, която реплика не е била възприета лично от М., тъй като не е присъствала в проведеното съдебно заседание, не е било адресирано до страните, а е станало в контекста на вземане на решение от страна на съдебния състав за изискване на устно становище от процесуалния представител на административния орган – ответник в касационното производство, относно стадия на който се намира това друго производство след връщането му на първоинстанционния съд. Изясняването на това обстоятелство е било необходимо с оглед преценката за процесуалната допустимост на конституирането и участието в производството на заинтересованите страни. Решение № 2989/07.11.2025 г., постановено по к. адм. д. № 604/2025 г. по описа на АдмС – Русе представлява окончателен публичен съдебен акт, който касае оспорването на същата заповед на директора на ОД „Земеделие“ – Русе в друга нейна част (по отношение на друг поземлен имот), но с участието на същите страни, макар и в различно процесуално качество (заинтересованата страна в настоящото производство Б. Д. Б. е касатор в производството по к. адм. д. № 604/2025 г. по описа на АдмС – Русе). Изискването на становище от страните по делото в проведеното открито съдебно заседание представлява изпълнение на императивното задължение на съда по чл.145, ал.1 от ГПК вр. чл.144 вр. чл.228 от АПК за изясняване на делото от фактическа страна, което задължение е израз на служебното начало и е въздигнато в основен принцип на процеса – чл.7, ал.1, изр.второ от ГПК, а не обстоятелство по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК вр. чл.144 от АПК. Както беше посочено, не съставлява такова обстоятелство неадресираното до страните еднократно използване от членовете на настоящия съдебен състав на собственото име на техния колега и докладчик по това друго дело – съдия Е. Д. в рамките на проведеното в съдебно заседание кратко обсъждане по въпроса за изискването на посоченото становище.
Така мотивиран и на основание чл.22, ал.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. А. М. от [населено място] за отвод на съдиите Р. Б., И. Й. и Д. К. по к.адм.д. № 669/2025 г. по описа на Административен съд - Русе.
Определението не подлежи на обжалване. Препис от него да се връчи на заинтересованата страна.
Председател:
Членове: