Определение № 3791 от 11.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3791 гр. Пловдив, 11.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502863 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.414 от ГПК във вр. с осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Постъпила е частна жалба от „Макроадванс” АД, ЕИК 201127485, чрез юрк. К. Г., против Определение № 10990/26.08.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 4372/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII гр.с., с което е осъдено да заплати на Д. Х. П., ЕГН **********, сума в размер от 200 лв., представляваща направени разноски за процесуално представителство в рамките на заповедното производство. Моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови съдебен акт, с който да бъде отхвърлено искането за присъждане на разноски в полза на Д. Х. П., а при условията на евентуалност да бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение от 200 лв. и определено друго, в размер под минималния, съгласно Наредба №1/09.07.2004г.

От въззиваемата страна Д. Х. П., чрез адв.С. М., служебен адрес гр.Пловдив, б***, е депозиран писмен отговор, че частната жалба е неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да 1 бъде разгледана.

По делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1973/10.03.2025 г. по заявление на „Макроадванс" АД.

Заповедта е била връчена на длъжника Д. Х. П. на 12.05.2025г. като в срока по чл. 414 от ГПК е депозирано възражение от нея, чрез процесуален представител адв.М..

С разпореждане от 23.05.2025 г., Районният съд е указал на заявителя да предяви иск на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, в едномесечен срок от уведомяването, като представи доказателства за това в указания срок. Указано е на заявителя също, че в случай, че не изпълни дадените указания, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена. Разпореждането е връчено редовно на заявителя, но в едномесечния срок за предявяване на иска, по делото не са били представени доказателства за предявен против длъжника иск.

С Определение № 10990/26.08.2025г. на Районния съд е обезсилена изцяло Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1973/10.03.2025 г. Срещу определението в тази му част не е била подадена частна жалба и същото е стабилизирано.

С Определение № 10990/26.08.2025г. Районният съд е мотивирал, че се е породило право на разноски в полза на длъжника, доколкото е представляван от адв. С. М.. Съобразно представения по делото ДПЗС /на л. 39/, е уговорено и записано, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер от 200 лв. В рамките на заповедното производство, длъжникът има право да бъде възмезден за сторените разноски, ако е ползвал услугите на адвокат и впоследствие заповедта е обезсилена поради липса на предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК. Затова, заявителят "Макроадванс" АД следва да бъде осъден да заплати на длъжника сума в размер от 200 лв.- за процесуално представителство в рамките на заповедното производство.

С подадената частна жалба от „Макроадванс” АД са направени възражения, че на длъжника в заповедното производство не му се дължат разноски. Поддържа, че е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, което е по образец, който се връчва лично на длъжника като приложение към издадената заповед за изпълнение, а самото му съдържание е ясно и разбираемо и дава възможност на длъжника да го попълни лично и без да ползва правна помощ.

2

Възражението, съгласно изричния текст на закона не се нуждае от мотивиране, а длъжникът получава формуляра, с който би могъл да упражни правото си на защита. Посочва, че заповедното производство представлява едностранно, бързо и опростено съдебно производство, което се развива единствено по инициатива на кредитора - заявител. Съдът издава заповед за изпълнение, без да призовава длъжника и без да изслушва негови възражения в тази фаза.

Участието на длъжника възниква едва след връчване на заповедта и то единствено с оглед правото му да подаде възражение по чл. 414 от ГПК.

Позовава се на чл.78 от ГПК, затова, че разноски се присъждат на страната, в чиято полза е решен спорът. Цитира и чл. 79, ал. 1 от ГПК, затова, че разноските по изпълнението и разноските за заповедното производство се дължат от длъжника. Подаването на възражение от длъжника по чл. 414 ГПК не е самостоятелно искане за защита, нито води до произнасяне на съда по основателността на претенцията, а само има за последица трансформиране на производството в исков процес. Посочва също, че отговорността за разноските в заповедното производство се разпределя само в исковия процес, съгл. т.12 от ТР №4/2013 г.

При условията на евентуалност, в случай, че въззивният съд присъди разноски в полза на длъжника, е направено искане същите да бъдат намалени и определени в размер под минималния размер от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. При определяне на посочените размери на адвокатските възнаграждения с Наредбата следва да се преценят цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая липсвала каквато и да е фактическа и правна сложност на казуса, доколкото са претендирани вземания в малък размер, предявени по реда на силно формализираното производство.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е неоснователна. Попълването и подаването на възражение, чрез процесуален представител – адвокат, по чл. 414 от ГПК е също вид адвокатска дейност. В заповедното производство процесуалните действия на длъжника са сведени само до подаване на възражение по чл.414 от ГПК против заповедта за изпълнение, издадена на осн. чл.410 от ГПК. Възражението по чл.414 от ГПК се подава в писмена форма и е достатъчно длъжникът само да възрази срещу 3 заповедта за изпълнение. Съгласно чл.414 пр.2 от ГПК – Обосноваване на възражението не се изисква освен в случаите по чл.414а от ГПК. В процесния случай, налице е подадено възражение по чл.414, ал.1, пр.1 от ГПК, като е записано, че длъжникът не дължи изпълнение на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Ето защо, адвокатското възнаграждение следва да се определи при условията на §1 от ДР на Наредбата, тоест по аналогия.

Аналогична хипотеза на подаване на възражението по чл.414 пр.1 от ГПК е извършването на писмена консултация от адвокат и съответно възнаграждението следва да се определи принципно на осн. чл. 6 т. 2 от Наредбата /изм. ДВ, бр.2/2009г., бр.84/2016г., бр.88/2022г./ - за писмена консултация 200 лв. В случая, обаче, Наредбата служи само като ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение при подаване на Възражението по чл.414 от ГПК. В тази насока е Определение № 377/24.07.2017 г. по ч.т.д.

№ 601/2017 г., ТК, I т.о. на ВКС, с което макар да не е разрешен по същество този правен въпрос, не е допуснато до касационно обжалвано определение на въззивния съд, достигнал до същия правен извод.

Предвид на обстоятелството, че попълването и подаването на Възражение по чл.414 от ГПК не съставлява действие, което да се отличава с фактическа и правна сложност, не е необходимо да се извършва и обосноваване, въззивният съд намира, че следва да се уважат доводите на дружеството за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, като същото ще се намали от 200 лв. на 100 лв.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 10990/26.08.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 4372/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII гр.с, с което е осъдено „Макроадванс” АД, да заплати на Д. Х. П., ЕГН **********, сумата в размер от 200 лв., представляваща направени разноски за процесуално представителство в рамките на заповедното производство, при изготвяне и подаване на Възражение по чл.414 от ГПК, като намалява този размер от 200 4 лв. на 100 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5