Решение № 3750 от 03.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3750 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20251100101727 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от О. Л. Т. против Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ.

В исковата молба се твърди, че производството по ДП № ЗМ 1019/2013 г. по описа на 09-то РУП – СДВР е било образувано и водено срещу ищеца. То е започнало на 05.04.2013 г., когато е била издадена запО. за задържането му за 24 часа и той е бил задържан, а на 06.04.2013 г. е бил съставен протокол за извършен обиск. На 06.04.2013 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП № ЗМ 1019/2013 г. по описа на 09-то РУП – СДВР за извършване на престъпление от общ характер по чл. 149, ал. 1 НК за това, че на неустановена дата през м. октомври 2012 г. в гр. София, ж.к. „********, в апартамент № 24 е извършил блудствени действия по отношение на лице, ненавършило 14 години. Впоследствие ищецът отново е бил привлечен като обвиняем, този път за престъпления по чл. 149, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, чл. 151, ал. 1 НК, чл.

339, ал. 1 НК и чл. 159, ал. 6 НК, за които на 14.03.2016 г. е бил внесен обвинителен акт в съда. Производството е протекло при закрити врата, но въпреки това е било широко разгласено публично, като това е станало повод за 1 множество медийни публикации и коментари, съдържащи вулгарни, обидни и унизителни изявления и клеветнически твърдения по адрес на ищеца. На 30.03.2017 г. наказателното производство по повдигнатото обвинение по чл.

339, ал. 1 НК е било прекратено с одобрено споразумение за прекратяване по реда на чл. 384 НПК. След отвод от същата дата делото е било разпределено на друг състав и така е било започнало отначало. На 20.07.2020 г. наказателното производство срещу ищеца по повдигнатото му обвинение по чл. 159, ал. 6 НК е било прекратено поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност. Съдебното следствие по делото пред първоинстанционния съд е приключило на 16.02.2021 г. На същата дата ищецът е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му и поддържани от Прокуратурата обвинения за извършени престъпления по чл. 149, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 151, ал. 1 НК. Мотивите към присъдата са били изготвени на 10.08.2021 г., т.е. почти шест месеца по-късно. Така след прО.ени 20 заседания за период от около пет години и четири месеца първоинстанционното съдебно производство е било приключило. Присъдата е била протестирана и е било образувано в.н.о.х.д. № 3746/2021 г. по описа на СГС. По него е било прО.ено едно съдебно заседание на 06.11.2023 г., когато е бил даден ход по същество и делото е било обявено за решаване. С окончателно решение от 16.12.2024 г., постановено по горепосоченото дело, въззивният съд е потвърдил оправдателната спрямо ищеца присъда като правилна и законосъобразна.

Твърди се, че воденото срещу ищеца производство му е причинило имуществени вреди в общ размер на 19 680 лв., от които: 2 900 лв. – за процесуалното представителство и защита по досъдебното производство; 3 000 лв. – за процесуалното представителство и защита в съдебното производство пред първата инстанция; 12 000 лв. с включен ДДС – за процесуалното представителство и защита в съдебното производство пред въззивната инстанция; 1 780 лв. – присъдени разноски по делото, включително такси и депозити за вещи лица.

Освен това ищецът твърди, че е претърпял и значителни по обем, интензитет и продължителност неимуществени вреди. Той е имал богата биография – неколкократно е бил заместник-министър, бил е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“ за изключително активното му участие в изграждането на първия етап на АЕЦ „Козлодуй“ и е бил многократно награждаван с различни ордени и медали. Наказателното 2 производство е довело до пълен крах на градения дълго време личен и професионален авторитет и репутация. Производството е било широко медийно отразено, което е довело до насаждането в обществото на представа, че той е „завършен престъпник – педофил“ и че изложените в статиите обстоятелства представляват истина. Повдигнатото обвинение и последвалият го процес са довели до разпад в отношенията му не само с неговите приятели, съседи, колеги, служители и други лица от неговото обкръжение, но и до разрушаване на отношенията му с неговите деца, както и до провал на политическата кариера на неговия внук. В резултат на всичко това ищецът заявява, че е преживял силни притеснения, тревоги и безпокойство. Той се е затворил в себе си, станал е сприхав, избухлив и нетърпим за околните. Това от своя страна е довело до прием на успокоителни и до влошаване на здравословното му състояние – заболял е от херпес зостер с усложнения на нервната система, а след остро развило се очно заболяване почти е ослепял.

Ищецът сочи, че в настоящото производство не претендира вреди от неразумната продължителност на образуваното и воденото срещу него наказателно производство, тъй като същите са били заявени за обезщетяване с отделна искова молба и са предмет на друго производство. Поради това претендира обезщетение за претърпените от незаконните му обвинения неимуществени вреди в общ размер на 150 000 лв. неимуществени вреди и 19680 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на настоящия иск (13.02.2025 г.) до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.

Ответникът – Прокуратурата на Република България, е депозирала писмен отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който по същество е оспорила претенциите по основание и размер. Тя счита, че отговорността на Прокуратурата на Република България не може да бъде ангажирана за повдигнатото обвинение по чл. 159, ал. 6 НК, тъй като наказателното производство за това деяние е било прекратено в съдебната му фаза поради изтекла давност, а ищецът не е направил искане производството да продължи. При отчитане интензитета на претърпените вреди, според ответника, съдът е следвало да съобрази обстоятелството, че за обвинението по чл. 339, ал. 1 НК ищецът се е признал за виновен и е сключил споразумение. Освен това Прокуратурата поддържа, че претенцията за неимуществени вреди е прекомерна и не отговаря на критерия за 3 справедливост, че част от търпените вреди в резултат на воденото над разумния срок производство са предмет на друго гражданско дело, както и че тя не следва да носи отговорност за медийното разгласяване на производството. На следващо място Прокуратурата е оспорила претенцията на ищеца относно заплатените от него възнаграждения за адвокат, с твърдението, че договорите за правна помощ не доказват извършеното плащане. По отношение на сумата от 1 780 лв. – заплатени от ищеца разноски, Прокуратурата е заявила, че същата не е в причинна връзка с обвиненията, по които ищецът е оправдан, а е във връзка с обвинението за престъпление, по което производството е приключило със споразумение, с което ищецът се е признал за виновен, както и че липсват доказателства за плащането на тези разноски. Поради това ответникът е молил съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. М., поддържа предявения иск.

Ответникът, чрез прокурор Илиев, оспорва иска.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.04.2013 г. Ц.Т.Р. е подала сигнал пред 09 РУ СДВР за извършен от О. Л. Т. сексуален контакт с дъщеря й Т.Т.Р. през м. декември 2012 г.

Извършени са оглед, претърсване и изземване в дома на О. Т.. Със запО. от същия ден в 17:20 О. Т. е задържан за срок от 24 часа.

С постановление от 06.04.2013г. О. Т. е привлечен като обвиняем по ЗМ 1019/2013 по описа на 09 РУП СДВР, пр.пр. № 15033/2013 г. на СРП за извършено престъпление по чл. 149, ал. 1 НК: за това, че на неустановена дата през месец октомври 2012 г. е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – Т.Р..

Взета е мярка за неотклонение „парична гаранция" в размер на 1 000 лв., отменена с постановление от 21.01.2015 г.

С ново постановление от 17.12.2015 г. О. Т. е привлечен като обвиняем в извършване на: 1. Престъпление по чл. 149, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК — за периода от края на месец октомври 2012 г. до 19.12.2012 г., в условията на продължавано престъпление, обвиняемият е извършвал действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на 4 лице, ненавършило 14-годишна възраст - Т.Т.Р., родена на 29.01.1999 г.

Деянието е осъществено чрез три отделни деяния в посочения апартамент. 2.

Престъпление по чл. 151, ал. 1 НК - на 19.12.2012 г., около 19:30 ч., обвиняемият се е съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст — същото пострадало лице, като извършеното не съставлява престъпление по чл.

152 НК. 3. Престъпление по чл. 339, ал. 1 НК - на 05.04.2013 г., в посочения апартамент, обвиняемият е държал огнестрелно оръжие - пистолет марка „Маузер", кал. 6.35 мм, с фабричен № 6372, без надлежно разрешение по чл.

56, ал. 1 ЗОБВВПИ. 4. Престъпление по чл. 159, ал. 6 НК - на 05.04.2013 г. обвиняемият е държал материали с детско порнографско съдържание върху преносими носители.

По внесен обвинителен акт от 14.03.2016 г. е образувано НОХД 4941/2016 г. на СРС, 22 с-в, насрочено за разглеждане на 15.04.2016 г.

Представени са доказателства за прО.ени 20 съдебни заседания по НОХД № 4941/2016 г. по описа на СРС, прО.ени на следните дати: 15.04.2016 г., 09.06.2016 г., 20.10.2016 г., 02.02.2017 г., 30.03.2017 г., 09.10.2017 г., 15.12.2017 г., 19.03.2018 г., 28.05.2018 г., 10.09.2018 г., 12.11.2018 г., 15.02.2019 г., 19.04.2019 г., 01.07.2019 г., 21.10.2019 г., 27.01.2020 г., 07.04.2020 г., 20.07.2020 г., 03.11.2020 г. и 16.02.2021 г., съответно отлагани поради: невръчване на препис от обвинителния акт в законоустановения 7-дневен срок; необходимост от извършване на допълнителни действия по събиране на доказателства разпити на свидетели, изслушване и преразпит на вещи лица, събиране и приобщаване на писмени и медицински доказателства, назначаване и приемане на комплексни съдебно-медицински експертизи; отмяна на заседанието поради въведеното извънредно положение във връзка с пандемията от COVID-19; изчакване на влизането в сила на протоколното определение за прекратяване на наказателното производство по обвинението по чл. 159, ал. 6 НК поради изтичане на абсолютната погасителна давност.

В съдебното заседание на 30.03.2017 г. е одобрено споразумение, с което О. Т. се е признал за виновен в престъплението чл. 339, ал. 1 НК, наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от 3 години. Предвид одобряването на споразумение съдията-докладчик се е отвел и е разпределено на друг съдия. В съдебно заседание на 20.07.2020 г. е прекратено наказателното производство срещу О.

Т. за извършено престъпление по чл. 159, ал. 6 НК поради изтекла абсолютна 5 давност.

С присъда № 20044550/16.02.2021 г. О. Т. е признат за невиновен в извършването на престъпления по чл. 149, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 152 НК. В мотивите съдът е приел за установено от фактическа страна, че между подсъдимия и свидетелката Р. са съществували близки отношения, развили се в контекста на наемни правоотношения между него и майката на пострадалата - свидетелката Б., като с течение на времето двамата осъществили интимна връзка. Същевременно обаче съдът е приел, че в хода на съдебното следствие не е доказано по безспорен и категоричен начин, че инкриминираните действия са осъществени в периода, посочен в обвинителния акт - а именно когато Т.Р., родена на 29.01.1999 г., не е навършила предвидената от закона възраст от 14 години, което е съставомерен елемент от обективната страна и на двете вменени престъпления. Съдът е отказал да кредитира показанията на свидетелките Р. и Б. в относимата им към обвинението част, тъй като същите са вътрешно противоречиви, взаимно несъответстващи си по отношение на ключови факти - датата, на която са осъществени деянията, датата, на която пострадалата е уведомила майка си за тях, и конкретното съдържание на споделеното, и не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Показанията на двете свидетелки, приобщени частично по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК, са намерени за недостоверни именно в частта, установяваща съставомерния период на извършване на деянията. Съдът е приел, че е внесено неотстранимо съмнение в обвинителната теза, което изключва несъмнения и безпротиворечив извод за виновност, поради което е постановил оправдателна присъда.