Разпореждане № 153970 от 06.12.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 153970 гр. София, 06.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Частно гражданско дело № 20231110161517 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Подадено е заявление с вх. № 317014 от 08.11.2023г. от „****, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. С. У..

Заявителят е поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника за непогасени парични вземания по договор за паричен заем № 769989 от 25.11.2022г. за главница, възнаградителна и мораторна лихва, сред които и вземане за неустойка в случай на непредставяне на обезпечение по кредита в размер на 1465,16 лв. за периода от 25.11.2022г. до 25.08.2023г., вземане за неустойка за забава в размер на 372 лв., начислявана еднократно след изтичане на 90 дни от забавата и вземане за разходи за събиране на вземането поради забава в плащането в размер на 135 лв. за периода от 01.02.2023г. до 01.09.2023г

При извършена проверка за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК и отсъствие на пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 5, вкл. ГПК, за които съдът следи служебно, се констатира следното:

В клаузата на т. 6.5 от представения договор за кредит е уговорено, че заемателят се задължава да предостави обезпечение по начина и реда, и отговарящо на условията по чл.

33, ал. 1 от Общите условия към договора, като при неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на 1866,75 лв., която се начислява автоматично и се заплаща разсрочено съгласно приложимия към договора погасителен план (чл. 6.6. от договора).

Съдът приема, че е недопустимо при неизпълнение на задължение за даване на обезпечение да се уговаря неустойка, защото една от функциите на неустойката (обезпечителната) е да мотивира към изпълнение на дължимия по договора резултат.

Дължимият по договора резултат не е даването на обезпечение, като последното е само гаранция за постигане на резултата. В случая така предвидената неустойка има за цел да принуди длъжника да даде обезпечение, а не да изпълни поетите с договора задължения, 1 които да удовлетворят конкретния кредиторов интерес. Налице е противоречие на неустойката с добрите нрави, което е налице още при сключване на договора – чл.26, ал.1 ЗЗД, ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Санкцията за недадено обещано обезпечение е предсрочна изискуемост на кредита, а не натоварване на длъжника с допълнителни парични задължения – арг. чл. 71 ЗЗД. Поради това неустойка за непредоставяне на обезпечение не се дължи и в тази част заявлението следва да се отхвърли на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

Съдът приема, че клаузата на чл. 7 от договора вр. чл. 37 ОУ и чл. 3 от Тарифата, която предвижда, че при забава от 90 дни в плащането се дължи неустойка, начислена еднократно в размер на 10 % от остатъка на дължимата по съответния договор сума до цялостно погасяване, с цел отлагане започване на процедура по принудително изпълнение на просрочено задължение, е недействителна. Посочената уговорка е в противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, тъй като установява задължение за плащане на неустойка за забава, наред с дължимото обезщетение за забава, и то в размер по-голям от законната лихва за забава, което е забранено от императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК, която повелява, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Поради изложеното заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да се отхвърли и по отношение на това вземане.

Заявлението следва да се отхвърли и за претендираното вземане от 135 лв. – разходи за събиране на вземането поради забава за периода от 01.02.2023г. до 01.09.2023г., защото посочената такси по същество са във връзка с управление на кредита и е недопустимо да бъдат събирани съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а отделно от това не е ясно за какви конкретни действия е начислявана такса и дали същата не е начислявана повече от веднъж за едно и също действие, което пък е в противоречие с чл. 10а, ал. 3 ЗПК. Отделно от това, видно от посоченото в чл. 2 от тарифата, действията, респективно размерът на таксата, зависят от дните на забава, с оглед на което може да се направи обосновано предположение, че посоченото вземане прикрива още един вид начислявана от заемодателя неустойка за забава, което, както беше изяснено по-горе, е в противоречие с чл. 33 ЗПК. Поради това по отношение на това вземане заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да се отхвърли на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

По тези съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 317014 от 08.11.2023г., подадено от „****, ЕИК *** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. С. У., ЕГН ***, в частта по отношение на претендираните вземания по договор за паричен заем № 769989 от 25.11.2022г. за сумата в размер на 1465,16 лв., представляващо неустойка при непредставяне на обезпечение за периода от 25.11.2022г. до 25.08.2023г., за сумата в размер на 372 лв., представляваща неустойка за забава, начислена след изтичане на 90 дни забава, 2 на основание на чл. 7 от договора вр. чл. 37 ОУ и чл. 3 от Тарифата и за сумата в размер на 135 лв., представляваща разходи за събиране на вземането поради забава за периода от 01.02.2023г. до 01.09.2023г.

Разпореждането може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3