Решение № 143 от 16.08.2021, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Шумен , 16.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ в публично заседание на втори август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Красимир М. Кръстев при участието на секретаря Ф.Д.А. като разгледа докладваното от Красимир М. Кръстев Административно наказателно дело № 20213630201026 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 579285 – F606048.26.05.2021год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС във вр. с чл. 33 ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006г. на МФ на жалбоподателя „АУТО М. ЕООД с ЕИК по Булстат 203018137, със седалище и адрес на управление гр. Шумен ул. “Стара Загора” № 1 с представляващ – Д„Д„М. ************** е наложена имуществена санкция в размер на 800 лева. В жалбата си жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно излагайки доводи за това в жалбата. В съдебно заседание редовно призован не се явява.

Процесуалният представител на административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, се явява в съдебно заседание, като моли за потвърждение на наложената с НП санкция. Моли за присъждане на юристконсултско възнаграждение Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: При извършена проверка на 14.03.2021г., документирана в ПИП, сер. АА № 0433451/14.03.2021 1 г. на търговски обект – дюнер кебап Д. находящ се в гр. Шумен, бул. “Велики Преслав” № 22, павилион 82, стопанисван от „Ауто М.” ЕООД, органът по приходите е констатирал следното: Дневния оборот от монтирания в обекта ЕКАФП, съгласно междинен отчет от ФП е в размер на 65.60 лв. Фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 235.17 лв. Била установена разлика между фактическата наличност в касата на обекта и тази разчетена от ФУ в размер на плюс 170.57 лв. От констатираното проверяващите направили извода, че „АУТО М. в качеството си на задължено лице по смисъла на чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ при осъществяване на търговската си дейност не е изпълнил задължението си да регистрира всяка промяна на касовата наличност. Монтирания и въведен в експлоатация в обекта фискален принтер Модел DATECS № 4087309 с индивидуален номер на ФУ DT 756 838 и номер на ФП 02 756 838 притежавал техническа възможност за отразяване на всяка промяна в касовата наличност чрез операциите “служебно въведени” и “служебно изведени” суми. За констатираното нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006г. св. С. Р. С. на 17.03.2021г. съставил срещу „АУТО М.

ЕООД, АУАН сер. А N № F606048 в присъствието на представляващия дружеството Д„Д„М.. При предявяване на АУАН М. не се е възползвал от законното си право да депозира допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка , административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл. 185 ал.2 от ЗДДС на жалбоподателя – „Ауто М.” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 800 лева Наказателното постановление е връчено лично на представляващият на 02.06.2021г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства и от събрани гласни такива – показанията на свид. С. Р. С. извършил проверката и актосъставител.

Разглеждайки по същество жалбата съдът я намира за неоснователна по следните съображения: В преценката си дали да издаде НП административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации по АУНН, които в рамките на производството по налагане на административно наказание се считат за верни, до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.14,ал.2 от НПК, вр. чл.84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързващи съда доказателствена сила / ППВС № 10 / 73г.,т.7/ При това положение съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество да установи чрез допустимите от закона доказателствени средства, дали е извършено административното нарушение, както и обстоятелствата, при които то е извършено. Съдът, при извършване на посочената проверка и при обсъждане на представените доказателства, намира, че фактическите констатации в АУАН, пренесени след това в НП се подкрепят от представените в с.з. писмени и гласни доказателства. При така установената фактическа обстановка, обоснован е изводът на наказващия орган за това, че по време на извършената проверка на 14.03.2021г. в обект на жалбоподателя – дюнер кебап Д. находящ се в гр.

2

Шумен, бул. “Велики Преслав” № 22, павилион 82, при осъществяване на търговската си дейност не е изпълнило задължението си да отрази всяка промяна в касовата наличност – в случая да регистрира, като служебно въведени сумата от 170.57 лв. в касата на ФУ, като по този начин е нарушен чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС. Съгласно посочената правна норма, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите “служебно въведени” или “служебно изведени” суми. От анализа на цитираната разпоредба следва извода, че търговецът има задължение да отразява всяко изменение в касовата наличност на фискалното устройство чрез функцията "начална сума", "извеждане" и "въвеждане".

Не се спори, че към момента на проверката в обекта е било инсталирано и въведено в експлоатация фискално устройство /ФУ/ модел DATECS № 4087309 с индивидуален номер на ФУ DT 756 838 и номер на ФП 02 756 838. Жалбоподателят, не оспорва факта, че посоченото ФУ е разполагало с технически възможности за регистриране на промените в касовата наличност. Съдът приема за доказан факта, че в павилиона е имало ФУ разполагащо с гореописаните функции, предвид това, че за неговото установяване са събрани достатъчно и непротиворечиви доказателства. От разпита на актосъставителя, извършил проверката се установява, че те непосредствено са видели и възприели вида на ФУ, като в с.з. св. С. твърди, че същото разполага с технически възможности за регистриране на промените в касовата наличност.

В процесния случай неизпълнението на задължението се изразява в това, че не е отразена промяната в касовата наличност – в случая е установена разлика от 170.57 лв.

Изводът на наказващия орган – за бездействие от страна на задълженото лице – жалбоподател, не е оборен от ответната страна по никакъв начин. Напротив изцяло е доказан с посочените горе писмени доказателства – опис на налични парични средства в касата и разпечатка от дневен финансов отчет. Разликата от 170.57 лв не е отразена по никакъв начин, въпреки техническите възможности на ФУ. Касовата наличност се формира от средствата, които са постъпили от продажби за съответния ден, средствата, с които е започната работа в началото на деня, както и средствата, които постъпват или излизат от касата във връзка с извършени разплащания с други търговци. Това свое задължение търговецът не е изпълнил, поради което с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006г. на МФ. Установеното нарушение е от категорията на формалните нарушения, или т.нар. нарушения на просто извършване. Типичното за тях е, че в техния състав не е посочен настъпването на някакъв вредоносен резултат. Тези нарушения се осъществяват със самия факт на извършването им, в случая с неотразяване на извършената промяна – служебно въведена парична сума в касата. Обществената опасност на тази категория нарушения се презюмира винаги от закона, доколкото същите винаги създават опасност от увреждане на определени обществени отношения, в процесния случай свързани 3 с правилното регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и в този смисъл с осигуряване нормалното функциониране на данъчната система.

От субективна страна деянието е извършено от предвидения от наредбата особен субект – данъчно задължено лице, по см. на чл.3, ал.1 от по Наредба № Н-18/13.12., в качеството на търговец.

Административно-наказателната отговорност на юридическото лице е безвиновна, т.е. при нарушения, извършени от ЮЛ не се изследва въпросът за вината. Във всеки един случай обаче следва да се установят релевантните обстоятелства по чл.83,ал.1 от ЗАНН, а именно че нарушението е извършено при осъществяване на дейността на търговеца. В настоящият казус се установи, че в чл. 185, ал.2 от ЗДДС за това нарушение, което не води до неотразяване на приходи, поради което се препраща към санкцията на ал.1 е предвидена възможността за налагане на имуществена санкция на юридическото лице, каквото е дружеството в размер от 500 лв до 2000 лв. По отношение конкретният размер на наложената имуществена санкция в размер към минимума, а именно от 800лв., съдът счита, че същата е индивидуализирана в размер, отговарящ на тежестта на извършеното нарушение.

Настоящият съдебен състав, приема, че санкционираната деятелност не съставлява неизпълнение на задължение към държавата по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и липсват предпоставки за прилагането му.

Поради изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс . Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г., като съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

С оглед изхода на делото такива се дължат само на административно-наказващия орган, който чрез процесуалния си представител е направил изрично искане за присъждане на разноски, поради което и искането в тази насока следва да бъде уважено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 579285 – F606048.26.05.2021год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.53 4 от ЗАНН и чл. 185 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС във вр. с чл. 33 ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006г. на МФ на жалбоподателя „АУТО М. ЕООД с ЕИК по Булстат 203018137 със седалище и адрес на управление гр. Шумен ул. “Стара Загора” № 1 с представляващ – Д„Д„М. ************** е наложена имуществена санкция в размер на 800 лева.

ОСЪЖДА „АУТО М. ЕООД с ЕИК по Булстат 203018137 със седалище и адрес на управление гр. Шумен ул. “Стара Загора” № 1 с представляващ – Д„Д„М. да заплати в полза на Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен сумата от 100 лева представляваща юристконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

5