Решение № 3317 от 31.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 8711/2025
- Вид
- Решение № 3317
- Подписан
- 31.08.2026
- В сила
- 30.09.2026
- Състав
- АЛЕКСАНДРИНА ПЛАМЕНОВА ДОНЧЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 10245 от 15.08.2025 · АЛЕКСАНДРИНА ПЛАМЕНОВА ДОНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 1, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 234 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 1 · Кодекс на труда
- § 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 305, ал. 3, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3317 гр. София, 31.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110208711 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба, подадена от „*****“ ЕООД, ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление: ******************, представлявано от управителя В. П., чрез адв. Я. Д. – САК, срещу Наказателно постановление (НП) № 22-2200122 от 01.06.2022 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – (ДИТ) София, с което на основА.е чл. 416, ал. 5 от КТ, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
В жалбата са наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, огрА.чаващи правото на защита на жалбоподателя и за неправилно прилагане на закона с оглед недоказаност на обвинението. Твърди се, че на 07.03.2022 г. лицето А. П. действително се е намирало в медицинския център, защото същата е била в период на обучение за по 10 дни в продължение на три месеца, считано от месец декември 2021 г., което обстоятелство било сведено до знА.ето на проверяващите, но не било взето предвид. Направено е искане за отмяна на обжалваното НП, както и доказателствени искА.я.
По повод на жалбата е било образувано АНД № 9170/2022 г. по описа на СРС, НО, 18-и състав, приключило с решение № 4782 от 04.11.2024 г., което е отменено с решение № 18526 от 30.05.2025 г. по КАНД № 1153/2025 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС, 1 след което е образувано настоящото АНД № 8711/2025 г., разпределено на настоящия съдебен състав.
В открито съдебно заседА.е жалбоподателят се представлява от адв. А., която поддържа жалбата и направеното искане за отмяна на НП. Претендира в полза на страната да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, като представя договор за правна защита и списък на разноските.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Б., която оспорва основателността на жалбата и моли обжалваното НП да се потвърди.
Претендира в полза на въззиваемата страна да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на стрА.те, въз основа на събрА.те доказателства по делото и закона, приема за установено от фактическа страна, следното:
На 07.03.2022 г. Д. Т. Т. и В. Р. П. – инспектори в ДИТ София са извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в „*****“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:
******************, ******* в обект на контрол медицински център „*****“, находящ се в ***************1 е стопА.сван от „*****“ ЕООД, ЕИК: ********. В медицинския център било установена А. П. П., ЕГН:
**********, която се намирала на рецепцията заедно със служителя М. Л. Я., ЕГН: **********, която я обучавала как да работи с медицинската програма, като всички действия на П. били под пълното ръководство на М. Я., която включително казвала на П. какво точно да натиска и въвежда в медицинската програма, с която центърът работел. Целта била А. П. да бъде обучена да работи на рецепция и с медицинската програма, в изпълнение на договор от 01.12.2021 г. за повишаване на професионална квалификация и обучение, сключен между *****“ ЕООД, ЕИК: ******** и А. П. П..
При установяване на М. Я. и А. П. на рецепцията в медицинския център на 07.03.2022 г., проверяващите ги попитали дали работят там, на което получили положителен отговор, след което дали на двете да попълнят декларации. А. П. П. попълнила декларация, в която посочила, че няма сключен трудов договор, а е със сключен граждански договор, както и с почивни дни събота и неделя, но казала на проверяващите, че се обучава по сключен договор за обучение. Впоследствие било изискано трудово досие на А. П., но такова не било представено от страна на дружеството „*****“ ЕООД, ЕИК: ********, а вместо това е представен договор за обучение от декември 2021 г. За извършената проверка е съставен протокол за извършена проверка с № ПР2206567 от 22.03.2022 г., като проверяващите са приели, че в случая А.
П. е полагала труд, без да е сключен трудов договор в писмена форма, за което на 22.03.2022 г. Д. Т. – инспектор при ДИТ е съставил АУАН № 22-2200122, екземпляр от който е връчен на пълномощник на дружеството на същата дата.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното понастоящем НП № 22-2200122, с което на основА.е чл. 416, ал. 5 от КТ, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, което е 2 връчено на жалбоподателя по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН с дата 27.06.2022 г.
На 31.03.2022 г. между А. П. П. и „*****“ ЕООД, ЕИК: ******** е сключен трудов договор, по силата на който П. е приела да изпълнява срещу възнаграждение длъжността „Завеждащ медицинска регистратура за класифицирана информация“.
Тази фактическа обстановка се установява при анализа и съпоставката на следните доказателства:
Писмени доказателства: АУАН № 22-2200122; заповед № 3-0157 от 16.02.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“; заповед № ЧР-40 от 24.01.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“; заповед № 1307 от 22.05.2019 г; длъжностна характеристика за длъжността „инспектор“ в ДИТ; протокол за извършена проверка с № ПР2206567 от 22.03.2022 г.; декларация от А. П.; писмено обяснение от управителя на *****“ ЕООД, ЕИК: ********; призовка на основА.е чл. 45 от АПК; идентификационна карта; договор за повишаване на професионалната квалификация и обучение; трудов договор № 23 от 31.03.2022 г. Приобщените писмени доказателствени източници съдържат непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за гореописА.те факти, с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по делото съобразно чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма се прилага в настоящото производство съгласно чл. 84 ЗАНН.
Гласни доказателствени средства – показА.я на свидетелите Д. Т., М.
Я., Д. Х. и А. П., които се ценят като достоверни гласни доказателствени източници, тъй като не съдържат съществени вътрешни противоречия или неясноти и кореспондират с писмените доказателства по делото.
От показА.ята на свидетеля Д. Т. се установява, че той е бил част от екипа проверяващи, които са извършили проверка на 07.03.2022 г. в медицинския център, при което установили две лица на рецепция, които на въпрос „Тук ли работите“ отговорили положително. Свидетелят потвърждава, че на място са били предоставени за попълване декларации, като А. П. П. попълнила информация, че няма сключен трудов договор, а граждански такъв, като посочила и почивни дни. Затова проверяващите приели, че П. полага труд, с оглед на което изискали трудово досие от законния представител на дружеството, но той дал писмени обяснение, че лицето не е със сключен трудов договор, тъй като е с договор за обучение. Поради липсата на трудов договор, свидетелят съставил процесния АУАН.
От показА.ята на свидетеля М. Я. се установява, че е била на работа в медицинския център, където работела на рецепцията, когато била извършена проверка. Това се случило в началото на 2022 г., като свидетелката се намирала на рецепция заедно с нейна колежка – А., която свидетелката обучавала как да работи с медицинската програма.
От показА.ята на свидетелката Д. Х. става ясно, че в края на 2021 г. А. П.
П. е постъпила на обучение в дружеството, за което бил сключен договор за обучение, който е вид граждански договор и дружеството няма задължение да го регистрира в НАП. След като П. била обучена, на 31.03.2022 г. е постъпила 3 на работа в дружеството – вече с трудов договор, по силата на който тя започнала работа, считано от 04.04.2022 г.
От показА.ята на А. П. се потвърждава, че в края на 2021 г. е започнала да се обучава за регистратор в медицински център „*****“, където ходила за по няколко часа седмично. Там я обучавала нейна колежка с имена М. Я., с която се намирали на рецепция, когато влезли проверяващи. Последните се държали груби, дали на свидетелката да попълни някаква декларация, питали я дали има трудов договор, на което тя им отговорила, че е с договор за обучение. Проверяващите не позволявали на свидетелката да напуска рецепцията, вкл. да не става от стола на който се намирала. Свидетелката изрично заявява, че към момента на извършената проверка тя не е обслужвала пациенти, а е била обучавана от М. Я.. Свидетелката уточнява, че се е обучавала за по няколко часа седмично, като в декларацията е посочила почивни дни събота и неделя, защото това били дни, в които не посещава медицинския център за обучение. След време, след като приключила обучението си, свидетелката постъпила на работа на същото място.
При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът приема, че не са налице съществени нарушения на процедурата по ЗАНН по издаването на АУАН и на НП. Налице са достатъчно пълни и точни описА.я на нарушението, нарушените законови разпоредби са посочени в АУАН и НП по непротиворечив начин, тоест не се констатират нарушения по чл. 42 и 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП се съдържат всички реквизити, изисквА. от ЗАНН, издадени са от компетентни за всяко от действията съответни оргА. и е налице съответствие между текстовата част на АУАН и НП.
При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка, съдът приема, че в случая не е доказано по несъмнен начин, че към 07.03.2022 г. дружеството „*****“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: ******************е имало качеството на „работодател“ спрямо А. П. П. по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Вярно е, че посочената като нарушена разпоредба на чл. 1, ал. 2 от КТ, във връзка и с чл. 62, ал. 1 от КТ, сочи, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения със сключването на трудов договор в писмена форма. В конкретния случай не се установява на 07.03.2022 г. А. П. П. да е полагала труд в медицински център „*****“, а същата се е намирала там по силата на договор за повишаване на професионална квалификация и обучение по чл. 234 от КТ, включен през месец декември 2021 г. между П. и дружеството, стопА.сващо медицинския център. Доказателствата по делото разкриват с категоричност, че в случая реално е било налице обучение по смисъла на горепосочения текст от КТ, което е било необходимо с оглед 4 спецификата при работа с медицинска програма на регистратура. Няма каквато и да е индикация за това, че договорът за обучение е представен, за да се прикрие полагането на труд от страна на А. П., тъкмо обратно – самата А.
П. и другите две свидетелки по делото, еднопосочно и последователно разкриват, че П. се е обучавала, както и че М. Я. е провеждала обучението за по няколко часа седмично, според възможностите на А. П., която по това време се е грижила за свой близък родственик. Изводът за наличие на договор за повишаване на професионалната квалификация и обучение се подкрепя, както от писмените доказателства, така и от приобщените гласни доказателства, копито сочат недвусмислено, че не става въпрос за прикрит трудов договор, коректно е сключен преди датата на проверката, представен е на проверяващите и не е изготвен недобросъвестно за нуждите на административно-наказателното производство. Самата декларация по чл. 399 от КТ и дадените писмени сведения в нея от П. също потвърждават, че тя реално се е обучавала, а не е полагала труд в деня и на мястото на проверката, като същата не е посочила работно време, а е отбелязала, че има сключен друг договор, а не трудов. Свидетелката е разяснила на проверяващите, че се обучава по договор за обучение, което е посочено и от законния представител на дружеството в хода на проверката, но не е било взето предвид от актосъставителя и наказващия орган.
Разпечатката съдържа 37 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/61412abb-f1c0-4512-8a92-e3d0215c1672