Решение № 1049 от 10.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1049 гр. Пловдив, 10.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330109319 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.

120, ал. 1 ЗЕ от П. Д. срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

Ищецът твърди, че е клиент на ответника за обект в с. ***, местност ***.

Средството за измерването на консумираната ел. енергия било поставено в съседен имот на разстояние 45 метра от този на ищеца. Твърди, че определеното от ответника място на СТЕ не е съобразено с разпоредбата на чл. 120 ЗЕ и иска осъждането му да го измести до или на границата на имота. Претендира разноски.

Ответникът, подава отговор на исковата молба, с които оспорва искът. Твърди, че правоотношенията между страните не се уреждат от договора за присъединяване към мрежата, а от общите условия за достъп до елетроразпределителната мрежа и пренос на електрическа енергия. Намира, че в случая е налице изключение от общото правило на чл. 120, ал. 1 ЗЕ, предвидено в чл. 92, ал. 1 на Наредба № 3, според което мястото на поставяне на СТИ се избира възможно най-близо до границата на собствеността на ел. съоръжения. Ако не се приеме приложените на тези норми твърди, че изискването на чл. 120, ал. 1 ЗЕ е спазено, защото разстоянието от 45 метра не създава прекомерни затруднения. Иска претенцията да бъде отхвърлена. Не претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и 1 по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е за реално изпълнение на задължение на ответника във връзка със съществуващо между тях облигационно правоотношение, тъй като се твърди, че имотът е присъединен към мрежата на ответника и в този смисъл ползва неговите услуги. (Определение № 359 от 17.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 50048/2016 г., II г. о., ГК.) Всеки клиент има право да иска точно изпълнение на задълженията на насрещната страна по правоотношението.

Между страните е безспорно, а и от представените доказателства се установява, че ищецът е сключил с ответника договор за присъединяване на обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа от ***г. В него е уговорено място на присъединяване „***“, з.с. ***“ и място на монтиране на средство за търговски измерване „електромерно табло тип ТЕПО (Б+). Записано е също така, че ответникът се задължава да проектира изгради и въведе в експлоатация 1 бр. електромер в съществуващо табло ТЕПО (Б+) и 1 бр. автоматичен прекъсвач. За ищеца не са предвидени задължение за проектиране и изграждане на електрически съоръжения.

От приложения проект се установява, че СТЕ е разположено на разстояние около 45 метра от имота на ищеца на границата на друг имот с идентификатор***.

Съгласно приетата СТЕ процесният обект е захранва от ***чрез силов кабел н.н.

(ниско напрежение) от типа САВТ 4х185 кв.мм., достигащ до кабелен разпределителен шкаф (КРШ) „***“. От КРШ с кабели САВТ 4х25 кв.мм. подведени до намиращото се в непосредствена близост електромерно табло тип ТЕПО (Б+) се захранват 3 потребителя, включително процесният. От намиращото се в електромерното табло СТИ през автоматичен предпазител и кабел САВТ 4х35 кв.мм. се електрозахранва процесната жилищна сграда. Границата на собствеността е определена според чл. 29, ал. 1 на НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, в т. 1 на приложение 1 към СТЕ, където е разположен изходящият автоматичен предпазител. Експертът посочва, че електромерът е разположен на границата на собствеността на ел. съоръжения на ищеца и ответника, както и че поставянето му съответства на уговореното в договора. Вещото лице намира, че има техническа възможност за поставяне на СТЕ до границата на имота на ищеца. При изслушването си вещото лице конкретизира, че границата на собствеността е там където завършва захранващият кабел на разпределителя, влизайки вътре в таблото на електромера на клиента. Заключението е обосновано, не е оспорено и следва да бъде кредитирано.

Договорните отношения между електроразпределителното дружество и неговите 2 абонатите се уреждат от специалните разпоредби на Закона за енергетиката, договора за присъединяване и Общите условия по договорите за доставка до мрежата и пренос на електроенергия. Съгласно разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката, електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване, разположени до или на границата на имота на клиента, като границата на собственост върху електрически съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 от закона и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от него. Разпоредбите не са променяни в частта относима към настоящото производство относно мястото на СТИ. Посочената в законовата разпоредба наредба е Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, издадена от ДКЕВР /обн., ДВ, бр.

31/24.04.2014 г., в сила от същата дата/. В чл. 29, ал. 1 от същата е посочено, че когато електрическата енергия се доставя на клиента от съоръжения на оператора на разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, границата на собственост е изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи.

При тази уредба става ясно, че в настоящия случай границата на собствеността всъщност се определя от самото разположение на СТЕ, като именно мястото на поставянето му води до разграничаването. Ето защо единственият критерии, който следва да спазва ответника при определянето на мястото на СТЕ е този предвиден в чл.

120, ал. 1 ЗЕ- до или на границата на имота на клиента.

Съгласно тълкуването на разпоредбата дадено с Решение № 75 от 25.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 864/2012 г., I г. о., границата на имота се отнася до границите (външните очертания) на недвижимите вещи, които са обект на собственост, които ги обособяват от околните имоти и от части от терена и инфраструктурата. В настоящия случай СТИ е разположено на разстояние около 45 метра (42 метра, измерени графично по представения от ответника проект) от имота на ищеца, което съдът намира, че не съответства на изискванията на чл. 120, ал. 1 ЗЕ. Използваният от законодателя израз „до или на“ следва да се тълкува в смисъл на непосредствена близост. Това следва от използването на предлога „на“, който без съмнение изисква поставянето на СТИ на самата граница на имота, едновременно с предлога „до“, предоставящ известна оперативна самостоятелност на ответника в зависимост от техническите възможности и съществуващата на място мрежа. Според съда фактически нормата има предвид границата на имота на клиента или границата на съседен имот непосредствено граничещ с този на клиент. В настоящия случай това правило не е спазено като СТЕ е поставено на разстояние от около 42-45 метра, през 3 два други имота, на границата на трети.

Възражението на ответника, че СТИ е поставено съгласно сключения между страните договор за присъединяване не може да доведе до промяна на изводите.

Съгласно чл. 120, ал. 3 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения и на управляващите и комуникационните устройства към тях. При тази регламентация мястото на поставяне на СТИ в договора се определя едностранно от ответника и реално не е договаряно между страните. При изпълнението на това свое задължение обаче ответникът е ограничен от разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ЗЕ и следва да определи мястото на монтиране на СТИ в съответствие на законовите изисквания, което не е сторено.

В отговора на исковата молба няма изложени възражения за поставянето на СТИ до или на границата на имота на ищеца да съществуват технически пречки, като съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба № 6 електромерните табла (в които се поставят СТИ) се доставят и монтират от и за сметка на оператора на разпределителната мрежа.

Ето защо предявената претенция е основателна и следва да бъде уважена, като ответникът се осъди да премести /монтира/ СТИ до или на границата на имота на ищеца.

По разноските:

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 80 лева за ДТ, 120 лева депозит за СТЕ и 600 лева за адв. възнаграждение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов“ № 37, да изпълни задължението си към П. В. Д., ЕГН **********, като премести средството за търговско измерване на електрическата енергия потребявана от П. В. Д. до или на границата на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на село ***, местност ***, одобрени със заповед № ***г. на ИД на АГКК, с изменение от 21.10.2013 г., с площ от 747 кв.м.

ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, да заплати на П.

В. Д., ЕГН **********, сумата от 800.00 лева- разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок 4 от връчването на препис.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 5