Решение № 17368 от 09.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17368 гр. София, 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. Г. при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело № 20251110142987 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на ищеца „Юробанк България“ АД срещу ответника Н. А. Е., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите 2196,15 € (равностойност на 4295,29 лева) – главница, ведно със законната лихва върху последната посочена сума за периода от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 17.05.2023 г., до окончателното плащане;

211,81 € (равностойност на 414,27 лева) – възнаградителна лихва за периода от 03.08.2022 г. до 24.02.2023 г., и 146,41 € (равностойност на 286,75 лева) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 03.08.2022 г. до 08.05.2023 г. – вземания по Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № МК245066/28.01.2022 г., за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 6166/23.02.2024 г. по частно гражданско дело № 26457/2023 г. на Софийския районен съд, 28. състав.

Ищецът твърди, че сключил с ответника Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № МК245066/28.01.2022 г., както и такъв за издаване на картата от същата дата, като с него отпуснал на ответника кредитен лимит в размер на 4400 лева. Твърди се, че ответникът е ползвал картата. Поддържа се, че в договора било уговорено заплащане на лихва по договора, както и че плащанията следва да стават помесечно въз основа на извлечения. Твърди се, че ответникът не платил минималната дължима се сума по две извлечения, поради което със съобщение, което му било връчено на 24.02.2023 г., задължението било обявено за предсрочно изискуемо.

Поддържа се, че се дължи и лихва за забава. Тъй като след издаване на заповед за незабавно изпълнение бил възразил, се иска установяване на задължението му. Претендират се разноски.

1

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – Н. А. Е., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че ответникът бил платил всичките си задължения до юни 2023 г. – преди издаване на заповедта за незабавно изпълнение, като се излагат доводи за поредността на плащанията и какво са погасили те. Поддържа се, че дългът не е съществувал към датата на издаване на заповедта за изпълнение. Иска се отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

В съдебното заседание ищецът поддържа, че между страните е сключен договор и няма спор за нА.чие на облигационно отношение, поради което искът е основателен, като намира поискания от ответника хонорар от 7000 лева за прекомерен. Ответникът поддържа, че е платил дълга си преди издаване на заповедта, поради което иска отхвърляне на иска, като посочва, че търсеният хонорар е само 700 лева.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представен на лист 7 – 16 от делото Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № МК245066/28.01.2022 г. ищецът е предоставил на ответника кредитен лимит от 4400 лева (в чл. 2 от договора), който съгласно чл. 3 от договора се ползва чрез кредитна карта за плащания към търговци или теглене в брой, а съгласно чл. 4 за ползваната част от кредитния лимит се дължи 18,9 % годишна лихва, като ползваният лимит следва да се погасява веднъж месечно съгласно чл. 4, ал. 3. В чл. 4, ал. 5 от договора е записано, че годишният процент на разходите (ГПР) по договора за кредит е 31,73 %, ако се изтеглят веднага след получаване на картата 3000 лева и бъдат върнати на 12 равни месечни вноски. Съгласно чл. 5 от договора задължението се плаща месечно изцяло или на части, като в последния случай минималната вноска е 3 % от дължимата сума, и върху останалото непогасено задължение („ползвана част от кредитния лимит“) се начислява лихвата по чл.

4, като изрично е предвидено: „усвоената и непогасена част от кредитния лимит (всички покупки, тегления в брой и др. (т)ранзакции, начислени равни месечни вноски, лихви [подчертаването е на съда], такси и други разходи по кредита) остава дължима и се олихвява при условията на чл. 10 по-долу…“.

Чл. 10 от договора урежда правото да се обяви кредитният лимит за предсрочно изискуем, правилата за лихвата са в чл. 4, т.е. препратката е вероятно грешна.

При проверка на текста на договора не се съдържат клаузи за застраховка, такива няма и в искането за кредитна карта, представено на лист 17 от делото.

Съгласно изслушаното заключение на счетоводната експертиза по делото, прието в заседанието от 08.07.2026 г. (на лист 106 от делото), а в писмен вид – представено на лист 93 – 102 от делото, което съдът кредитира като логично и без съществени противоречия и не е оспорено от страните по реда на чл. 200, ал. 3, изр. второ ГПК,изтеглените и платени на търговци с картата суми са 4295,29 лева за периода от 02.02.2022 г. до 04.05.2022 г., а 2 ответникът е начислил и 153 лева – такси за теглене на пари от банкомат;

458,43 лихви за забава от 10.03.2022 г. до 30.03.2023 г.; 69,18 лева – възнаградителна лихва, начислена на 10.03.2023 г.; 196,04 лева – премии по застраховка „Покритие на задълженията“, и 60 лева разноски за адвокат.

Ответникът е направил две плащания по картата – на 12.05.2022 г. в размер на 2000 лева, и на 07.06.2023 г. – в размер на 3000 лева.

Заповед за незабавно изпълнение по частно гражданско дело № 26457/2023 г. на Софийския районен съд, 28. състав, е издадена с № 6166/23.02.2024 г., а заявлението е подадено на 17.05.2023 г., като е оставено без движение с разпореждане от 16.06.2023 г.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени при условията на кумулативност искове за осъждане на длъжник по договор за револвиращ кредит да плати главницата, възнаградителна лихва и лихва за забава, с правна квА.фикация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Първият иск се уважава, ако съдът установи, че между страните има договор за револвиращ кредит и на ответника е предоставена кредитна карта, като искът ще се уважи за сумата на направените с картата тегления или покупки. Искът за възнаградителна лихва се уважава, ако се установи, че същата е с уговорен в договора размер, за лихвите върху изтеглените или платени с картата суми, като съдът с определението си за насрочване на делото от 17.06.2026 г. е указал на страните, че няма да присъжда лихви върху лихви, уговорени в противоречие с правилото на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. Искът за лихва за забава се уважава при установяване на падежа на задължението за периода след този падеж.

На първо място съдът намира, че от формулировката на чл. 5, ал. 1 от договора между страните става ясно, че при плащане на вноските по кредитната карта на части останА.те непогасени задължения, вкл. и за възнаградителни лихви, се олихвяват отново, при това с 18,9 % годишна лихва – повече от тази за забава. Това противоречи не само на чл. 10а, ал. 2 ЗЗД, който забранява при сделки със страна – нетърговец, последният да плаща лихви върху лихви, но и на правилата на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПКр, че при забава за плащане потребителят не може да бъде задължен да плаща повече от законната лихва – в случая начисляваната възнаградителна лихва е в размер по-голям от този на законната, поради което се заобикалят тези правила и клаузите за олихвяване по договора за кредитна карта следва да се смятат за изцяло нищожни. При това положение искът за възнаградителна лихва е неоснователен.

По делото се установява, че са направени от ответника две плащания на обща стойност 5000 лева преди издаване на заповедта за незабавно изпълнение – съгласно т. 9 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за заповедното производство съдът взема предвид всички настъпили плащания преди този момент, както и доброволно направените такива от 3 длъжника след издаване на заповедта, ако не е ползван изпълнителният лист по частното гражданско дело. В случая ответникът преди издаване на заповедта за незабавно изпълнение е платил 5000 лева, а общото задължение по справка от счетоводството на ищеца, като не се вземат предвид начислените възнаградителни лихви, както и премиите за застраховка и разноски за адвокат, е в размер на 4906,72 лева. Следователно задълженията са били погасени преди издаването на заповедта за незабавно изпълнение от ответника в цялост. Искът следва да се отхвърли.

За пълнота следва да се посочи, че ищецът не доказва основание ответникът да му дължи застрахователни премии, тъй като няма представен договор за застраховка в полза на ответника, а разходите за ангажиране на процесуален представител в размер на 60 лева е забранено да се начисляват, тъй като събирането им е забранено от цитираните правила на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПКр, че при забава потребителят не може да дължи друго освен лихва.

Относно разноските:

Тъй като плащанията по делото (последното е от 07.06.2023 г.) са настъпили преди издаване на заповедта за незабавно изпълнение, но след сезиране на съда (16.05.2023 г.), с настоящото решение ответникът следва да бъде осъден да поеме разноските в заповедното производство в размер на държавна такса от 99,93 лева и 659,78 лева адвокатски хонорар, или общо 388,43 € (равностойност на 759,71 лева) тъй като ответникът е дал повод за водене на заповедното дело – чл. 78, ал. 2 ГПК. Доколкото обаче ищецът е ползвал изпълнителния лист по заповедта от 23.02.2024 г., макар че е получил плащане преди издаването – на 07.06.2023 г., ответникът следва да получи на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за адвокатската си защита както в заповедното производство, където се е бранил срещу неоснователно принудително изпълнение, така и в исковото, или общо 536,85 € (по списъка на ответника, има договори с разписки за плащане в брой по делата). По компенсация ищецът следва да плати на ответника 148,42 €.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Юробанк България“ АД искове с правна квА.фикация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на Н. А. Е., с ЕГН: **********, и адрес по делото: С., кв. „О. к.“, ул. „Д.“ № ***, ет. *, ап. **, че дължи на „Юробанк България“ АД, с ЕИК:

000694749, и адрес на управление: София, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумите от 2196,15 € (две хиляди сто деветдесет и шест евро и 15 цента) – главница; 211,81 € (двеста и единадесет евро и 81 цента) – възнаградителна лихва за периода от 03.08.2022 г. до 24.02.2023 г., и 146,41 € (сто четиридесет и шест евро и 41 цента) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 03.08.2022 г. до 08.05.2023 г. – вземания по Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № 4

МК245066/28.01.2022 г., за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 6166/23.02.2024 г. по частно гражданско дело № 26457/2023 г. на Софийския районен съд, 28. състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 – 3 ГПК „Юробанк България“ АД, с ЕИК: 000694749, и адрес на управление: София, ул. „Околовръстен път“ № 260, да плати на Н. А. Е., с ЕГН: **********, и адрес по делото: С., кв. „О. к.“, ул. „Д.“ № ***, ет. *, ап. **, сумата от 148,42 € (сто четиридесет и осем евро и 42 цента) – разноски по компенсация.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5