Решение № 52 от 22.07.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Бургас , 22.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Елена П. Георгиева като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20212000500247 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 39/07.01.2021 год. по т.д.№ 114/2019 год. по описа на Ямболския окръжен съд е осъдено „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул. Княз Александър Дондуков № 68 на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на С. М. С., ЕГН: ********** от с.В., обл.В. сумата 50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. С. Д., б.ж. на с.В., настъпила вследствие ПТП на 6.06.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.09.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът за разликата над 50 000 лева до размера на 150 000 лева, предявен частично от 200 000 лв. , е отхвърлен. Осъдено е „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул. Княз Александър Дондуков № 68 на основание чл.432 ал.1 от КЗ да заплати на Й. М. С., ЕГН: ********** от с.В., обл.В. сумата 50 000 1 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. С. Д., б.ж. на с.В., настъпила вследствие ПТП на 6.06.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.09.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът за разликата над 50 000 лева до размера на 150 000 лева, предявен частично от 200 000 лв., е отхвърлен. Осъдено е „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул. Княз Александър Дондуков № 68 на основание чл.432 ал.1 от КЗ да заплати на ИВ. М. С., ЕГН: ********** от с.В., обл.В. сумата 50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. С. Д., б.ж. на с.В., настъпила вследствие ПТП на 6.06.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.09.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът в разликата над 50 000 лева до размера на 150 000 лева, предявен частично от 200 000 лв., е отхвърлен. Осъдено е „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София на основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на С. М. С., Й. М. С. и ИВ. М. С. разноски в размер 218,33 лв. съразмерно с уважената част от исковете. Осъдено е „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София на основание чл.38, ал.2 от ЗА да заплати на адв.П.К. от САК адвокатско възнаграждение по 2030 лева за представляваните от нея С. М. С., Й. М. С. и ИВ. М. С.. Осъдени са С. М. С., Й. М. С. и ИВ. М. С. на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплатят на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 620 лева.

Осъдено е „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да доплати държавна такса от 5350 лева върху уважения размер на исковете, както и по сметката на ЯОС сумата 200 лева-възнаграждение за вещо лице.

Постъпила е въззивна жалба подадена от ищците С. М. С., Й. М. С. и ИВ. М. С., чрез процесуален представител адв.П.К.-САК, срещу решението в частите, с които исковете на всеки един от тримата ищци са отхвърлени за сумите над 50 000 лв. до претендираните 150 000 лв., като частични искове от общо 200 000 лв. за всеки от тях – т.е. за сумите от по 100 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва считано от 11.06.2019 год. до окончателното изплащане на сумите и те са осъдени за разноски.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на 2 решението в обжалваните части, направено е искане за отмяната на решението в тези части и за решаване на спора по същество с уважаване на предявените частични искове до претендирания частичен размер от по 150 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва. Твърди се, че присъдените обезщетения от по 50 000 лв. са в занижен размер, който не отговаря на изискванията за справедливо обезвъзмездяване на претърпените неимуществени вреди. Твърди се липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на бащата на ищците, чиято смърт е причинена при ПТП.

Твърди се, че съдът не е извършил задълбочен анализ на механизма на ПТП и на обстоятелствата от значение за определяне на справедливо обезщетение.

Твърди се, че изводите на окръжния съд за размера на обезщетението са в противоречие с установените обстоятелства относно личността на починалия и неговата роля в семейството, с установения лимит на застрахователи обезщетения към момента на ПТП от 10 000 000 лв., както и с вида и характера на претърпените от ищците трайни, дълбоки болки и страдания от загубата на техния баща. Цитирана е съдебна практика, при която в аналогични хипотези са определени обезщетения в по-високи размери.

Изложени са възражения относно неправилно присъждане на лихвата считано от 12.09.2019 год., а не от момента на предявяване на застрахователната претенция от ищците на 11.06.2019 год. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.К. на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Приложено е заверено копие от новооткрито доказателството - влязла в сила на 31.12.2020 год. присъда по НОХД №346/2020 год. по описа на Ямболския окръжен съд. Поискано е приемането на присъдата като доказателство по делото.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по предявените искове „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София, чрез процесуален представител юрисконсулт Г.Р.. Изложени са подробни съображения за неоснователност на жалбата. Анализирани са обстоятелствата относно механизма на ПТП с твърдение, че изводите на окръжния съд за наличието на съпричиняване и неговия процент са обосновани. Посочено е, че определените от съда размери на обезщетения са справедливи като съответстващи на социално-икономическите условия в страната и реално доказаните по делото претърпени вреди. Направено е искане за 3 потвърждаване на решението в обжалваните части и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

С решението в обжалваните части Ямболският окръжен съд се е произнесъл по субективно съединени искове по чл.432 от КЗ.

С определение №56/12.04.2021 год. по в.гр.д.№168/2021 год. по описа на Бургаския апелативен съд е прекратено производството по делото и същото е върнато на Ямболския окръжен съд с указания за извършване на действия по администрирането на жалбата.

След връщане на делото в ЯОС е постановено определение № 260108/20.04.2021 год. по т.д.№114/2019 год., с което на осн. чл.248, ал.1 от ГПК е допълнено решение № 39/07.01.2021 год. по т.д.№ 114/2019 год. по описа на Ямболския окръжен съд в частта за разноските, като на осн. чл.38, ал.2 от ЗА застрахователят е осъден да заплати на адв.П.К. сумата от 406 лв. представляваща ДДС върху присъденото с решението адвокатско възнаграждение за всеки един от представляваните от нея ищци.

Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

След изпълнение на дадените указания по администрирането на въззивната жалба делото е върнато в БАС за предприемане на последващи процесуални действия.

С оглед приложеното от администриращия съд доказателство, което установява подаването на въззивната жалба по пощата в срока за обжалване, както и като взе предвид, че въззивната жалба е подадена от легитимирано лице - надлежно упълномощен процесуален представител, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване, настоящият съд я намира за ДОПУСТИМА.

В открито съдебно заседание, на осн. чл.266, ал.2, т.1 от ГПК въззивният съд е приел като доказателство заверено копие от влязла в сила на 31.12.2020 год. присъда по НОХД №346/2020 год. по описа на Ямболския окръжен съд. Съдът цени присъдата, ведно с всички други доказателства по делото.

В открито съдебно заседание на 14.07.2021 год. въззивният съд, на осн.

4 чл.266, ал.1, т.2 от ГПК, е приел представения препис от протокол от открито съдебно заседание проведено на 14.05.2021 год. по т.д.№547/2020 год. на ОСВарна, като е оставил без уважение искането на въззиваемия за събиране на други доказателства чрез разпит на свидетели при призоваване. С отговора на исковата молба ответникът не е направил възражение за влошени и прекъснати нормални отношения между ищците и техния баща, поради което ангажирането на доказателства пред настоящия съд в този смисъл се явява преклудирано.

Приетият препис от протокол от открито съдебно заседание проведено на 14.05.2021 год. по т.д.№547/2020 год. на ОС-Варна съдът цени единствено относно установяване на твърдените обстоятелства, че освен ищците и други лица – внуци на починалото лице, деца съответно на настоящите ищци Й. и Ив., са заявили претенции за обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на починалия при процесното ПТП М. С. Д..

С писмени изявления депозирани пред въззивния съд страните поддържат изразените становища по спора и претенциите си за присъждане на съдебни разноски.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които претенциите са уважени за неимуществени вреди за размерите от по 50 000 лв. за всеки от ищците, ведно с присъдените законни лихви.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че решението е постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.

Решението в обжалваните части е постановено по допустими искове и е допустимо. Преди предявяване на исковете, на 11.06.2019 год., ищците са заявили претенциите си за обезщетения за неимуществени вреди пред застрахователя, но последният не им е определил и изплатил такива.

При проверка за правилност на решението в обжалваните части, 5 въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба.

Окръжният съд е бил сезиран с искове предявени от С. М. С., ЕГН **********, Й. М. С., ЕГН ********** и ИВ. М. С., ЕГН **********, тримата от с.В., обл. В., чрез процесуален представител адв.П.К.-САК, срещу ответника - застраховател „Дженерали застраховане“ АД гр.София на виновно за ПТП лице, настъпило на 06.06.2019 год., при което е причинена смъртта на бащата на ищците - М. С. Д., род. на 25.12.1962 год. След изменение на исковите претенции е претендирано осъждане на застрахователя да заплати на всеки от ищците обезщетение за претърпените неимуществени вреди - душевни болки и страдания от смъртта на техния баща, частично по 150 000 лв. като част от претенции за всеки от ищците от по 200 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на уведомяване на застрахователя – 11.06.2019 год. до датата на окончателното изплащане. Иска се присъждане на разноските по делото и на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката на ищците, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.

Ищците твърдят, че баща им бил деен, активен, работещ мъж, изключително грижовен и отговорен, създал добри условия за живот на семейството си, отделял голямо внимание на децата си. Твърди се, че връзката на бащата с децата му била изключително силна, а те приели изключително тежко неговата смърт. Твърди се, че М. поддържал близки и топли отношения с всяко от децата си, разбирали се и взаимно си помагали. Твърди се, че С. и Й. живели съвместно с родителите си, а Ив. била наблизо и поддържала постоянни контакти с родителите си. Тъй като всички разчитали на моралната и финансова подкрепа на баща си и на неговите грижи, с неговата смърт загубили завинаги тази опора в живота си, а болката от загубата се отразила негативно на здравословното им състояние и ще ги съпътства през целия им живот.

Пред настоящия съд от въведените пред първоинстанционния съд възражения, ответникът по предявените искове поддържа само тези за прекомерност на размерите на обезщетенията над присъдените с влязлата в сила част от решението - над 50 000 лв. за всеки от ищците до претендираните по 150 000 лв. частично от по 200 000 лв., с твърдение, че е налице 6 съществено съпричиняване от страна на пострадалото лице - пострадалият се е движил с двойно над разрешената скорост и не е могъл да реагира на възникналата опасност, като окръжният съд правилно е преценил неговото съотношение от 50%, поради което се твърди, че присъждане на обезщетения над тези размери би било необосновано и несправедливо.