Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3104 от 18.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 47116/2024
Вид
Решение № 3104
Подписан
18.02.2026
Състав
МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3104 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20241110147116 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „*** срещу Е. С. К., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 3005,02 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена *** за имот, находящ се в гр. ***, за периода от м.*** г. до м.*** г., ведно със законната лихва от *** г. до изплащане на вземането, сумата от 452,84 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена *** за периода от *** г. до *** г., сумата от 33,44 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м. *** г. до м. *** г., ведно със законната лихва от *** г. до изплащане на вземането, и сумата от 7,24 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на *** /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, като ответникът има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на *** при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника ***, за имота е извършена услуга дялово разпределение на ***, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за *** на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.

Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на *** през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.

Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Е. С. К., чрез назначения от съда особен представител адв. Д. К., с който оспорва предявените искове.

Твърди, че ответникът няма качеството на потребител на ***. По делото не са ангажирани доказателства, които да доказват наличието на облигационна връзка между ответника и *** дружество. Сочи, че не е доказано, че общите условия, на които се позовава ищецът да са влезли в сила и да обвързват ответника. Оспорва обема на доставената ***, респ. дължимата 1 за нея цена. Посочва се, че в исковата молба няма доказателства за измерване и отчитане на количество доставена ТЕ. Твърди, че при изчисляване на количеството доставяна ТЕ не са отчитани технологични загуби и не е доказана техническата годност на измервателните уреди за отчитане на ТЕ. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на *** за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника *** в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, както и че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на *** за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за *** (ЗЕ).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – ***, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на *** и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на ***те тела в имотите си и да заплащат цена за ***.

Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ***, правоотношението по продажба на *** за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от *** предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (***) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на *** за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на *** за битови нужди е клиентът на *** за битови нужди.

Присъединяването на *** жилищни сгради с изградени инсталации към *** мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от *** г. за ***) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху *** имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на *** за битови нужди, дължащи цената на доставената *** по сключения с *** предприятие договор за продажба на *** за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за *** на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на *** за битови нужди, към които са адресирани одобрените от *** публично оповестени общи условия на *** предприятие. В това си качество на клиенти на *** те са страна по продажбеното правоотношение с *** предприятие с предмет - доставка на *** за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената ***. Това се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.

В конкретния случай, видно от приетия като писмено доказателство Нотариален акт 2 за продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** г., се установява, че С. А. К. и В. А. К. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***.

От удостоверение за наследници, изх. № *** г., издадено от ***, район „***“, се установява, че В. А. К. е починала на *** г., и е оставила за наследници по закон С. А. К.

/съпруг, починал на *** г./ и ответницата Е. С. К. /дъщеря/.

Следователно ответницата Е. С. К. в качеството си на собственик на процесния имот , с оглед действаща нормативна уредба в областта на ***, се явява потребител, респ. клиент на *** за битови нужди, поради което се явява задължена за заплащане на продажната цена за доставената и потребена в нея такава.

Неоснователно е възражението на ответника относно липсата на доказателства за влизане в сила на Общите условия за продажба на *** за битови нужди, поради което и същите да не го обвързват. Според решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ***, II т. о., съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 4 ЗЕ /приложима за продажба на *** при публично известни общи условия/ предпоставка за влизане в сила на общите условия е публикуването им наймалко в един централен и един местен всекидневник и изтичането на 30 дни след първото им публикуване. Аналогична е и разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, съгласно която *** предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Действително, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът следва да докаже влизането в сила на представените Общи условия за продажба на ***, но в горното решение на *** се приема, че не съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои всекидневници са публикувани Общите условия, те да бъдат посочени в съдебното решение.

В случая, приложение намират Общите условия на ищеца от *** г., одобрени с решение № ***.*** г. на ***, публикувани във вестник „***“ от ***.*** г., в сила от ****** г., които са представени в заверен препис от страна на ищеца /л. 36 от делото/. Договорното правоотношение по продажба на *** при общи условия възниква между *** предприятие и потребителя /клиента/ по силата на закона – арг. чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, включително и относно писменото приемане на Общите условия, в какъвто смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр. дело № *** г. на ***,***г. о. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя за потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното *** предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни споразумения. В случая по делото нито се твърди, нито се доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била носител на правото на собственост върху процесния апартамент № ***, съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на *** за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил *** и че сградата - ***, в която се намира същият, е била присъединена към *** мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от проведено на *** г. общо събрание на ***, на което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „*** счетоводство“ и приложен към него списък, с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред *** счетоводител, договор № *** г., с който *** на процесната сграда е възложила на „*** да извършва дялово разпределение на *** между потребителите 3 в ***, както и договор № *** г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на *** по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „*** и „***“ ООД (сегашно наименование „***“ ООД.

За установяване факта на предоставяне на *** в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза. Съгласно същата количеството ***, постъпило в *** сграда, се измерва чрез т.нар. общ ***, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „***. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има монтирани 2 броя *** тела-радиатори, на които са монтирани 2 бр. *** разпределители и 2 бр. термостатни винтили, като и 1 бр. водомер за отчитане на БГВ. През периода от м.*** г. до м.*** г. е извършвано дялово разпределение от двата ИРРО на база „служебен отчет“, поради „неосигурен достъп“. За периода от м.*** г. до м.*** г. потреблението на топла вода е на база „служебен отчет“, поради „неосигурен достъп“– брой потребители – 1 лица с нормативно определен разход в размер на 140 л топла вода на денонощие на брой потребител. Количеството *** за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект фигурира с кубатура 102 куб. м.