Решение № 241 от 15.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. С.З., 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Диана Д. И.ова като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20235500900348 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 432 от КЗ и чл.45 и чл. 52 от ЗЗД .

Образувано по искова молба от И. В. Й. от с.Тъжа срещу ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ** - гр. С. с цена на иска 26 000 лв. – частичен иск от 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 3303,54 лв. обезщетение за имуществени вреди.

В исковата молба е посочено, че в резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на ищеца И. В. Й., на 36 години.

Изложено е, че на 28.04.2023 г. около 10:50 ч., в гр. К., по ул. „**“, се е движил л.а марка „Опел“, модел „Корса“ с peг. № **, управляван от водача И.

Р.З., който нарушил правилата за движение по пътищата, като на кръстовище не се е съобразил с наличието на пътен знак „Б - 2“, отнел предимството на участник 2 - мотоциклет марка „Сузуки“, модел „РФ900Р“, с peг. № **, управляван от И. В. Й. и настъпил удар. Сочи се, че в резултат на настъпилото ПТП И. Й. е получил множество телесни увреждания.

Сочи се, че във връзка с процесното ПТП е образувано ДП № 284 ЗМ 786/2023 г. по описа на РУ - К., пр.пр. № 4604/2023 г. на ТО-К. към РП С.З., което към настоящия момент не е приключено с окончателен съдебен акт.

Твърди се, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а. нарушения на правилата за движение по пътищата. Сочи се, че в 1 конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за движение по пътищата. Заявява се, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на И. З. и настъпилите общественоопасни последици - причинени телесни увреждания на И. Й..

Посочено е, че за увреждащият л.а. с peг. № **, управляван от И. З. има сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответника ЗД „Б.И.“ АД, з.п. № BG/02/122003272977, със срок на валидност една година, считано от 10.11.2022 г. до 09.11.2023 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие 28.04.2023 г.

Заявено е, че в конкретния случай, пострадалият е предявил претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение и е представил всички документи, с които е разполагал пред ЗД "Б.И." АД, които са получени от застрахователя на 23.05.2023 г., видно от приложената обратна разписка. По случая е заведена щета № 2310016861, по която застрахователят не е изплатил обезщетение. Ищецът счита, че в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗД "Б.И." АД за причинените му неимуществени и имуществени вреди.

Твърди се, че при процесното ПТП И. В. Й. е получил следните травматични увреждания: многофрагментна фрактура на проксимална подбедрица (счупване на горния край на тибията); множество травми и наранявания по глава, тяло и крайници, психически стрес и др.

След инцидента на 28.04.2023 г. пострадалият И. Й. е постъпил по спешност за лечение в отделение по травматология към МБАЛ „Т.“ ЕООД с транспорт от ЦСМП с наличие на оток, болка и силно ограничено движение в областта на подбедрицата. Назначени са извършване на изследвания, ехография, образни изследвания, КТ, рентгенографии, консултативни прегледи. От направената рентгенография на колянна става е констатирано многофрагмента фрактура на тибията в проксималния край с вътреставна комуникация. След обсъждане на данните от направените изследвания е взето решение за извършване на оперативна интервенция в спешен порядък. Сочи се, че на 28.04.2023 г., видно от оперативен протокол № 403, е извършена операция на пострадалия - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на проксималната част на тибията. Направена е репозиция, 2 поставени са 2 броя интрафрагментарни винта, поставяне на плака от медиално, която е прикрепена със заключващи винтове, репозиция на латералния кондил на тибията, след което е поставена латерално плака, която също е прикрепена с кортикални винтове. Направени са контролни рентгенографии. След обсъждане на данните от извършените изследвания е взето решение И. Й. да бъде изписан на 04.05.2023 г. Назначено е медикаментозно лечение. Дадени са препоръки за хигиенно-диетичен режим, да свали шевния материал на 14-тия следоперативен ден, да не натоварва крайника за срок от 90 дни, да използва патерици.

Посочено е, че за проведеното лечение И. е извършил разходи в общ размер на 3303.54 лв.

Заявява се, че И. е бил работоспособен и в добро здравословно съС.ие преди инцидента. Работил през целия си живот и се доказвал като човек, на който може да се разчита, справял се перфектно с работата си, израствал в йерархията.

Твърди се, че пътният инцидент е причинил на ищеца внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. С усилия се справял в ежедневието си и силно е ограничил социалните си контакти, поради наличните и към момента болки и дискомфорт, които изпитва в областта на травмите. Над три месеца се е придвижвал с патерици, а към настоящия момент продължава да се придвижва с помощни средства. Преди процесното ПТП ищецът е работил на длъжност шофьор лекотоварен автомобил. След инцидента обаче е в невъзможност да работи. Твърди се, че нараняванията значително затрудняват нормалното ежедневие на ищеца, както и всички физически активности. Изпитвал дискомфорт и силна болка в травмите. Не можел да спи спокойно от болките в областта на ребрата и крайниците, получавал задух, сърцебиене и сънувал кошмари, свързани с преживения инцидент. Сочи се, че търпи изключителни и поС.ни болки.

Оплаквал се от замайване, нестабилност в походката и главоболие.

Твърди се, че получените увреждания са затруднили значително ежедневието на И. и са повлияли отрицателно на психологическото му съС.ие.

Същият за дълъг период от време е временно нетрудоспособен, което се отразява негативно на изпълнение на служебните му задължения. Силният стрес изживян, както при самото ПТП, така и при лечението, което 3 продължава, се отразяват зле емоционално върху психиката на младия мъж.

Изпитвал страх от автомобили. Заявява се, че травматичният шок и съпровождащите го - тревожност, депресивни съС.ие и напрегнатост все още не са отминали. Към настоящия момент страданията персистират, като възстановяването му все още не е приключило. За времето на възстановяване, той е разчитал на помощта и подкрепата на своите близки, поради невъзможността да се обслужва сам, като е чувствал срам и безпокойство, че е в тяхна тежест. Освен причинените физически и психически болки и страдания, ищецът е получил силен стрес и страх по време на инцидента, които ще останат в съзнанието му завинаги.

Заявява се, че причинените неудобства, болки и страдания на пострадалия следва да бъдат компенсирани.

Твърди се, че вредите са в резултат виновното поведение на водача на увреждащия автомобил с peг. № **, а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗД "Б.И." АД, гр. С.. Излъгат се доводи съгласно чл. 432 от КЗ. Сочи се, че претендираната сума е съобразена от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки, страдания и психически стрес от причинените травматични увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Моли, да де осъди ответника ЗД „Б.И.“ АД, да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лева, частичен иск от 100 000 лева, за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, търпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при процесното ПТП, както и сумата от 3303.54 лева за причинените му имуществени вреди, за извършените разходи за лечение.

Претендира законна лихва върху сумите, считано от 05.05.2023 г.-датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр с.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане.

Претендира присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ад. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, като моли да се счита настоящата молба за списък на разноски.

В законния срок ответникът е депозирал по делото отговор на искова молба, с който оспорва изцяло предявените обективно съединени искове.

4

Направено е искане за спиране на основание чл.229. ал.1, т.4 и т.5 ГПК.

Посочва, че във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие е образувана прокурорска преписка № 4604/2023 г. по описа на Районна прокуратура - С.З., Териториално отделение - К. и досъдебно производство № 284-3M-786/2023 г. по описа на РУ - К.. След справка в деловодството на прокуратурата, е установил, че наказателното производство не е приключило към настоящия момент. Сочи, че с исковата молба тези факти се признават.

Заявява, че самият ищец твърди, че е било извършено деяние, с което са били нарушени правилата за движение по пътищата, вследствие на което са му били причинени телесни увреждания. Твърденията в исковата молба, респ. деянието, с което се твърди да са причинени твърдените телесни увреждания и неимуществените вреди обобщено, изцяло покриват състава на престъпление по транспорта (чл. 342 и сл. НК). Отбелязва, че деяние, с което са нарушени правилата за движение по пътищата, в резултат на което са били причинени телесни увреждания или смърт на лице във всички случаи съставлява престъпление по чл. 342 НК. Счита, че е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК съгласно която „Съдът спира производството по делото когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор“.

Счита, че е налице идентичност между фактите и обстоятелствата за ангажиране на деликтната и наказателната отговорност на водача на МПС, сочен от ищеца за делинквент в настоящото производство. Сочи, че тези факти и обстоятелства не могат да бъдат разграничени, доколкото става дума за нарушения на правилата за движение при управление на МПС, довели до увреждане на лице, които във всички случаи са елементи от престъпен състав.

Счита, че е налице абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването правото на иск и развитието на производството по настоящото дело. Заявява, че към момента е висящо наказателно производство, което се води за установяване виновното лице, причинило процесното ПТП, както и за установяване дали изобщо е налице виновно противоправно деяние от страна на водача на автомобила. Посочва, че съгласно практиката на ВКС, постановяване на решение при наличие на висящо досъдебно производство, би имало за резултат недопустим съдебен акт.

Сочи, че съгласно задължителната практика на ВКС, наличието на 5 висящо досъдебно производство, което се води за деянието, предмет на настоящия иск за непозволено увреждане, съставлява абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и развитието на процеса по обусловеното дело. Тоест, при наличието на висящо досъдебно производство, настоящото производство следва да бъде спряно.

В този смисъл посочва съдебна практика и излага съображения.

Моли, да се спре производството по настоящото дело на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, евентуално на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, до приключване на прокурорска преписка № 4604/2023 г. по описа на Районна прокуратура - С.З., Териториално отделение - К. и досъдебно производство № 284-3M-786/2023 г. по описа на РУ - К..

Счита, че исковата молба е нередовна по няколко причини. Намира, че не е описан точният механизъм на ПТП - дали автомобилът е ударил мотоциклета или обратното, нито в коя част на двете превозни средства е настъпил ударът. Според ответника, не е ясно, дали водачът на автомобила вече е бил навлязъл в кръстовището и впоследствие мотоциклетистът се е ударил в автомобила. Заявява, че няма ясни твърдения дори за точното място на настъпване ПТП. Счита, че няма твърдения за начина, по който ищецът е получил травматичните увреждания. Сочи, че в исковата молба се твърди, че ПТП е настъпило поради нарушаване правилата за движение по пътищата от водача И. З., но не е посочено в какво точно се изразява твърдяното нарушение на закона. Заявява, че липсата на точно описан механизъм прави невъзможна преценката за относимите и допустими доказателствени средства.