Решение № 18708 от 17.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18708 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ц.Р.Ц при участието на секретаря С.К.З като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20231110123939 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т-С” ЕАД срещу С.

П. Н., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата от 1373,87 лева - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и за сумата от 66,86 лева – главница за услугата дялово разпределение през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (02.06.2022 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата от 157,86 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 13.05.2022 г. и за сумата от 12,69 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 13.05.2022 г. За посочените суми била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№29743/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав, но в законоустановения срок длъжникът подал възражение и на ищеца било указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си, което указание същият изпълнявал с предявяване на горепосочените искове.

Ищецът твърди, че ответницата, в качеството си на собственик на топлоснабден 1 имот, е клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т-С“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.

Ответницата ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 25 находящ се в адрес, с абонатен № ....., през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но не била заплатила цената на същата.

Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.С” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответницата били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника С. П. Н., като в срока по чл. 131 ГПК последната не се е възползвала от правото си да подаде отговор на исковата молба.

Третото лице - помагач на ищеца „Т.С” ЕООД твърди, че дяловото разпределение било извършено в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната 2 лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза на спорната сума.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Съобразно мотивите на задължителното за съобразяване от настоящата съдебна инстанция Тълкувателно решение 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя. при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

Като доказателство по делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ №129, том I , дело №128/1997 г., с който лицето Донка 3

Върбанова Коева дарява на дъщеря си С. П. Н. следния свой собствен недвижим имот: адрес. С посочения нотариален акт дарителката Донка Върбанова Коева си е запазила правото на ползване върху целия имот докато е жива.

Представена е и молба-декларация от 15.10.2001 г., подадена от ответницата С. П.

Н. до ищцовото дружество, с която същата е поискала да й бъде открита партида за следния имот: апартамент № 25 находящ се в адрес, като е посочила, че семейството й се състои от 4 члена.

Представено е и удостоверение с изх. №68-00-1116.20.08.2014 г., издадено от ГИС-София, с което се устоверява, че многофамилна жилищна сграда с пет входа – ЖСК „Л.К“ е със следния настоящ адрес: .....

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото, че ответницата е собственик на топлоснабдения имот. Въпреки наличието на запазено в полза на дарителя Донка Върбанова Коева пожизнено право на ползване и липсата на данни по делото дали същата е починала, респ. дали вещното право на ползване се е прекратило, съдът намира, че именно ответницата е битов клиент на топлинна енергия. Това е така, тъй като с подаването на молбата-декларация и откриването на партида на името на ответницата, между нея и топлофикационното дружество е сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия. Ето защо се налага извод, че ответницата има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния апартамент, са взели решение през 2002 год. за сключването на договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ с „Т.С“ ЕООД /видно от представения по делото протокол/.

Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.

148/ и в действалите към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./ и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

4

Установява се въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза, както и от представените от третото лицепомагач „Т.С“ ЕООД индивидуални справки за използвана топлинна енергия и констативни протоколи за извършен отчет, че за процесния период за процесния недвижим имот е осигуряван достъп за отчитане на измервателните уреди. Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, през процесния период топлинна енергия за процесния имот е разпределяна за отопление на имота по 4 броя отоплителни тела с отчет и 1 щранг лира, разпределяна е ТЕ, отдадена от сградната инсталация, както и топлинна енергия за БГВ. Според заключението на вещото лице ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислена в съответствие с действащата Наредба № 16-334 от 2007г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването на база пълната отопляема кубатура 224 куб. м. Сочи се, че топлинната енергия за БГВ е изчислена на база реален отчет на 2 броя водомери.

Установено е също така, че топломерите в абонатната станция са преминавали последващи метрологични проверки, касаещи исковия период, като ищецът е отчислявал и технологичните разходи на топлинната енергия в абонатната станция.

Размерът на сумите за потребена ТЕ през периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. са в общ размер на 1445,85 лв., като в сумата не са включени просрочени задължения от предходни периоди.