Решение № 1615 от 12.12.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1615 гр. Варна, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20223100502065 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №44458/30.06.2022г. на „ТРАНС ЛОГИСТИК 2017" ЕООД, ЕИК 204632024, представлявано от Пл.Ст.Н. управител, със седалище и адрес на управление: с.Китка, община Аврен срещу решение №1454/16.05.2022г., по гр.дело №12944/2021г. по описа на ВРС. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, и е необосновано. Твърди, че е постановено в нарушение на основните начала на процесуалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което моли да бъде отменено, а на негово място да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни, както и да му бъдат присъдени направените съдебно- деловодни разноски за двете инстанции.

Жалбоподателят излага, че макар и правилно да е квалифицирал предявените искове, първ. Съд неправилно ги е уважил, като е приел, че ответникът следва да докаже точното изпълнение на задължението си за заплащане на трудовите възнаграждения на работника, но е направил неправилен извод, че дължимите суми за трудовото възнаграждение на ищеца за периода от 25.03.2019 г. до 1

30.06.2019 г. не са заплатени, като се е позовал само и единствено на заключението на вещото лице, че липсват подписи върху платежните ведомости, без да са съобразени останалите, събрани в хода на съдебното производство писмени доказателства. Твърди, че съдът не е съобразил извънсъдебното изявление на ищеца, направено писмено и пред надлежен държавен орган -Дирекция „Инспекция по труда"-Варна, който осъществява цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство и то по повод на негов сигнал от 19.07.2019 г. Като не е ценил представеното по делото признание от ищеца за неизгоден за страната факт, съдът е допуснал съществено нарушение на разпоредбата на чл. 175 от ГПК. На следващо място излага, че изпълнението на задължението за изплащане на трудово възнаграждение може да бъде доказано с всички писмени доказателства, а неизпълнението на задължението за точно оформяне на ведомостите за заплати няма гражданскоправни последици. Твърди, че съдът е приложил неправилно закона, тъй като е постановил решението си в противоречие с основните начала на правото, обичая и морала, което представлява друго основание за отмяната му- поради съществено нарушение на принципа за законност - чл.5 от ГПК. На следващо място се излага, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът е изготвил доклад, който не отговаря на изискванията на чл.146 от ГПК. В нарушение на чл.146, ал.2 от ГПК съдът не е указал на страните за кои от твърдяните от тях факти не сочат доказателства. Дадените указания са бланкетни и от тях не става ясно дали страните следва да установят конкретни факти и обстоятелства, дали са ангажирали такИ., респ. дали следва да ангажират други доказателства. Твърди се, че писмено заявление за едностранно прекратяване на ТПО на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ не е било подавано от Т. К. пред работодателя-ответник, нито на 01.07.2019 г., нито на 02.07.2019г., нито на която и да било друга дата.

Представеното с исковата молба заявление за прекратяване на ТПО, поради неизплатени ТВ на работника противоречи на други писмени доказателства, приети по делото. Освен това, допуска, че коментираното заявление е изготвено едва след получаването на искането за обяснения по повод образуваното срещу него дисциплинарно производство поради неявяването му на работа. Счита, че съдебният акт страда и от необоснованост, тъй като липсва обсъждане на всички представени по делото доказателства, по отделно 2 и в тяхната съвкупност. В заключение се моли да се постанови решение, с което да се отмени постановеното решение на ВРС като неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените от ищеца искове. Моли се за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Ответната страна чрез депозирания писмен отговор, оспорва изцяло въззивната жалба. Твърди, че решението е валидно, допустимо, правилно, законосъобразно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено, тъй като не са допуснати твърдяните от въззивника нарушения на материалния закон. Излага, че първ. съд не е извършил процесуални нарушения, а е постановил решението си след съвкупен анализ на събраните доказателства и при съобразяване на всички обстоятелства, установени по делото.

ВъззИ.емият счита, че първ. съд не е допуснал процесуални нарушения във връзка с изготвянето на доклада, като от своя страна ответникът не е подал писмен отговор и не е изложил никакви твърдения. Счита, че са налице всички основания за уважаване на предявените искове, поради което и законосъобразно същите са били уважени в претендирания размер. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл.245 и чл. 221 от КТ, предявени от Т. К. срещу „Транс Логистик 2017“ ЕООД, ЕИК 204632024, за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми както следва: за сумата от 1820 лева /след допуснато изменение на иска в о.с.з., на 20.04.2022г./, представляваща сбор от неплатените брутни месечни трудови възнаграждения, дължими за периода 25.03.2019г. – 30.06.2019г. на осн. чл.

128, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението; 2. за сумата от 535,65 лева /след допуснато изменение на иска в о.с.з. на 20.04.2022г./, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие по чл. 327, ал.1, т. 2 КТ, на основание чл. 221, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението; за сумата от 404,64 лева /след 3 допуснато изменение/ на правно основание чл. 245, ал. 2 КТ, представляваща сбор от дължимите мораторни лихви за забава върху незаплатените брутни месечни трудови възнаграждения, начислени за периода 01.05.2019г. – 03.09.2021г.; сумата от 109,21 лева /след допуснато изменение, представляваща мораторна лихва за забава върху обезщетението за прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие по чл. 327, ал.1, т. 2 КТ, начислена за периода 01.09.2019г. – 03.09.2021г. на основание чл. 86 ЗЗД. Ищецът твърди, че в периода 25.03.2019г. – 01.07.2019г. полагал труд в ответното дружество на длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона" на основание сключен безсрочен трудов договор №022/25.03.2019г., с уговорено трудово възнаграждение в размер на 560 лева, платимо ежемесечно до края на месеца, следващ месеца за който се отнася. Ищецът излага, че от сключването договора, работодателят не му е изплащал трудовите възнаграждения, нито е извършвал съответните плащания по общественото осигуряване, поради което на 01.07.2019г. ищецът подал заявление за едностранно прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал.1, т. 2 КТ, считано от 02.07.2019г.

Излага, че въпреки надлежното упражняване на правото си по чл. 327, ал.1, т.

2 КТ, работодателят не му издал заповед за прекратяване на трудовия му договор на това основание, а вместо това, на 09.08.2019г. ищецът получил Заповед №013/26.07.2019г., с която на основание чл. 187, т. 1, пр. 3 КТ вр. чл.

188, т. 3 КТ му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение". С влязло в сила Решение № 805/26.04.2021г. по в.гр.д. № 3688 по описа за 2020г. на ВОС, уволнението било признато за незаконно и отменено. Твърди, че работодателят все още не му е заплатил дължимите месечни трудови възнаграждения, както и дължимото обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в размер на БТВ за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение, поради което моли същият да бъде осъден да му ги заплати, ведно със законната лихва, както и да му бъдат присъдени направените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество не е депозирало писмен отговор на исковата молба. В о.с.з. чрез пълномощника си оспорва предявените искове, като моли за отхвърлянето им и присъждане на разноски.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв.

П., в качеството ѝ на процесуален представител на ищеца.

Съдът, като взе предвид предметните предели на въззивното производство, наведените в жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, по която е образувано настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

4

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.

Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такИ., поради което е и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.

От приетия по делото Трудов договор № 022/25.03.2019г. и длъжностни характеристики, се установява, че на 25.03.2019г. между ответника „Транс Логистик 2017“ ЕООД, в качеството му на работодател и ищеца, е сключен безсрочен трудов договор, по силата на който ищецът е заемал длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона" с уговорено трудово възнаграждение в размер на 560 лева.

Между страните липсва спор, че в процесния период -25.03.2019г. – 01.07.2019г. ищецът реално е полагал труд при ответното дружество.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушана в ос.з., проведено на 20.04.2022г., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за периода 25.03.2019г. – 30.06.2019г. са налице неизплатени на ищеца брутни месечни трудови възнаграждения в общ размер на 1820 лева.

От съдържанието на приетото по делото писмо от Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна изх. № 20035997/20.05.2020г., ведно с приложена към същото молба – допълнение от 24.07.2019г. към жалба вх. № 19084845 от 19.07.2019г., подписана от ищеца, е видно, че ищецът заявява, че е получил трудовите си възнаграждения за периода от 25.03.2019г. – 10.07.2019г

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ, чл. 245, ал. 2 КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 245 КТ, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително, заедно със законната лихва, като 5 работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените срокове.