Определение № 10119 от 31.07.2026, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10119

Варна, 31.07.2026 г.

Административният съд - Варна - VI състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ИВЕТА ПЕКОВА като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова административно дело № 2351/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166 от АПК вр. чл.172 ал.6 ЗДвП.

Постъпила е жалба от М. Й. Т., с адрес- [населено място], община Аксаково, обл.Варна, [улица], подадена чрез адв.А. А., съдебен адрес- [населено място], [улица], ет.4, офис 2, против Заповед № GPAM-2376620/23.07.2026г. на младши автоконтрольор към РУ 04 Варна, ОДМВР Варна, с която на основание чл.171, т.1, б. „б“/гг ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.1 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

В жалбата е направено особено искане да бъде спряно допуснатото предварително изпълнение на заповедта.

Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и необоснована. Твърди, че не са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка по ЗДвП. Твърди, че действието и изпълнението на заповедта води автоматично до настъпване на значителни затруднения и вреди за него и семейството му, тъй като постоянното местожителство на семейството му е в [населено място], община Аксаково, предвид възрастта постоянно се налага да търсят медицински услуги в гр.Варна и необходимостта от ползване на автомобил, със съпругата му са пенсионери и затова се налага да упражнява трудова дейност като водач на автобус в „Градски транспорт“ЕООД-Варна, а действието на заповедта ще го лиши от тази възможост за допълнителен доход за покриване на най-необходимите потребности за преживяване на семейството му. Моли да бъде отменена обжалваната заповед, както и да бъде постановено спиране на предварителното изпълнение на заповедта.

От представените доказателства, съдът намира за установено следното:

От заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2376620/23.07.2026г. на младши автоконтрольор към РУ 04 Варна, ОДМВР Варна, се установява, че на основание чл.171, т.1, б. „б“/гг ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.1 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца, за това, че на 23.07.26г., около 11:50ч., в гр.Варна, по [улица]до номер 5, автоспирка Централна в посока спирка Зора, управлява автобус С. У. 12 с рег. № [рег. номер], собственост на „Градски транспорт“ЕАД, като по време на движение рязко задейства спирачките на МПС, като не осигурява всички условия за безопасното пътуване на пътниците, вследствие на което пътника Ю. Х. пада и удря главата си, а впоследствие е слязла от автобуса и потърсила лекарска помощ, като след преглед в МБАЛ С. А. гр.Варна и е с контузия на главата; водач като участник в ПТП не уведомява компетентните органи на МВР От АУАН Серия GA № 5294773/23.07.2026 год. се установява, че е съставен за това, че на 23.07.2026 г. жалбоподателят е управлявал автобус, като при превозване на пътници преди потегляне и по време на шофиране не осигурява всички условия за безопасното им превозване и като участник в ПТП не уведомява компетентната служба на МВР- нарушения на чл.132 т.2 и чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДвП.

Представени са сведения от пътуващи в автобуса лица и от водача, че автобусът, управляван от жалбоподателя, е бил засечен от друг автомобил, което е принудило шофьора да натисне рязко спирачи; декларация.

От представените с искането за спиране доказателства се установява, че жалбоподателят работи по трудов договор, сключен с „Градски транспорт“ЕАД на длъжност „водач на автобус“/видно от представените трудов договор и допълнително споразумение към него/; постоянният му адрес е в [населено място], община Аксаково. Съгласно представената производствена характеристика работи в „Градски транспорт“ЕАД от 01.02.24г., като се е доказал като съвестен служител, изпълняващ качествено задачите, полага изключителни грижи спрямо поверените му автобуси, проявява чувство на уважение и взаимопомощ към колегите си, вежлив и толерантен е към пътниците, няма подавани жалби и доклади срещу него и няма налагани наказания. Представена е етапна епикриза от която е видно здравословното му състояние.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.171, ал.1, б. з)гг) ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, предвижда прилагането на ПАМ- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8.

Принудителната административна мярка по чл.171 т.1 ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП, като налагането на ПАМ се извършва чрез отнемане на документите по чл.165, ал.2, т.1 и чл.166, ал.2, т.1, както и отнемане на табели с регистрационен номер по чл.165, ал.2, т.2 / чл.172, ал.2, т.3 ЗДвП/. В случая е отнето с издаване на ЗППАМ.

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП обжалването на заповедите по чл.172, ал.1 се извършва по реда на АПК, а съгласно ал.6 на чл.172 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Искането за спиране на предварително изпълнение на наложената със заповед № GPAM-2376620/23.07.2026г. на младши автоконтрольор към РУ 04 Варна, ОДМВР Варна, с която на основание чл.171, т.1, б.з)бб) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.1 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от три месеца, е допустимо.

По същество е и основателно.

Предварителното изпълнение на заповедта е по силата на закона/чл.172 ал.6 ЗДвП/, поради което приложим е реда на чл.166, ал.4, вр.ал.2 от АПК.

Съгласно чл.166, ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.

Съгласно чл.166, ал.2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Съгласно чл.172 ал.6 ЗДвП законодателят е допуснал предварително изпълнение на заповедта при презумиране наличието на важни обществени интереси, които трябва да бъдат защитени.

В хипотезата на специална законова норма, допускаща предварително изпълнение на административния акт, административният орган е освободен от задължението си да обосновава някоя от материално правните предпоставки на чл.60 от АПК – те се презюмират, като се приема, че обществения интерес е надделяващ. Законодателят е предвидил в чл. 166 ал.2 от АПК кои са предпоставките да се иска спиране на предварителното изпълнение по издадена и обжалвана заповед – причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена вреда, което следва да е достатъчно вероятно. При прилагането на цитираната норма трябва да се прецени дали защитата на частния интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като в тежест на молителя е да докаже причинно-следствената връзка между изпълнението на обжалваният индивидуален административен акт и настъпването на значителни или трудно поправими вреди, противопоставими на обществения интерес.

За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя.

В случая жалбоподателят твърди, че са налице основания за спиране предварителното изпълнение на заповедта, тъй като поради отнемането на СУМПС ще бъде възпрепятстван да осъществява служебните си задълженията, да се грижи за семейството си.

Спирането на изпълнението на обжалвания административен акт е вид обезпечаване на жалбата срещу него.

Във всички случаи съдът дължи преценка и за спазване на императивното изискване за съразмерност по чл.6 АПК.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е и приложената мярка по чл.171, т.1, буква з)бб) ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.1 ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията.

Разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

Представените по делото доказателства не обосновават необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел.

Съдът намира, че в случая е налице основание за спиране на предварителното изпълнение на наложената ПАМ, предвид представените доказателства /сведения на лица, пътували в автобуса, а и от обясненията на жалбоподателя/, че автобусът е бил засечен от друг автомобил, което е принудило шофьора на автобуса е натиснал рязко спирачки именно за да предотврати ПТП и че същият упражнява трудова дейност като „шофьор на автобус“, а с наложената мярка ще бъде възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения и да се грижи за семейството си.

Представените по делото доказателства установяват посочените обстоятелства и необходимостта от притежание на СУМПС.

Визираните последици представляват значителни вреди, а обстоятелствата, на които се позовава молителят в искането си, са нови по смисъла на чл.166, ал.2 АПК. Отнемането на СУМПС в случая не е свързано само с обичайно предполагаемо неудобство при лишаването на правоспособен водач от възможност да управлява автомобил, а пряко засяга сферата и на зависещи от него лица.

Налице е и нарушаване на разпоредбата на чл. 6 от АПК, прокламираща принципа за съразмерност при упражняване на правомощията на администрацията.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че молбата за спиране на предварителното изпълнение на заповедта следва да бъде уважена, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2376620/23.07.2026г. на младши автоконтрольор към РУ 04 Варна, ОДМВР Варна, с която на основание чл.171, т.1, б. „б“/гг ЗДвП на М. Й. Т. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.1 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ: