Определение № 625 от 25.04.2025, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 217/2025
- Вид
- Определение № 625
- Подписан
- 25.04.2025
- В сила
- 25.04.2025
- Състав
- Мирослав Георгиев Маринов, Петранка Бонева Петрова, Ралица Иванова Хаджииванова
Цитирани разпоредби
- чл. 245, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 404, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 405, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 405, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 406 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 407 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 625 гр. Шумен, 25.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мирослав Г. Маринов
Членове:
Ралица Ив. ХаджиИ.
Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20253600500217 по описа за 2025 година
Делото е образувано по частна жалба с вх. № 4666/13.03.2025г. депозирана от „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749, чрез адв. Х. И. от САК срещу разпореждане № 858/27.02.2025г. по гр. д. № 2986/2021г. по описа на РС – Шумен, с което на осн. чл. 245, ал.
3 от ГПК срещу жалбоподателя „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749 е издаден изпълнителен лист, в полза на Р. И. В. за сумата от 1 788.10 лева и Т. В. В. за сумата от 68 907.58 лева. В жалбата се излага, че въз основа на депозирана искова молба с пр. основание чл. 422 от ГПК в РС – Шумен, е образувано гр.д. № 2986 от 2021г., което е приключило с постановяването на решение № 801/02.11.2022г., по което установителния иск е отхвърлен с мотива, че претендираните главница и договорна лихва, в посочените размери са заплатени от ответниците в хода на установителното производство. Сочи, че при издаване на обратния изпълнителен лист, съда не е съобразил защо исковите претенции са отхвърлени и защо са обезсилени заповедтта за изпълнение и изпълнителния лист. Излага, че на 25.11.2011г. след издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците В.А.В.. и Р. И. В., но преди образуване на изпълнително дело с длъжниците са сключили извънсъдебно споразумение по силата на което последните са се задължили ежемесечно да превеждат на заявителя сума в размер на 700.00лева. На 16.05.2014г. е подписано ново споразумение, с което кредитополучателите отново са признали съществуването на дълга и доброволно са се задължили да продължат да изплащат задължението на вноски от 700лева месечно. През 2021г. срещу длъжниците било образувано изпълнително дело № 143/2021г. по описа на ЧСИ Д.З. като при образуването му, взискателя е съобразил направените през годините от длъжниците плащания, в размер на 64 333.13 лева и иска по чл. 422 от ГПК, с оглед направените възражения от тях, бил предявен само за сумите, както следва: 19 048.80 лева – главница, 13 749.43 лева – договорна лихва и за законна лихва върху главницата, считано от 24.01.2011г. до окончателното плащане. С определение № 1548 от 28.10.2021г. постановено по ч.гр.д. № 1174/2021г. на РС – Шумен, издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист били частично обезсилени, не поради недължимост на сумите, а поради доброволното им плащане от страна на длъжниците. Твърди, че при издаване на обратния изпълнителен лист срещу „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749, първоинстанционния съд не е съобразил защо исковите претенции са отхвърлени и защо заповедтта за изпълнение е обезсилена и като не е изследвал да край фактическата обстановка и защо иска е отхвърлен, е издал 1 незаконосъобразно обратен изпълнителен лист. Иска бил отхвърлен поради доброволно плащане на сумата в размер на 64 333 лева в хода на установителното производство и доколкото исковата претенция е отхвърлена именно на това основание, сумата не следвало да бъде връщана. Дори и да се приемело, че длъжниците са дължали само сумите посочени в решението по гр. д. № 2986 от 2021г. по описа на РС – Шумен, а именно главницата по кредита в размер на 19 048.80 лева и 13 749.43 лева – договорна лихва, а не и законна лихва върху тези суми, то разпореждането следвало да бъде отменено за тези суми. С оглед всичко изложено, моли съда да отмени обжалваното разпореждане, като незаконосъобразно и да обезсили издадения въз основа на него изпълнителен лист от 27.02.2025г. по гр.д. № 2986 от 2021г. по описа на РС – Шумен.
С жалбата е направено и особено искане, за спиране на изпълнението на обжалваното разпореждане, въз основа на което е издаден изпълнителен лист № 84/27.02.2025г. и по него е образувано ИД № 20259240401100 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924, с район на действие СГС, като обезпечение по настоящата жалба, тъй като събирането на вземането срещу Банката, ще стане още с налагането на запор на банковите сметки и за същата ще настъпят значителни вреди.
Ответниците по жалбата са депозирали писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност и необоснованост на същата. Излагат, че въз основа на документ по чл.
417, т. 2 от ГПК „Юробанк България“ АД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу В.А.В.. и Р. И. В. и по ч.т.д. № 295 от 2011г. по описа на РС – Шумен на 26.01.2011г. била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 83 190.25 лева – главница, ведно със законната лихва считано от 24.01.2011 г. до окончателното й плащане, 29 560.95лева – договорна лихва, 899.92 лева – такси, 2 273.02 лева – държавна такса и 1 892.30 лева – адвокатски хонорар. С молба от 05.03.2021г., заявителя въз основа на издадения изпълнителен лист е образувал изпълнително дело № 134/2021г. по описа на ЧСИ Д.З. с длъжници Р. И. В. лично и в качеството й на наследник на В.А.В.. и срещу наследниците на В.А.В.. - А. В. В., Т. В. В. и В. В. В.. С покани за доброволно изпълнение на 07.04.2021г. на длъжниците били връчени Заповед № 171/ 26.01.2011г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 26.01.2011г. издадени по ч.т.д. № 295/2011г. на РС - Шумен, по които са депозирали възражения и на Банката е даден срок на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да заяви установителни претенции по чл. 422 от ГПК. На 18.10.2021г. от „Юробанк България“ АД бил заведен установителен иск и е образувано гр.д. № 2986/2021г. по описа на РС - Шумен, за сумата в размер 19 048.80лева – главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата в размер на 13 749.49 лева – договорна лихва. С определение от 28.10.2021г. по ч.г.д. № 1174/2021г. на РС - Шумен, са обезсилени така издадените Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, в частта за вземанията за които не са предявени установителни претенции, а именно: за сумата за 64 141.45 лева – главница, за сумата 15 811.52лева и за сумата от 899.92 лева – такси. С Решение № 801 от 02.11.2022г. по гр. д. № 2986/2021г. на РС – Шумен, потвърдено с решение № 286/24.11.2023г. по в.гр.д. № 262/2023г. на ОС – Шумен и с определение № 3101 от 25.11.2024г. по к.т.д. № 645/2024г. на ВКС, са отхвърлени така предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове, поради което и въз основа на издаденото от ЧСИ Д.З. удостоверение № 4457/18.02.2025г. за постъпила по изпълнителното дело сума в размер на 74 351.74 лева, са поискали от съда да им издаде изпълнителен лист за събраната по изпълнителното дело сума. С разпореждане № 858/27.02.2025г. по гр.д. № 2986 от 2021г. съдът е уважил молбата и е издал изпълнителен лист, с който „Юробанк България“ АД е осъдена да заплати на Р. И. В. сумата от 1 788.10 лева и на Т. В. В. сумата от 68 907.58 лева.
Считат, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, тъй като са налице предпоставките за издаване на обратен изпълнителен лист: издаден изпълнителен лист, отпадане на изпълнителното основание, доколкото с влязло в сила определение на РС – 2
Шумен, е обезсилена частично издадената заповед за изпълнение и са отхвърлени предявените искове по чл. 422 от ГПК за останалите вземания и е проведено изпълнение. За неоснователно намират възражението в жалбата, че иска бил отхвърлен, поради факта, че вземането било доброволно заплатено от ответниците, в хода на установителното производство, а не поради недължимост на претендираните суми. Излагат, че сумите които са постъпили по сметка на ЧСИ, по изпълнителното дело са във връзка с принудителното изпълнение, а не са доброволно платени, поради което молят съда да остави жалбата без уважение, както и да им се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лева.
Жалбата е постъпила в срока по чл. 407 от ГПК, видно от приложената покана за доброволно изпълнение по ИД № 20259240401100 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924, с район на действие СГС, връчена на длъжника на 07.03.2025г. и е процесуално допустима.
Производството по заповедното производство по ч.т.д. № 295/2011г. на РС - Шумен е образувано въз основа на подадено от жалбоподателя „Юробанк България“ АД, заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист солидарно срещу длъжниците В.А.В.. и Р. И. В.. Съда е уважил заявлението и е издал на заявителя заповед за изпълнение № 171/26.01.2011г. и изпълнителен лист от 26.01.2011г. за сумите, както следва: 83 190.25 лева – главница, ведно със законната лихва считано от 24.01.2011 г. до окончателното й плащане, 29 560.95лева – договорна лихва, 899.92 лева – такси, 2 273.02 лева – държавна такса и 1 892.30 лева – адвокатски хонорар. След издаване на заповедта, но преди образуването на изпълнително дело заявителя и длъжниците са сключили споразумение по силата на което последните са се задължили ежемесечно да превеждат на заявителя сума в размер на 700.00лева. Ново споразумение между тях е подписано и на 16.05.2014г., с което длъжниците отново са се задължили доброволно да заплащат сумата от 700 лева месечно.
На 05.03.2021г. заявителя е подал до ЧСИ Д.З. молба за образуване на изпълнително производство срещу длъжниците В.А.В.. и Р. И. В. въз основа на така издадените заповед и изпълнителен лист, като е уточнил, че предвид доброволни плащания от длъжниците, към 24.02.2021г. актуалния размер на задължението е както следва: 22 548.80 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея от 24.01.2011г. до окончателното изплащане и договорна лихва в размер на 14 557.17 лева. След образуване на делото ЧСИ е констатирал, че длъжникът В.А.В.. е починал на 22.03.2019 г., с оглед на което е конституирал в това качество правоприемниците му - наследници по закон, а именно съпругата му Р. И. В. и децата му Т. В. В., В. В. В. и А. В. В.. На длъжниците са връчени ПДИ, в които е посочено, че задължението на всеки от тях възлиза на 1/4 от сумата 67 323.38 лева, от които 22 548.80 лева – главница, 23 522.64 лева – законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2011 г. до 21.04.2021 г., 14 557.17 лева –неолихвяеми вземания, 1 676.14 лева – адвокатски хонорар и 5 018.63 лева – такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 21.04.2021 г..
Четиримата длъжници са депозирали възражения по чл.414 от ГПК, поради което на заявителя е даден едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземанията си. В образуваното изпълнително дело по процесния изпълнителен лист двама от длъжниците са превели суми с оглед спиране на принудителното изпълнение, като Т.В.В. е внесла по сметката на ЧСИ сумата от 69000 лева на 27.10.2021г. с посочено основание – пълно погасяване на дълга, а Р. И. В. за периода 15.04.2021г. - 10.01.2025г. суми в общ размер 5351,74 лева. От представеното от ЧСИ удостоверение е видно, че от така внесените суми на взискателя са били изплатени 65410,82 лева, такси и разноски на ЧСИ 4675,57 лева, на Р. И.
В. били възстановени 4172,93 лева, а по делото била останала надвнесена от Т. В. В. сума в размер на 92,42 лева.
3
На 18.10.2021г. заявителят е предявил установителен иск по чл. 422 от ГПК както следва: срещу Р. И. В., лично и в качеството й на наследник на починалия кредитополучател В.А.В.. че дължи на “Юробанк България” АД, следните суми, произтичащи от Договор за потребителки кредит № H L 24918 от 20.07.2007 г. и сключените към него допълнителни споразумения, присъдени съгласно заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч. т. дело № 295/2011 г. по описа на PC - Шумен, а именно: 19048,80 лв. – главница и 13749,43 лв. - договорна лихва за периода от 20.10.2009 г. до 21.01.2011 г., ведно със законна лихва върху главница, считано от 24.01.2011 г.; срещу А. В. В., в качеството му на наследник на починалия В.А.В.., за сумите - 4762,20 лв. и 3437,35 лв. - договорна лихва за периода от 20.10.2009 г. до 21.01.2011 г., ведно със законна лихва върху главница, считано от 24.01.2011 г.; срещу Т. В. В., в качеството й на наследник на починалия В.А.В.., за сумите 4762,20 лв. и 3437,35 лв. - договорна лихва за периода от 20.10.2009 г. до 21.01.2011 г., ведно със законна лихва върху главница, считано от 24.01.2011 г., и срещу В. В. В., в качеството й на наследник на починалия В.А.В.., за сумите 4762,20 лв. и 3437,35 лв. - договорна лихва за периода от 20.10.2009 г. до 21.01.2011 г., ведно със законна лихва върху главница, считано от 24.01.2011 г.. По така предявените установителни искови претенции е било образувано първоинстанционното гр. д. № 2986/2021г. по описа на РС – Шумен.