Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 206 от 09.05.2025, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Търговско дело 61/2025
Вид
Определение № 206
Подписан
09.05.2025
Състав
Катя Николова Гердова

Цитирани разпоредби

  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.119,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.2,ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.405 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 206 гр. Враца, 09.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Търговско дело № 20251400900061 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба от И. И. Й., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, чрез пълномощника му адв.В. Д. от АК-Враца срещу „Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“” АД, ЕИК: ***, /застраховател/ със седалище и адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, гр. ***, представлявано заедно от изпълнителните директори А. П.

Л. и Р. К. Д., с правно основание чл.405 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, с която е поискал да се осъди ответното застрахователно дружество да му заплати сумата от сумата от 29 000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по Щета №0020-205-0092/2024 по застрахователна полица № 0020205202400004 по застраховка „Каско“, на марка БМВ, модел 7 ЕР Реихе, per. № СА *** РТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски в производството.

В исковата молба се сочи, че на основание чл. 113 от ГПК, а в условията на евентуалност на основание чл. 115, ал.2 от ГПК ищеца, чрез пълномощника си адв.В. Д. от АК-Враца предявява исковата молба пред Окръжен съд - гр.Враца по неговия настоящ адрес, при спазване на правилата за родова и местна подсъдност.

Сочи, че местната подсъдност по чл. 113 е приложима към искове за заплащане на застрахователно обезщетение, с оглед разпоредбата на пар.1, т.1 от Допълнителните разпоредби на отменения КЗ придаваща на застрахованото лице качеството на „потребител на застрахователни услуги“.Цитира т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК и Определение № 87/21.02.2020г. по гр.д.№ 2870/2019г. на ВКС, ТК, I Т.О.

Посочва, че постоянният и настоящият му адрес е в град Враца, поради което са налице визираните в чл.113 ГПК предпоставки.

В условията на евентуалност счита, че са налице и предпоставките на разпоредбата на чл. 115, ал.2 от ГПК, съгласно която исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента н настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.

Настоящия съдебен състав след като се запозна с материалите по делото намира, че не е местно компетентен да се произнесе по иска поради следното:

С исковата молба ищеца, чрез пълномощника си е поискал, на основание чл. 113 от ГПК, а в условията на евентуалност на основание чл. 115, ал.2 от ГПК делото да се гледа в Окръжен съд - гр.Враца по неговия настоящ адрес, при спазване на правилата за родова и 1 местна подсъдност.

Видно от приложения по делото застрахователен договор „Каско“ от 17.01.2024г. ищеца е сключил договора като физическо лице И. И. Й., ЕГН: ********** с адрес за кореспонденция ***.

При договор за застраховка „Каско“, лицето, което сключва договора, обикновено се счита за потребител на застрахователни услуги съгласно чл.2,ал.2 от КЗ. Това е физическо или юридическо лице, което ползва застрахователни услуги, като в случая застраховка на своя автомобил срещу щети.

Терминът потребител се използва за обозначаване на всяко лице, което закупува и ползва застрахователни продукти. Тези продукти могат да бъдат насочени към защита на интересите на потребителя, като осигуряват компенсация при настъпване на определени рискове, в случая - щети или загуба на автомобила.

В конкретния случай, предявената искова претенция черпи основанието си от фактически твърдения за договорно неизпълнение, като ищеца в качеството си на ползвател претендира застрахователно обезщетение по сключен с ответника договор за застраховка „Каско“.

Когато се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него - по осъществено застрахователно събитие, то не е налице непозволено увреждане, независимо, че застрахователното събитие може да бъде реализирано и като ПТП. В този смисъл при застраховка "Каско" е налице сключен застрахователен договор, по който страните поемат определени задължения, като дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане, а от поетите от страните задължения и тяхното изпълнение. Следователно особената местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само по тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице. /В този смисъл Определение № 87/21.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2870/2019 г., ТК, I отд./.

По договор за застраховка "Каско", физическо лице обикновено не се разглежда като "увредено лице" в контекста на застрахователното право. Терминът "увредено лице" найчесто се използва в застраховките "Гражданска отговорност" и обозначава лицето, което е претърпяло вреди в резултат на застрахователното събитие. Застраховка "Каско" покрива щети, причинени на застрахованото моторно превозно средство. Застрахователят възстановява разходите за ремонт или заплаща обезщетение на собственика на автомобила.

Физическо лице, което е собственик или ползвател на автомобила, се счита за застраховано лице, а не за "увредено лице".

По този начин, ищеца И. И. Й., който е сключил договор за застраховка „Каско“, не се смята за увредено, а за потребител на услуга.

По искове срещу застраховател по застраховка "Каско" с правно основание чл. 405 от КЗ специалната подсъдност е тази по чл. 113 от ГПК, за приложението на която е необходимо ищецът да има качеството "потребител". Доколкото в новия КЗ не е предвидена фигурата на "потребител на застрахователни услуги", меродавна дефиниция е тази по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Този извод се налага, поради това, че в мотивите към т. 6 на ТР № 1/2014 от 23.12.2015 г., постановено по т. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС е прието изрично, че застраховано по застраховка "Каско" физическо лице, което като страна по договор за услуга, се явява потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП се ползва от уредената в чл. 113 ГПК особена местна подсъдност. Доколкото относимите норми на отменения КЗ, по който е постановено тълкувателното решение, не са претърпели съществено изменение в приложимия към спора закон, определената изрично и императивно подсъдност на потребител е тази по настоящия адрес на ищеца./В този смисъл Определение № 22 от 06.01.2025 г. на САС по в. ч. гр. д. № 3486/2024 г. и Определение № 1896 от 18.07.2022 г. на САС по в. ч. гр. д. № 2046/2022 г./.

2

С приемането на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм., бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./ се предвиди изрична изборна местна подсъдност за исковете за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи - пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. С посочената разпоредба се дерогира приложението на изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК /ред. преди изменението в ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г. / по отношение на преките искове.

Съобразявайки направените изменения и допълнения на чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК и отчитайки мотивите на законодателя за приемането на ЗИД ГПК /обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г. / и ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г. /, настоящият съдебен състав счита, че законодателят е ограничил разпоредбата на чл. 113 ГПК до споровете, образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.

За разлика от нормата на чл. 115, ал. 2 ГПК, която дава алтернативна изборна местна подсъдност, разпоредбата на чл. 113 ГПК е категорична и сочи единствено възможност делото да се гледа по настоящ адрес на потребителя, а при липса на такъв - по постоянния адрес. Видно от служебно извършената справка от НБД“Население“ от ЕИСС, ищеца И. И.

Й., ЕГН: ********** е с настоящ адрес: *** от 25.06.2021г. и с постоянен адрес *** от 20.09.2007г., поради което иска му следва да бъде разгледан от местно компетентния съд по неговия настоящ адрес.

Освен това договора за застраховка „Каско“ е сключен на 17.01.2024г., т.е. след датата на регистрация на настоящ адрес в гр.Созопол на 25.06.2021г.

Съгласно разпоредбата на чл.119,ал.3 от ГПК съдът следи служебно за подсъдността по чл.113 и чл.115,ал.2 от ГПК.

Ето защо, делото следва да бъде прекратено и на основание чл. 118, ал.2 ГПК вр.чл.119,ал.3 от ГПК да се изпрати на съда по настоящ адрес на ищеца-БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.

Водим от гореизложените съображения и на основание чл.118, ал.2 ГПК вр.чл.119,ал.3 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 61/2025 год. по описа на ОСВраца, поради неподсъдност на предявените исковете на Врачански окръжен съд.

ИЗПРАЩА търговско дело № 61/2025 год. по описа на Окръжен съд гр.Враца по компетентност на ОКРЪЖЕН СЪД-БУРГАС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски Апелативен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като на ищеца се връчи препис от съдебния акт.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________

3