Акт от 27.12.2019, Районен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е

№ 648 гр.Видин, 27.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Видинският районен съд, гражданска колегия, 3 – ти състав в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Милена Стоянова при секретаря Милена

Евтимова като разгледа докладваното от съдията

Стоянова гр.дело № 594 по описа за 2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „Теленор България“ ЕАД – София, чрез адв. Виолета Герова против С.В.Г. ***, с която са предявени обективно съединени установителен иск с правно основание чл.

422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, осъдителен иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 342, ал. 1 от ТЗ.

Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по силата на сключени Договори за мобилни услуги и Договор за лизинг.

Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по силата на сключен договор за мобилни услуги от 22.07.2013г. за мобилен телефонен номер ********** по програма Глобул Макс 13.99 лева. Посочено е, че с Допълнително споразумение от 07.01.2016г. отношенията по повод титулярния мобилен номер ********** са новирани и абонатът е предпочел да ползва абонаментен план Резерв 24.99 лева за срок на действие до 07.01.2018г. От същата дата абонатът е сключил и договор за лизинг за мобилно устройство марка Сони, модел Експериа М4 Аква Блек на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 15.59 лева всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

Посочва се, че ответника е ползвал предоставените от ищцовото дружество услуги за периода 05.12.2016г. до 04.05.2017г.,, за които са издадени следните фактури: фактура № **********/05.01.2017г., с падеж на плащане 20.01.2017г., за отчетен период на потребление от 05.12.2016 г. до 04.01.2017г., за сумата от 48.77 лева. фактура № **********/05.02.2017г., с падеж на плащане 20.02.2017г., за отчетен период на потребление от 05.01.2017 г. до 04.02.2017г., за сума за плащане в размер на 41.47 лева, от които 20.82 лева месечен абонамент и 15.59 лева – вноска за лизинг. фактура № **********/05.03.2017г., с падеж на плащане 20.03.2017г., за отчетен период на потребление от 05.02.2017 г. до 04.03.2017г., за сума за плащане в размер на 40.57 лева, от които 20.82 лева месечен абонамент и 15.59 лева – вноска за лизинг.

След извършена корекция на дълга, е останало незаплатено задължение на ответника в размер на 139.81 лева. Поради неизпълнение на задължението да заплати стойността на услугите, ищцовото дружество е прекратило едностранно индивидуалните договори и на

05.05.2017г. е издал крайна фактура №

********** с начислена обща сума за плащане в размер на 477.94 лева, представляваща неплатен остатък в размер на 139.15 лева, начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 198.48 лева и незаплатени лизингови вноски в размер на 140.31 лева.

Ищецът претендира и заплащане на неустойка в размер на 74.97 лева, на основание договорната отговорност на абоната по т. 11 от договора за мобилни услуги поради едностранно прекратяване на договора.

Ищецът претендира и сумата в размер на 140.31 лева, представляваща неплатени вноски по Договор за лизинг като твърди, че ответникът не е заплатил 8 броя лизингови вноски за периода от м.05.2017г. до м. 12.2017г., нито е върнал мобилното устройство на Лизингодателя, поради което дължи и допълнителната сума в размер на 140.31 лева.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 139.15 лева, неплатени потребени мобилни услуги за периода от 05.12.2016г. до 04.05.2017г.

Иска се също ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 74.97 лева, представляваща начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси.

Иска се също ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от

140.31 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за устройство марка СОНИ, модел Експерия М4 Аква Блек.

Ответникът редовно уведомен, чрез назначения особен представител е подал отговор на исковата молба в законния едномесечен срок, в който е оспорил исковите претенции като неоснователни. Направил е възражение за нищожност на клаузата на т. 11 от индивидуалния договор, сключен на 22.07.2013г. , както и на клаузата на чл. 4 от раздел IV на допълнителното споразумение, сключено с ответника. Посочил е , че тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл.

146, ал. 1 от ЗЗП. При условията на евентуалност е направено и възражение за прекомерност на претендираната неустойка.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 2787/2018г. по описа на РС - Видин, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

Видинският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за мобилни услуги от 22.07.2013г., от който е видно, че ответникът е сключил договор с ищеца по програма Глобул Макс 13.99 лева за телефонен номер **********. Договорът е сключен за срок от 12 месеца.

Представено е и Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от 07.01.2016г., съгласно което абонатът е преминал на абонаментен план Резерв 24.99 със срок на действие до 07.01.2018г., като е сключен и договор за лизинг от същата дата, за мобилно устройство марка Сони, модел Експериа М4 Аква Блек на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 15.59 лева всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

Представени като доказателства по делото са заверени преписи от 5 бр. фактури, ведно с извлечение за потреблението, както следва: фактура № **********/05.01.2017г., с падеж на плащане 20.01.2017г., за отчетен период на потребление от 05.12.2016 г. до 04.01.2017г., за сумата от 48.77 лева. фактура № **********/05.02.2017г., с падеж на плащане 20.02.2017г., за отчетен период на потребление от 05.01.2017 г. до 04.02.2017г., за сума за плащане в размер на 90.24 лева, от които 25.88 лева месечен абонамент, 15.59 лева – вноска за лизинг и 48.77 лева-задължения за предходен период. фактура № **********/05.03.2017г., с падеж на плащане 20.03.2017г., за отчетен период на потребление от 05.02.2017 г. до 04.03.2017г., за сума за плащане в размер на 130.81 лева, от които 24.98 лева месечен абонамент, 15.59 лева – вноска за лизинг и 90.24 лева – задължения за предходен период. фактура № **********/05.04.2017г., с падеж на плащане 20.04.2017г., за отчетен период на потребление от 05.03.2017 г. до 04.04.2017г., за сума за плащане в размер на 139.15 лева, от които 15.59 лева – вноска за лизинг и 130.81 лева – задължения за предходен период. фактура № **********/05.05.2017г., с падеж на плащане 20.05.2017г., за отчетен период на потребление от 05.04.2017 г. до 04.05.2017г., за сума за плащане в размер на 477.94 лева, включваща 198.48 лева – неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги, 140.31 лева – вноска лизинг и 139.15 лева – задължения за предходен период.

По делото са представени Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилните телефонни услуги.

В хода на делото е представена и спогодба от

11.01.2018г. между Комисия за защита на потребителите и ищцовото дружество, съгласно която начисляваната неустойка не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

Вещото лице по назначената и приета по делото експертиза е дало заключение, че неплатената стойност по издадени фактури към ответника за периода от 05.12.2016г. до 04.05.2017г. е в размер на 139.15 лева, неплатените лизингови вноски за периода от 05.05.2017г. до 07.01.2018г. са в размер на 140.31 лева, неустойката от три стандартни месечни такси е в размер на 74.97 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 2787/2018г. по описа на РС – Видин, съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 477.94 лева, потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 07.11.2018г. до окончателното плащане, сумата от 69.86 лева – лихва за периода от 21.05.2017г. до 28.10.2018г., както и разноски в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от неизпълнение по договор за далекосъобщителни услуги от 22.07.2013г. Липсва издаване на заповед за изпълнение за неустойка и неплатени лизингови вноски, предмет на предявените осъдителни искове.

По договора за мобилни услуги.

Ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на потребени мобилни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на сключения договор за мобилни услуги с ответника.

Безспорно е, че страните са в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като ответникът има качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор „Теленор България " ЕАД, съгласно т. 1 и т. 49 от

ДР на Закона за електронните съобщения.

От представения договор за мобилни услуги от 22.07.2013г., се установява, че ответникът е преминал от предплатена услуга към стандартен месечен абонамент 13.99 лева телефонен номер **********. С Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от 07.01.2016г., абонатът е преминал на абонаментен план Резерв 24.99 със срок на действие до 07.01.2018г. От представените фактури и извлечение към всяка от тях, както и от заключението на вещото лице, се установяват потребените от ответника мобилни услуги и тяхната стойност.

Доказателства за извършено плащане на тези суми от ответника не са ангажирани. Поради това исковата претенция в тази част се явява основателна и следва да бъде уважена за сумата от 139.15 лева.

По отношение на претендираната неустойка, съдът намира следното:

Ищцовото дружество претендира заплащане на сумата от 74.97 лева, представляваща начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси.

Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката.

В случая, от приложените по делото

Общи условия се установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора / чл.

19б/, а същевременно договора, сключен между страните съдържа клауза за уговорена неустойка в размер на дължимите месечни такси до края на договора. Върху ищеца пада тежестта на главно и пълно доказване на твърденията за прекратяване на договора при твърдените обстоятелства и в тази насока съдът е дал указания с проекта на доклад. В хода на производството обаче не бе проведено доказване кога и от кого са прекратени договорните правоотношения, по какъв начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора е уведомила другата страна. Следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. С оглед уговорения начин на изчисляване на неустойката - оставащите до края на договора стандартни абонаментни такси, установяването факта на получаване на писмено предизвестие от абоната е от значение не само за доказване на основанието, но и за размера на иска. Доказателства за едностранно прекратяване на договора от страна на мобилния оператор поради виновно неизпълнение на потребителя на услугата, не бяха ангажирани. Дори да се приеме, че исковата молба служи като изявление за разваляне на договора, то това изявление е след изтичане на срока на договора и след съставянето на процесните сметки, с които е начислена неустойка, т.е. към момента на начисляването не е имало основание за това. Освен това, следва да се отбележи, че в сметките, с които е начислена търсената неустойка липсва посочване какво е основанието за начисляването - по кой договор, на какво основание от съответния договор, за кой период и пр.