Решение № 3347 от 05.06.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

№……………гр. София,05.06.2020 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, IV-В състав, в открито съдебно заседание , проведено на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

Мл. Съдия: Андрей Георгиев при участието на секретаря

Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Зл. Чолева гр. дело № 8523 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.

273 от ГПК.

Обжалва се решение на СРС, 66 състав от 26.02.2018 г., постановено по гр. дело № 81418/2015г., с което З. “Л.и.” АД е осъдено да заплати на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, както следва: 1/ на С.М.С. - сумата от 2 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 25.11.2015г. на път ІІ-66, 57 км. по вина на водача на лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *******, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2015 г. - до окончателното изплащане, както и сумата от 40,00лв.- обезщетение за имуществени вреди- разходи за преглед и издаване на медицинско удостоверение, ведно със законната лихва от 01.12.2015г.- до окончателното изплащане, като искът по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ - за обезщетението за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 2 000,00лв.-до пълния предявен размер от 5 000,00лв., заявен като частичен иск от общата сума от 10 000,00лв.;

2/ на В.П.Й.- сумата от 2 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от

25.11.2015г. на път ІІ-66, 57 км. по вина на водача на лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *******, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2015 г. - до окончателното изплащане, както и сумата от 40,00лв.- обезщетение за имуществени вреди- разходи за преглед и издаване на медицинско удостоверение, ведно със законната лихва от 01.12.2015г.- до окончателното изплащане, като искът по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ - за обезщетението за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 2 000,00лв.-до пълния предявен размер от 6 000,00лв., заявен като частичен иск от общата сума от 10 000,00лв.;

3/ на С.А.Ч.- сумата от 2 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 25.11.2015г. на път ІІ-66, 57 км. по вина на водача на лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *******, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2015 г. - до окончателното изплащане, както и сумата от 40,00лв.- обезщетение за имуществени вреди-разходи за преглед и издаване на медицинско удостоверение, ведно със законната лихва от 01.12.2015г.- до окончателното изплащане, като искът по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ - за обезщетението за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 2 000,00лв.-до пълния предявен размер от 5 000,00лв., заявен като частичен иск от общата сума от 10 000,00лв.;

4/ на Г.Е.М. – сумата от 2 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от

25.11.2015г. на път ІІ-66, 57 км. по вина на водача на лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *******, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2015 г. - до окончателното изплащане, както и сумата от 40,00лв.- обезщетение за имуществени вреди- разходи за преглед и издаване на медицинско удостоверение, ведно със законната лихва от 01.12.2015г.- до окончателното изплащане, като искът по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ - за обезщетението за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 2 000,00лв.-до пълния предявен размер от 6 000,00лв., заявен като частичен иск от общата сума от 10 000,00лв.;

5/ на С.С.О.- сумата от 2 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от

25.11.2015г. на път ІІ-66, 57 км. по вина на водача на лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *******, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2015 г. - до окончателното изплащане, като искът по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ - за обезщетението за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 2 000,00лв.-до пълния предявен размер от 5 000,00лв., заявен като частичен иск от общата сума от 10 000,00лв.;

6/ на В.В.С.- сумата от 3 500,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 25.11.2015г. на път ІІ-66, 57 км. по вина на водача на лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *******, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2015 г. - до окончателното изплащане, като искът по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ - за обезщетението за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 3 500,00лв.-до пълния предявен размер от 15 000,00лв., заявен като частичен иск от общата сума от 25 000,00лв. и

7/ на Д.А.Ю. – сумата от 2 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 25.11.2015г. на път ІІ-66, 57 км. по вина на водача на лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *******, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2015 г. - до окончателното изплащане, като искът по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ - за обезщетението за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 2 000,00лв.-до пълния предявен размер от 5 000,00лв., заявен като частичен иск от общата сума от 10 000,00лв.

С решението З. „Л.и.“

АД е осъдено да заплати на основание чл.78,ал.1 от ГПК на адв.П.К. в качеството й на процесуален представител на ищците С.М.С.,

В.П.Й., С.А.Ч., Г.Е.М., С.С.О., В.В.С. и

Д.А.Ю.- сумата от 774,95лв.- адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА, а от своя страна С.М.С., В.П.Й., С.А.Ч., Г.Е.М.,

С.С.О., В.В.С. и Д.А.Ю. са осъдени да заплатят на З. „Л.и.“ АД , на основание чл.78,ал.3 от ГПК – сумата от 510,97лв.- разноски по делото. С решението З. „Л.и.“ АД е осъдено да заплати по сметка на СРС, на основание чл.78,ал.6 от ГПК – сумата от 626,40лв.- държавна такса и сумата от 132,82лв.- възнаграждения за вещи лица.

Решението се обжалва от двете страни по делото.

Въззивниците – ищци С.М.С., В.П.Й., С.А.Ч.,

Г.Е.М., С.С.О., В.В.С. и Д.А.Ю. атакува първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от тях частични искове по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ - за претендираните обезщетения за неимуществени вреди – за разликите над уважените- до пълните предявени размери.

Поддържат, че в обжалваната от тях част първоинстанционното решение е постановено в нарушение на нормата на чл.52 от ЗЗД, тъй като присъдените им обезщетения са занижени по размер и не отговарят на принципа за справедливост, с оглед вида, броя и тежестта на претърпяните от тях неимуществени вреди. Заявяват искане за отмяна на решението на СРС в атакуваната от тях част и вместо него- постановяване на друго, с което предявените от тях искове да бъдат уважени в пълните заявени размери с присъждане на направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено на процесуалния им представител по чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.

Въззивникът - ответник З. „Л.и.“ АД атакува решението на първата инстанция в частта, с която е осъден да заплати на основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ : на С.М.С.- сумата от 2 000,00лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 40,00лв.- обезщетение за имуществени вреди; на В. П.Й.- сумата от 2000,00лв.- обезщетени за неимуществени вреди и сумата от 40,00лв.- обезщетение за имуществени вреди; на С.А.Ч.- разликата над сумата от 500,00лв. - до пълния присъден размер на сумата от 2 000,00лв.- обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 40,00лв.- обезщетение за имуществени вреди; на Г.Е.М.- сумата от 2 000,00лв.- обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 40,00лв.- обезщетение за имуществени вреди; на С.С.О.- разликата над сумата от 500,00лв.- до пълния присъден размер на сумата от 2 000,00лв. като обезщетение за неимуществени вреди; на В.В.С.- разликата над сумата от 500,00лв.- до пълния присъден размер от 3 500,00лв. като обезщетение за неимуществени вреди и на Д.А.Ю.- разликата над сумата от 500,00лв.- до пълния присъден размер от 2 000,00лв. като обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа, че атакуваното решение в частта, с която са присъдени обезщетенията за неимуществени вреди на ищците С.М.С., В. П.Й. и Г.Е.М. е неправилно, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява тези ищци да са участвали в процесното ПТП, поради което и травмите им не се намират в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие и като последица от това- присъдените им обезщетения са недължими. Евентуално, ако съдът приеме, че исковете им за обезщетения за неимуществени вреди са основателни- поддържа довод за прекомерност на присъдените с обжалваното решение обезщетения. По отношение на останалите ищци, за които е установено наличието на предпоставките по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ за ангажиране на отговорността му, счита, че присъдените обезщетения за неимуществени вреди са завишени и не съответстват на принципа за справедливост, установен с чл.52 от ЗЗД, предвид доказания вид и тежест на травмите, като не е отчетен фактът, че се касае за мекотъканни травми, от които ищците са се възстановили напълно в рамките на 2 седмици, поради което счита, обезщетение е в размер на по 500,00лв. напълно репарира неимуществените вреди на тези ищци. Възразява, че неправилен е извода на първата инстанция, с който е прието, че ищците нямат принос за причиняването на травмите им, след като е установено, че те са били без предпазни колани в МПС. По отношение на претендираните обезщетения за имуществени вреди, счита, че направени разходи за снабдяване с медицински документи не са във връзка с лечението на ищците , поради което и се явяват недължими. С оглед изложените доводи въззивникът-ответник заявява искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната от него част и постановяване на друго, с което предявените частични искове за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от ищците С.М.С., В. П.Й. и Г.Е.М. да бъдат отхвърляне изцяло, като бъдат отхвърлени изцяло и предявените от останалите ищци искове за обезщетения за имуществени вреди, а предявените от останалите ищци искове за обезщетенията за неимуществени вреди – бъдат отхвърлени за разликата над сумите от по 500,00лв.- до пълните уважени размери. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски.

По всяка от въззивните жалби е постъпил писмен отговор от насрещната страна в срока по чл.263,ал.1 от ГПК, с който е заявено оспорването им.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивните жалби и по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно и субективно съединени частични искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ - за претендирани обезщетения за неимуществени от всички ищци и искове по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ - за претендирани обезщетения за имуществени вреди от ищците С.С., В.Й., С.М. и Г.М., за които се твърди, че са причинени в резултат на процесното ПТП, реализирано по вина на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.

По въззивната жалба на ответника:

Настоящият съдебен състав приема, че първо следва да се произнесе по въззивната жалба на ответника, доколкото с нея са заявени възражения за пълното изключване на отговорността му по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ по отношение на претенциите на част от ищците, както и за пълното изключване на отговорността му за претендираните обезщетения за имуществени вреди, след което да се произнесе по жалбата на ищците, доколкото тя касае само размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди.

Разпечатката съдържа 37 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6140124d-0f56-4d5a-b3cc-a0c4c390f502