Протоколно определение № 327 от 24.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 327 гр. Пловдив, 24.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Магдалина Ст. Иванова

Валентин Д. Бойкинов при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска и прокурора Атанас Г. Янков

Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600325 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:25 часа се явиха:

Исканото лице С. С. Н. се явява лично с адв. А. П., редовно упълномощен от по-рано.

За Апелативна прокуратура гр. Пловдив се явява прокурор Я..

В залата присъства майката на исканото лице и бащата на жената, с която С. Н. живее.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ИСКАНОТО ЛИЦЕ Н.: Да се гледа делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, предвид на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА СЕ делото от съдията докладчик.

РАЗЯСНИХА СЕ на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

АДВ. П.: Нямам искания за отводи към състава на съда, секретар и 1 прокурор. Поддържам жалбата. Нямам и доказателствени искания.

ИСКАНОТО ЛИЦЕ Н.: Нямам искания за отводи. Няма да представям доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за доказателства.

С оглед становищата на страните съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните прения, предвид на което

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата против определението на Окръжен съд - Хасково.

Няма да се спирам върху изложеното в жалбата. Дори ЕЗА, издадена от * власти, не отговаря на изискванията на закона на чл. 36 и чл. 37 ЗЕЕЗА, което съм изложил в обстоятелствената част на жалбата. Считам, че прекалено тежка мярка за неотклонение е „Задържането под стража“ за С.. Български гражданин е, постоянно живеещ в Република България, в гр. *. Няма опасност да се укрие, ако искаше да се укрие, нямаше да се върне в България, щеше да отиде в държава, която не изпълнява екстрадиция.

Моля да измените определението на ОС-Хасково, като вземете по-лека мярка за неотклонение. Една „Парична гаранция“, например в по-голям размер, която да възпрепятства дори мисълта му да се укрие, а такава опасност няма, считам, че би задоволила целите на мерките за неотклонение. Ако считате, че е прекалено лека, то моля за „Домашен арест“, който да се изпълни на адрес: гр. *, ул. * № *, вх. А, ап.3

ИСКАНОТО ЛИЦЕ С. С. Н. (за лична защита): Съгласен съм с казаното от адвоката ми.

Бих искал да съм до жена ми. Тя е бременна в седмия месец, да не се притеснява и да не стане нещо лошо с детето ми.

2

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите жалбата без уважение.

Считам, че окръжният съд е бил екзактен в оценката на фактите по представяне на вниманието на казус и правилно е взел мярка за неотклонение Задържане под стража. Не споделям разбирането на защитата, че ЕЗА е до такава степен опорочена, че да е пречка за вземане на мярка за неотклонение Задържане под стража. От нейното съдържание ясно и точно става въпрос, че исканото лице се търси за изтърпяване на наложено наказание от 12 години лишаване от свобода за престъпление срещу половата неприкосновеност, което очевидно съответства и на деяние по българския НК.

На следващо място, дори хипотетично да има някакви технически неясноти в самата ЕЗА, то не следва да забравяме, че не сме изправени в производство по същество и ако има евентуални неясноти може да се отстранят в самото производство по чл. 44, ал. 4 от Специалния закон, т.е. като съдът изиска съответната допълнителна уточняваща информация.

Смятам, че правилно е подходил окръжният съд и при преценка за наличие на реална опасност от укриване, отчитайки размера на наказанието, наложено на исканото лице. Не следва да се пренебрегне и, че същият очевидно е проявил определена мобилност, тъй като е намерен в държава, различна от тази, където е извършено престъплението.

Съпоставяйки опасността да се укрие, с оглед предотвратяване изтърпяване на наложеното наказание, което е твърде голямо, и с тази мобилност, която вече посочих, считам, че решението на окръжния съд в тази насока в момента търпи правилния път.

Съдът, след съвещание,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА на исканото лице.

ИСКАНОТО ЛИЦЕ С. С. Н.: Моля за това, което ви помоли адвокатът ми – Парична гаранция или Домашен арест.

Съдът се оттегли на съвещание.

3

Съдът, след тайно съвещание, намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 и ал. 8 НПК вр. чл. 43, ал. 3 ЗЕЕЗА.

Образувано е по частна жалба на адв. А. П., в качеството му на защитник на исканото лице С. С. Н., срещу постановеното по ЧНД № 595/2025 г. по описа на Хасковския окръжен съд определение, с което спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Прави се искане спрямо С. С.

Н. да бъде взета по – лека мярка за неотклонение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция исканото лице С. С. Н. и неговият защитник – адв. П. поддържат жалбата и направеното с нея искане, като предлагат спрямо Н. да бъде взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ или „домашен арест“.

Представителят на Апелативна прокуратура Пловдив счита, че жалбата е неоснователна, а атакуваното с нея определение, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства и като обсъди изложените от страните доводи и съображения намира, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

Правилно първоинстанционният съд е преценил, че са налице основания за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо С. С. Н..

Направените в противния смисъл възражения в частната жалба са неоснователни.

В производството по реда на чл. 43 от ЗЕЕЗА се извършва единствено проверка на редовността на ЕЗА от формална страна – дали същата е съобразена с изискванията на чл. 37 от ЗЕЕЗА и дали са налице условията на чл. 36, ал. 1 ЗЕЕЗА. Всички останали предпоставки, касаещи изпълнението на ЕЗА, се преценяват в производството по чл. 44 от ЗЕЕЗА.

В настоящия случай, видно от приложената по делото ЕЗА, същата е издадена в писмена форма, съдържа данните, посочени в чл. 37, ал. 1 от 4

ЗЕЕЗА, придружена е с превод на български език, съобразно изискването на чл. 37, ал. 3 от ЗЕЕЗА.

На следващо място, ЕЗА отговаря и на едно от алтернативните изисквания по чл. 36, ал. 1 от ЗЕЕЗА – тя е издадената срещу С. С. Н. въз основа на Решение по дело № 48/2023 от Секция 5 на * съд на *, според което исканото за предаване лице е извършило престъпление по чл. 183, 1, 4 и 4б от * Наказателен кодекс, свързано със сексуално посегателство над непълнолетен под 16 години, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 12 години (л. 6-7 от ЕЗА по ЧНД, където са описани и наложените като придружаващи това наказание и други санкции).

Следователно, както правилно е приел и окръжният съд, лицето се търси за предаване с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода, което е и над предвидения минимум от 4 месеца по чл. 36, ал. 1 от ЗЕЕЗА.

Доводите на защитата, че не са ясни обстоятелствата, при които е извършено престъплението, включително време, място и степен на участие в деянието на исканото лице, поначало не са относими към предмета на настоящото производство. Отразеното в заповедта за арест по отношение на неговата достоверност и доказателствена обезпеченост не следва да се обсъжда от решаващия съд в изпълняващата държава, тъй като целта на мярката за неотклонение в това производство е единствено обезпечаване присъствието на лицето по време на разглеждането на ЕЗА, предотвратяване на бягството му и евентуалното му укриване, с което би могъл да попречи за физическото му предаване на издаващата държава, ако искането й във връзка с процесната ЕЗА бъде уважено в предстоящото съдебно производство по същество пред българския съд. Освен това, прогласения в Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. принцип на взаимно признаване на окончателни присъди, налагащи наказания „лишаване от свобода“, изключва в случая такава преценка, предвид данните в ЕЗА за наличие на осъдителен съдебен акт по приключило наказателно производство в държавата, в която се намира издаващия орган и която също е държава – членка на ЕС. Изразеното от защитата съмнение за наличие на влязъл в сила осъдителен съдебен акт, следва да бъде изяснено по надлежен ред и по преценка на съда, който ще разгледа делото по същество. Същото се отнася и за разминаването в датите на решението, издадено по дело 48/2023 – от 30.07.2025 г. (стр. 5 от ЕЗА по 5

ЧНД) и датата, посочена в края на ЕЗА – 08.07.2025 г. (л. 14 от ЕЗА по ЧНД).