Решение № 2581 от 25.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2581 гр. София, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана М. Генжова

ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Въззивно гражданско дело № 20211100513742 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20162586/24.07.2021г., постановено по гр.д. № 5197/2009г. по описа на СРС, 31 състав, e отхвърлен предявеният от Н. Ц. Р. и С.Н. Н., починала входа на процеса и заменена по реда на чл. 227 ГПК от Т. Ц. Н., срещу М. М. Н. отрицателен установителен иск с правно основоние чл. 124, ал. 1 ГПК, че ответникът не е собственик на мазе /антре, тоалетна, склад/ в гр. София, кв. Левски, ул. **** с площ около 10 кв.м., при съседи: коридор, мазе /мазето на магазините/ двор, обозначено със зелен цвят на скица към заключението на вещо лице М. – л. 161 от делото и приподписано от съда.

Постъпили са въззивни жалби от ищците - Н. Ц. Р. и Т. Ц. Н.. В тях се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от първоинстанционния съд решение. Твърди се, че неправилно същият е приел, че е налице тъждество между избеното помещение, описано във влязло в сила решение по гр. д. № 1055/1991г., с което е признато за собственост на ответника Н. и процесното избено помещение. Въззивниците оспорват извода на СРС, позовавйки се на заключението на вещото лице, в което са обсъдени двете мазета, разположенията им и времето на построяване. Твърдят, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че процесното мазе не е собственост на ответника. По изложенте съображения молят за отмяна на обжлваното решение и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло. Претендират разноски в настоящото производство.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната страна М. М. Н.. В съдебно заседание процесуалният й представител адв. Ф. твърди, че обжалваното решение е правилно, защото въззиваемата страна несъмнено е доказала правото си на собственост върху процесното мазе, поради което моли за неговото 1 потърждаване и оставяне на въззивните жалби без уважение. Претендира разноски за въззивна инстанция.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становище и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Двете жалби, с която е сезиран настоящия съд, са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосновавщи окончателния извод за отхвърляне на предявения от ищците отрицателен установителен иск с право основание чл. 124, ал.1 ГПК срещу ответника М. М. Н..

Според Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК чрез отрицателния установителен иск ищецът защитава своето право, отричайки правото на ответника върху същия обект, или отричайки правата му, които са пречка, за да реализира собственото си право. Правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост ще бъде налице, както когато отричането на собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца.

Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Съгласно Определение № 245 от 3.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5082/2021 г., Решение № 52 от 19.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2154/2017 г., II г. о., ГК, Решение № 68 от 24.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2767/2017 г., II г. о., Определение № 105 от 18.06.2019 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 1606/2019 г., II г. о., ГК и Решение № 15 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4705/2015 г., II г. о., ГК, постановени в сходни хипотези, то искът е допустим. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот и е избрал защита чрез предявяване на отрицателен установителен иск, то доказването, че спорното право принадлежи на ищеца е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация. Това е така, защото въпросът за титулярството на правото налага произнасяне по съществото на спора, а установяването право на собственост на ищеца изключва възможността ответникът да притежава същото право.

В настоящия случай ищците Н. Ц. Р. и С.Н. Н. са обосновали правния си интерес от иницииране на настоящото производство от обстоятелството, че не са обвързани от Силата на пресъдено нещо на решение, постановено по гр. д. № 3879/2000г. по описа на СРС 39 състав, защото не са участвали в него като страна. С посоченото решение е признато за установено на основание чл. 108 ЗС, че ищецът М. М. Н. /ответник в настоящото производство/ е собственик на следния имот: мазе под стаята, находяща се в гр. София, кв.

Васил Левски, ул. ****, състоящ се от стая с кухня, баня и тоалетна със застроена площ от 24,39 кв.м., при съседи: коридор, мазе на Ц.Л. и двор. С посоченото решение ответникът Т.

Ц. Н. /ищец в настоящото производство/ е осъдена да предаде на М. М. Н. владението върху процесния спорен имот, както и да й заплати сумата от 117 лв. на основание чл. 64, ал. 1 от 2

ГПК. С Решение от 05.08.2002г., постановено по гр. дело № 1416/2001г. по описа на СГС, IIГ въззивен състав е оставено в сила решение на СРС, II ГО, 39-ти състав, постановено на 08.01.2001г. по гр. дело № 3879/2000г. С Решение № 125 от 11.02.2004г., постановено по гр. дело № 2611/2002г. по описа на ВКС, IV ГО е оставено в сила решението от 05.08.2002г. по гр. дело № 1416/2001г. по описа на СГС, II-Г въззивен състав. Ищците твърдят, не само че не са обвързани от посоченото решение, но и че ответникът Н. не е собственик на процесното избено помещение. С допълнителна молба от 04.04.2014г. го индивидуалицират като мазе, функционално свързано с магазина им с площ от около 10 кв. м. и представляващо тоалетна и коридор към нея, който служи за склад, при съседи: от изток –коридор и мазето на ответника М., от запад-собственото на ищците мазе и ул. „Велбъжд“, от север - двор и от изток- гараж/мазе/ на Ц.Л., отдолу земя, отгоре апартамент на М.Н..

Съвкупния анализ на събраните по делото докозателствен материал – писмени и гласни доказателства и експертно заключение на съдебно-техническа експретиза и допълнително становище към нея, обосновава правния извод на въззивния съд за липсата на изискуемите от закона материално правно предпоставки за уважаване на иска.

По делото не се спори, че ищците са наследници на двама от тримата собственици, строили сградата, в която се намира процесното мазе. С договор за доброволна делба от 03.10.1961г. съсобствениците на сградата и праводатели на страните, находяща се в гр.

София, ул. **** - Ц.П.Н., Ц.Л. Г. /Г./ и М.П.Н. разделят част от обектите в нея. В съсобственост между тримата остават два магазина. Същите са разделени по съдебен ред с решение от 03.01.1994г., постановено по гр.дело № 1055/1991г. по описа на СРС, 61-ви състав, влязло в сила на 25.01.1994г.. С него е обявен за окончателен съставения в съдебно заседание на 21.10.1993г. проект за разделителен протокол на два магазина. С този проект за определени три дяла, както следва: Дял първи: стая с кухня, клозет и килер, застроена на 24,39 кв.м., находяща се на първи етаж в дясно от северната страна на сградата на ****, вгр.

София, без дворното място, в което е застроена тя, съставляващо парцел III-560 /стар VII539/ от кв. 339 по плана на гр. София, местност Левски, комплекс „Ботевтрадско шосе” при съседи на делбения имот: юг- апартамент на М.П.Н., изток- стълбище и голям магазин, север- малък магазин и запад-двор, заедно с мазе на площ 12,72 кв.м., находящо се в сградата на ул. **** под стаята с кухня, клозет и килер при съседи: коридор, мазе на Ц.Л. и двор; Дял втори: Магазин, застроен на 33,71 кв. м., находящ се в североизточния ъгъл на първия етаж в сградата на ул. **** в гр. София без дворното място, в което е застроена тя, съставляващо парцел III-560 /стар VII-539/ от кв. 339 по плана на гр. София, местност „Васил Левски” , комплекс „Ботевградско шосе“ при съседи на делбения имот: югстълбище, изток- ул. „Селимица” , север - Велбъжд, запад- малък магазин и стая с кухня, клозет и килер; Дял трети: Магазин, застроен на 20,24 кв.м., находящ се в северозападния ъгъл на първия етаж в сградата на ул. **** в гр. София, без дворното място, в което е застроена тя, съставляващо парцел III-560 /стар VII-539/ от кв. 339 от плана на гр. с.София, местност „Левски“, комплекс „Ботевградско шосе“ при съседи на делбения имот: юг- стая с кухня, клозет и килер, изток - голям магазин, север- „Селими;ца”, запад- гараж. В протокол от 28.04.1994г. от проведено съдебно заседание по гр. дело № 1055/1991г. по описа на СРС, 61-ви състав е отразено, че Ц.Н. и С. Н. са изтеглили трети дял по решението за съставяне на разделителния протокол, М.Н. и Й. Н. са изтеглили дял първи по решението за съставяне на разделителен протокол, а дял втори е останал за В.Г..

Единият съделител - Ц.П.Н. е починал на 05.06.1994г. Съгласно представеното удостоверение за наследници № 151/17.06.1994г. е оставил за законни наследници преживялата съпруга – С. Н. Н. и двете си дъщери – въззивниците – Т. Ц. Н. и Н. Ц. Р..

Ответникът се легитимира като собственик на процесния имот с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 40, том III, рег. № 5954, дело № 508 от 1999г. на нотариус Р.Д.. От него се установява, че на 07.12.1999г. М.П.Н. и съпругата му Й. А. Н. са продали на ответника М. М. Н. правото на собственост върху следните недвижими имоти: 1. апартамент, на първи етаж, в ляво от южната страна на жилищната сграда, находяща се на в гр. София, по ул. ****, в квартал „Васил Левски”, комплекс „Ботевградско шосе”, състоящ 3 се от две стаи, хол, кухня, килер, антре, баня и тоалетна, при съседи: магазини; ул.

„Селимица”и двор; заедно с двете мазета, които се намират под стаята и хола на апартамента, заедно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена сградата, находящо се на ****, кв. „Васил Левски”, комплекс „Ботевградско шосе” в гр. София, цялото с площ от 493 кв.м., съставляващо парцел III-560, от кв.339 по плана на гр. София, местност „Васил Левски“ при съседи на парцел: улица; улица; IV- 561; парцел II-559; 2. стая с кухня, баня и тоалетна, със застроена площ от 24,39 кв.м., находяща се на етаж 1, в дясно от северната страна на жилищната сграда, при съседи: юг- апартамент на М.П.Н..; изток- стълбище и голям магазин; север - малък магазин; западдвор; заедно с мазе, находящо се под стаята с площ от 12,72 кв.м., при съседи/ коридор, мазе на Ц.Л.; двор; малък магазин; заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, подробно описано по-горе; гараж с площ от 20,64 кв.м., находящ се до югозападния ъгъл на жилищната сграда, при съседи: от две страни двор; парцел IV-561; парцел II-559.