Определение № 1124 от 20.10.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1124 гр. Перник, 20.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ АНГ. АЛЕКСОВ

Членове:

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ АНГ. АЛЕКСОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500805 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивни частни жалби, подадени ОТ: „Кредисимо“ Еад, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“.

ПРОТИВ: Определение № 435 от 21.07.2026 г., постановено по гр. д. № 878/2025 г. по описа на Районен съд – Радомир, в частта, с която е оставена без уважение молба рег. № 3831 от 03.06.2026 г. по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 74 от 24.04.2026 г. в частта за присъденото по чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение.

С ИСКАНЕ: Определението да бъде отменено в обжалваната част и Решение № 74 от 24.04.2026 г. да бъде изменено в частта за разноските, като присъденото адвокатско възнаграждение бъде намалено от 306,78 /триста и шест евро и седемдесет и осем евроцента/ евро на 150,00 /сто и петдесет евро/ евро.

ОТ: „АЙ Тръст“ Еоод, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 /сграда А/, Бизнес център „България“.

ПРОТИВ: Определение № 435 от 21.07.2026 г., постановено по гр. д. № 878/2025 г. по описа на Районен съд – Радомир, в частта, с която е оставена без уважение молба рег. № 3833 от 03.06.2026 г. по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 74 от 24.04.2026 г. в частта за присъденото по чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение.

С ИСКАНЕ: Определението да бъде отменено в обжалваната част и Решение № 74 от 24.04.2026 г. да бъде изменено в частта за разноските, като присъденото адвокатско възнаграждение бъде намалено от 204,52 /двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/ евро на 100,00 /сто евро/ евро.

В частната жалба на първия жалбоподател се поддържа, че определеният размер не 1 съответства на действително извършената адвокатска работа. Сочи се, че спорът е с ниска фактическа и правна сложност, договорните факти не са били спорни, доказателственият материал е ограничен, по относимите въпроси съществува трайна съдебна практика, а процесуалният представител на ищцата не е участвал в проведеното открито съдебно заседание. Аналогични доводи са изложени и във втората частна жалба, като се поддържа, че размерът на възнаграждението следва да бъде определен съобразно действително положения труд и разрешението по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз.

В срока за отговор процесуалният представител на ищцата оспорва и двете частни жалби. Поддържа, че защитата е включвала изготвяне на искова молба срещу двама ответници, формулиране на отделни искове, доказателствени искания, участие в събирането на доказателствата и писмени становища. Не оспорва, че делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, но счита, че поисканото намаляване не съответства на извършената адвокатска работа. Не е направено искане за присъждане на разноски за настоящото производство.

При извършената служебна проверка съдът намира, че двете частни жалби са допустими. Те са подадени от страни, които имат правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и след отстраняване на констатираните нередовности.

Определение № 435 от 21.07.2026 г. е връчено на двамата жалбоподатели на 05.08.2026 г.

Срокът за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК е едноседмичен, но в самото определение районният съд е указал двуседмичен срок. Първата жалба е подадена на 14.08.2026 г., а втората на 19.08.2026 г., поради което и двете са подадени в рамките на определения от съда по-дълъг срок и по силата на чл. 62, ал. 3 ГПК не могат да бъдат счетени за просрочени. В същия смисъл е и Определение № 4212 от 19.08.2026 г. по ч. гр. д. № 2498/2026 г. на ВКС, III г. о.

Първоначално двете жалби са били оставени без движение за представяне на доказателства за внесена държавна такса. Нередовностите са отстранени, след което първоинстанционният съд е приел жалбите за редовни, извършил е размяната на книжата и ги е изпратил на въззивния съд. Двете жалби са насочени срещу един и същ съдебен акт, постановен в едно производство по чл. 248 ГПК, и подлежат на съвместно разглеждане, като за всяка от тях се извършва самостоятелна преценка за допустимостта и основателността.

Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни.

С Решение № 74 от 24.04.2026 г., постановено по гр. д. № 878/2025 г. по описа на Районен съд – Радомир, са уважени предявените от ищцата искове, като е прогласена недействителността на договора за потребителски кредит и на свързания с него договор за предоставяне на гаранция, а първият ответник е осъден да върне платена без основание сума. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА първият ответник е осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 306,78 евро, а вторият ответник – в размер на 204,52 евро. При определяне на тези размери районният съд изрично е съобразил ниската фактическа и правна сложност на делото, вида на претенциите, материалния интерес, броя на страните, обема на доказателствения материал, приложимите 2 национални и европейски норми и обстоятелството, че е проведено едно открито съдебно заседание, в което ищцата и нейният процесуален представител не са се явили.

Следователно още с решението размерът не е определен чрез механично прилагане на тарифен минимум, а след индивидуална преценка на конкретното производство.

С молби рег. № 3831 и рег. № 3833 от 03.06.2026 г. двамата ответници са поискали изменение на решението по реда на чл. 248 ГПК, като са поддържали, че възнагражденията следва да бъдат намалени с оглед ниската сложност на делото и извършените процесуални действия. С Определение № 435 от 21.07.2026 г. районният съд е оставил молбите без уважение, като е приел, че при първоначалното определяне на възнагражденията вече са били отчетени релевантните обстоятелства и разрешението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22.

Правната преценка на размера следва да бъде извършена по действащата към постановяване на Решение № 74 от 24.04.2026 г. и Определение № 435 от 21.07.2026 г. редакция на Закона за адвокатурата след изменението, обнародвано в ДВ, бр. 17 от 2026 г.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато насрещната страна носи отговорност за разноски, съдът при определяне на разноските за адвокат прилага чл. 36, ал. 3 и 4 ЗА. По чл. 36, ал. 3 ЗА подлежат на съобразяване фактическата и правна сложност на случая, засегнатият интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето и спешността на извършването им, както и квалификацията, опитът и специализацията на адвоката. При постановяване на първоинстанционните актове наредбата по чл. 36, ал. 4 ЗА не е била в сила, поради което е било приложимо преходното правило на § 21, ал. 2 ЗИДЗА, според което при определяне на възнаграждението се използват критериите по чл. 36, ал. 3 ЗА и по аналогия се прилага Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Разрешението по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз изключва национална уредба, която обвързва съда с минимални размери на адвокатските възнаграждения, определени от съсловна организация, когато тази уредба противоречи на чл. 101 ДФЕС. От него не следва, че при ниска фактическа и правна сложност съдът е длъжен да определи възнаграждение под размерите по Наредба № 1, нито че преценката може да бъде сведена само до броя на съдебните заседания и явяването на адвоката. След изменението на Закона за адвокатурата от 2026 г. законът изисква съвкупна оценка на всички критерии по чл. 36, ал.

3 ЗА, а Наредба № 1 се прилага по аналогия в рамките на преходния режим. Значението на цялостната конкретна преценка е подчертано и в Определение № 2390 от 10.08.2026 г. по ч. т. д. № 1220/2026 г. на ВКС, II т. о., постановено по спор относно възнаграждение по чл. 38 ЗА при съединени искове, произтичащи от свързано кредитно правоотношение.

В конкретния случай доводът за ниска фактическа и правна сложност е основателен като фактическа констатация, но не обуславя поисканото намаляване. Правната защита е започнала с изготвяне на искова молба срещу две отделни юридически лица и формулиране на самостоятелни претенции, произтичащи от свързани договори. За разрешаването им е било необходимо да се анализират договорът за потребителски кредит, договорът за 3 предоставяне на гаранция, извършените плащания и приложимата уредба на потребителския кредит, защитата на потребителите и недействителността на договорите. По делото са били представени писмени доказателства и е била допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза. Изготвянето на исковата молба, доказателствените искания и последващите писмени становища представляват самостоятелен обем адвокатска работа, който не се заличава от неявяването на адвоката в единственото открито съдебно заседание.

Съдът отчита и обстоятелството, че спорните правоотношения са свързани и по сходни потребителски спорове е формирана значителна съдебна практика. Тези обстоятелства намаляват правната сложност и необходимото време за проучване, но не водят до извод, че защитата се свежда до формално възпроизвеждане на готови правни разрешения. Конкретната преценка изисква съпоставяне на договорните клаузи, начина на формиране на задълженията, извършените плащания и правните последици за всеки от двамата ответници. Именно поради свързаността на правоотношенията районният съд не е определил отделно пълно възнаграждение за всяка претенция, а общ размер от 511,30 евро, разпределен между двамата ответници съобразно предявените срещу всеки от тях искове.

Определеният общ размер не се отклонява и от актуалната практика на Окръжен съд – Перник по сходни по материя производства, без тази практика да има характер на задължителна тарифа. В Решение № 169 от 08.05.2026 г. по в. гр. д. № 204/2026 г. на Окръжен съд – Перник при потребителски кредит, ниска фактическа и правна сложност, едно открито заседание и липса на ново доказване е определено възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 500,00 евро за въззивната инстанция. В Решение № 238 от 26.06.2026 г. по в. гр. д. № 378/2026 г. на същия съд, отново при спор по потребителски кредит и едно заседание без явяване на адвоката, е определено възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 736,26 евро. Посочените производства не са идентични с настоящото и размерите по тях не могат да бъдат пренасяни механично, но показват, че ниската сложност и ограниченото участие в открито заседание не обуславят сами по себе си определяне на възнаграждение в значително по-нисък размер.

При съвкупната оценка на установените обстоятелства съдът намира, че присъдените 306,78 евро и 204,52 евро са справедливи и обосновани по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗА и съответстват на критериите по чл. 36, ал. 3 ЗА. Ниската сложност на спора е отчетена, но наред с нея следва да бъдат съобразени засегнатият интерес, обемът на извършената писмена работа, необходимостта от защита срещу възраженията на двама ответници и доказателствената дейност по делото. Поисканото намаляване до общ размер от 250,00 евро не съответства на обема на извършената процесуална работа, броя и характера на предявените искове и необходимостта от самостоятелна защита спрямо двама ответници.

Поради това не са налице основания за изменение на Решение № 74 от 24.04.2026 г. в частта за разноските.

Като е достигнал до същия краен резултат и е оставил без уважение молбите по чл.

248 ГПК, Районен съд – Радомир е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено. Не е направено искане за присъждане на разноски за настоящото производство, 4 поради което съдът не дължи произнасяне по разноски. На основание чл. 274, ал. 4 ГПК определението не подлежи на касационно обжалване, тъй като решенията по първоинстанционните искове не подлежат на касационно обжалване.