Акт от 08.03.2019, Административен съд - Перник

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 84 гр. Перник, 08.03.2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛОРА СТЕФАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Стефанова КАНД №

52/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К.Б.Н., ЕГН ********** *** против Решение № 158/16.10.2018 г., постановено по АНД № 267/2018 г. по описа на Районен съд – ***, с което е потвърдено наказателно постановление № 18-0328-000558/28.05.2018 г. на началник група към ОДМВР – Перник, РУ – ***, в частта, с която на жалбоподателя, на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1-во от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и е изменено – в частта, в която, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., като размерът на глобата е намален на 100 лв.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобрзаност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.

1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Според жалбоподателя административно-наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН, който не отговаря на изискванията на ЗАНН, затова и издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно. Искането е да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – Районно управление – *** при ОДМВР – Перник, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК не е изразил становище.

Окръжна прокуратура – Перник, в определения и от съда срок по реда на чл. 217, ал. 4 от АПК, е представила писмено заключение. Изразено е становище за неоснователност на жалбата. Искането към съда е да остави в сила обжалваното решение.

Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че на 02.05.2018 г., в с. Пещера, общ. Земен жалбоподателят е управлявал собственият си лек автомобил – марка „***“, с рег. № ***, след като свидетелството му за управление на МПС е било отнето, а лекият автомобил е бил спрян от движение. Нарушенията са установени от служители на РУ – ***, при ОДМВР – Перник. За тях, полицейски инспектор ***, е съставил АУАН № 584/02.05.2018 г. Същият е подписан от актосъставителя, свидетеля при извършването на нарушението и нарушителя и е връчен на последния. Въз основа на така съставения АУАН е издадено наказателното постановление, предмет на съдебно оспорване.

С оглед установената фактическа обстановка районният съд е достигнал до извода, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно. Приел е, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на предвидената процедура и при наличие на предпоставките за това.

Счел е, че са налице само смекчаващи обстоятелства и затова административните наказания следва да бъдат определени в минимално предвидените от закона размери. По тази причина е потвърдил издаденият от административно-наказващия орган правораздавателен акт в частта, в която е наложено административно наказание за нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1, във вр. с чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и е го е изменил, в частта, в която е наложено административно наказание за нарушението по чл. 177, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, като е намалил размера на глобата от 200 лв. на 100 лв.

Настоящият касационен състав на Административен съд –

Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо.

При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН в останалата част, фактическата обстановка е установена правилно. Събрани са гласни и писмени доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за неправилно приложение на закона. Правилно районният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при образуване на административно-наказателното производство и налагане на административното наказание. Видно от приложения АУАН № 584/02.05.2018 г., същият е съставен от компетентно за това лице съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, във вр. със заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи. Съдържа всички, посочени в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Подписан е от съставителя, свидетеля, присъствал при извършване на нарушението и нарушителя и е връчен на последния.

Въз основа на АУАН, компетентният за това орган съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, във вр. със заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи - началник група към ОДМВР –

Перник, РУ – *** е издал НП № 18-0328-000558/28.05.2018 г. Същото е в изискуемата от закона писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е подписано от издателя.

Правилно, с оглед установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, районният съд е приел, че привлеченото към административно – наказателна отговорност лице е осъществило състава на административните нарушения по чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1, във вр. с чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и по чл. 177, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.

Чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП въвежда забрана за водача на МПС да управлява моторно превозно средство спряно от движение. За нарушение на посочената разпоредба чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда налагане на административно наказание глоба в размер от 100 лв. до 300 лв. От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че на 02.05.2018 г., в с. Пещера, общ.

Земен жалбоподателят е управлявал собственият си лек автомобил – марка „***“, с рег. № ***, след като същият е бил спрян от движение със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0328-000186/13.11.2017 г. на ОДМВР – Перник, РУ – ***. Затова правилно районният съд е приел, че са били налице предпоставките на закона за ангажиране административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за посоченото нарушение. Законосъобразен е изводът му, че с оглед критериите на чл. 27 от ЗАНН справедливият размер на административното наказание глоба, е минимално предвидения такъв от 100 лв.

Чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. За нарушение на посочената разпоредба чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба в размер от 100 лв. до 300 лв. От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че на 02.05.2018 г., в с. Пещера, общ. Земен жалбоподателят е управлявал собственият си лек автомобил – марка „***“, с рег. № ***, след като със заповед за налагане на принудителна административна мярка № 17-0328-000185/13.11.2017 г. на ОДМВР – Перник, РУ – *** свидетелството му за управление на МПС е било временно отнето. Затова правилно районният съд е приел, че са били налице предпоставките на закона за ангажиране административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за посоченото нарушение. Законосъобразен е изводът му, че с оглед критериите на чл. 27 от ЗАНН справедливият размер на административното наказание глоба е минимално предвидения такъв от 100 лв.

Предвид всичко изложено настоящия състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е

Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №

158/16.10.2018 г. по АНД № 267/2018 г. по описа на Районен съд – ***.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: