Решение № 11277 от 17.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11277 гр. София, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20221110106547 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 181, ал. 1 вр. чл. 142, ал.

1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Х. А. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес /АДРЕС/, чрез адв. Д. П. Л., със съдебен адрес /АДРЕС/, твърди, че на основание чл. 181, ал.1 вр. с чл. 142, ал.1, т.2 от ЗМВР в качеството си на държавен служител, заемащ длъжността Началник-отдел „Управление на собствеността“ при /ЮЛ/ за процесния период, му се полагала левовата равностойност на храната за служителите в /ЮЛ/ в размер на 4320 лв., представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна в размер на 120 лв. всеки месец за периода 01.02.2019- 31.01.2022 г. , като същите не му били изплатени. Заедно с главницата ищецът моли съдът да осъди ответника да му изплати мораторна лихва в размер на 656,94 лв. за периода 27.02.2019 - 09.02.2022 г. , както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 10.02.2022 г., до окончателното й изплащане. На осн. чл.17, ал.2 от ГПК, ищецът моли съда инцидентно да се произнесе по законосъобразността и валидността на подзаконов нормативен акт, какъвто се явява Наредба № 8121з-773/01.07.2015 г., в която /ЮЛ/ недопустимо е излязъл извън своята компетентност и е изключил от кръга на правоимащите левовата равностойност на храната за служителите на /ЮЛ/, държавни служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР. Твърди, че същият е поставен в неравностойно положение спрямо други служители на /ЮЛ/, заемащи същата длъжност, но по трудово правоотношение. Твърди, че за целия период, след преназначаването му по служебно правоотношение не му е предоставяна храна в натура, нито пък е изплащана нейната левова равностойност, дължима по чл.181, ал. 1 от ЗМВР. Претендира разноски по делото.

Ответникът /ЮЛ/ подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.

Оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че след 02.02.2017 г. на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, включително на ищецът, не е изплащана левовата равностойност за храна, поради обстоятелството че на същите е определена индивидуална 1 основна заплата, включваща и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР.

Твърди, че нормата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР не следва да се разглежда чрез съпоставяне с останалите норми в ЗМВР, доколкото законодателят изрично е определил статутът на служителите по чл. 143, ал. 1, т. 2 ЗМВР да е по ЗДСл, в който не се предвижда предоставянето на храна или левовата й равностойност.

Оспорва частично претендираната главница, като погасена по давност, в частност претендираната от ищеца сума, дължима за периода от 01.02.2019 г. до 09.02.2019 г. в размер на 36 лв.

Оспорва по основание и размер претенцията за обезщетение за забавено плащане, вкл. върху погасената по давност част от главницата. Представя писмени доказателства.

Претендира разноски.

Съдът като взе предвид твърденията и възраженията на страните и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С изменение на чл. 142, ал. 1 ЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 1.04.2015 г.) е дефиниран статута на служителите в /ЮЛ/ като държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, чиито права и задължения са регламентирани в ЗМВР (т. 1); държавни служители с права и задължения, уредени в ЗДСл.

(т. 2), и лица, работещи по трудово правоотношение с права и задължения съобразно КТ и ЗМВР (т. 3). Съгласно § 86 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 1.04.2015 г.) за държавните служители в .., заемащи длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г., се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл.

142, ал. 1, т. 1 до прекратяване на служебните им правоотношения. Към момента на тези законодателни изменения ищецът бил служител на /ЮЛ/, като между 01.10.1982 г. когато за пръв път постъпил на служба и 31.01.2017 г. бил назначаван и преназначаван на различни длъжности като държавен служител в /ЮЛ/ /към ГДГП/. С ъ с Заповед на /ЮЛ/ № 8121К1889/06.02.2017 г. /тогава П. У./ на осн.чл.9 от ЗДСл. и § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР /обн. ДВ, бр.81, 14.10.2016 г./ е назначен за държавен служител на длъжност Началник на отдел „Управление на собствеността при Главна дирекция „...“ в /ЮЛ/, считано от 01.02.2017 г., с присъден ранг ІІІ младши. С последващи заповеди №№ 8121К-2105/08.03.2018 г. и № 8121К-8751/26.03.2019 г. са му присъдени и следващите рангове, съответно ІІ младши и І младши.

Посочения в заповедта за назначаване на ищеца като държавен служител § 69, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 1.02.2017 г.) предвижда служебните правоотношения на държавните служители в /ЮЛ/, за които се прилага § 86 от Закона за изменение и допълнение на Закона за .. (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския институт на .. и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, д а се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител, считано от датата на влизане в сила на този закон. Именно, с оглед на тази законодателна промяна Министърът на вътрешните работи е издал заповед № 8121К- 1889 от 06.02.2017 г., чрез която е назначил ищеца Х. на длъжност Началник отдел "Управление на собствеността“ в ... при /ЮЛ/, с основна месечна заплата в размер на 2091 лв.

Предвид заявените от страните твърдения и възражения, съдът с доклада по делото е посочил релевантните за спора факти и обстоятелства, като е разпределил и доказателствената тежест за тях между страните, като е указал на ищеца да установи при 2 условията на пълно и главно доказване, че е бил в служебно правоотношение с ответника и е полагал реално труд в процесния период 01.02.20198 г. до 31.01.2022 г.; дължимостта и размера на левовата равностойност за храна; падежа на задължението за плащане на левовата равностойност за храна и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е възложил да докаже, че е изправна страна по съществуващото между страните служебно правоотношение, съответно да установи правоизключващите си възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, а именно че при определяне на възнаграждението на ищеца е включена и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, съгласно § 69, ал. 6 ПЗРЗИДЗМВР.

От приетото по делото заключение на ССчЕ се установява, че през исковия период на ищеца Х. не е изплащана отделна сума за храна, определена в размер на 120 лв. месечно, с приетите по делото ежегодно издавани от /ЮЛ/ заповеди /Заповеди с №№ 8121з44/16.01.2018 г.; № 8121з-1716/28.12.2018 г. и № 8121з-1464/31.12.2019 г./. Вещото лице не можа категорично да отговори на въпроса, дали при преназначаването на ищеца като държавен служител по служебно правоотношение по ЗДСл. от 06.02.2017 г., в основното трудово възнаграждение /фиксирано в размер на 2091 лв./ е била включена и сумата за храна, която до този момент е получавана като отделно перо и като необлагаема с ДОД сума. Въпреки това по делото са представени от ответника и приети като писмени доказателства фишове за работни заплати на ищеца /на л.63-66/ от които се установява разликата между получената последна брутна заплата през м.01.2017 г. /2006,72 лв./, като служител по ЗМВР и получената през м.02.2017 г., вече като служител по служебно правоотношение, регламентирано по ЗДСл. такава / от 2091 лв./. При сравнението между фишовете за м.01.2017г. и м.02.2017 г., се установява още, че сумата от 120 лв. за храна във фиша за м.01.2017 г. е отразена във фиша за м.02.2017 г. като „лична добавка от 120 лв.“. За процесния период от 01.02.2019 г. до 31.01.2022 г. видно от приетите ФРЗ, се е изменяла единствено основната заплата и то в посока увеличение, като към края на периода същата вече е 3022 лв.

От правна страна:

Предмет на разглеждане са искове с правно основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Спорът по делото е доколко ищ ецът, с оглед заеманата от него длъжност в рамките на служебното му правоотношение, има право на безплатна храна, респективно на левовата й равностойност в рамките на исковия период, като служител по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР.

Правото на служителите на /ЮЛ/ да получават храна или левовата й равностойност е регламентирано в чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 181, ал. 1 от ЗМВР на служителите на /ЮЛ/ се осигурява храна или левовата й равностойност, а съгласно ал. 2 – на държавните служители се осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа се изплаща ежегодно парична сума за облекло.

Съгласно ал. 3, на служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се осигурява левовата й равностойност, чийто размер се определя ежегодно със заповед на /ЮЛ/, а условията и редът за предоставянето й се определят с Наредби на /ЮЛ/ /ал. 4 и ал. 5/.

Категориите служители на /ЮЛ/ са определени в чл. 142, ал. 1 от ЗМВР /изм. ДВ, бр.

14/2015 г., в сила от 1.04.2015 г. /, както следва: т. 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители;

3. лица, работещи по трудово правоотношение. В ал. 4 на чл. 142 /ред. ДВ бр. 14/2015 г., в сила от 01.04.2015 г. / е регламентирано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител. На основание чл. 142, ал. 1 от ЗМВР само статутът на служителите по т. 1 се урежда от специалния ЗМВР. Следователно, касае се за два специални закона – ЗМВР и ЗДС л, които намират приложение по отношение 3 различните категории служители в рамките на системата на /ЮЛ/. Приложното поле на специалния закон /ЗДСл/ във връзка със служебното правоотношение на категория та служители в системата на /ЮЛ/ /по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР/, изключва приложението по отношение на същото правоотношение на другия специален закон /ЗМВР/. С § 86 от ЗИДЗМВР /ДВ, бр. 14/2015 г. / е прието, че за държавните служители в /ЮЛ/, заемащи длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г., се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР до прекратяване на служебните им правоотношения. Т. е. до прекратяване на служебните им правоотношения, категорията служители по т. 2 законодателно се приравняват по статут на държавните служители по ЗМВР. С § 69, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМВР /Обн., ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.02.2017 г. / обаче, е предвидено, че служебните правоотношения на държавните служители в /ЮЛ/, за които се прилага ЗИДЗМВР /ДВ, бр. 14/2015 г. / и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския институт на .. и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане в сила на този закон. Съгласно ал.

6 на същия параграф, при назначаването на служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храна по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Следователно, самият закон определя начина, по който се формира основната заплата на служителя по служебното правоотношение и в нея нормативно е включено, както допълнителното възнаграждение за прослужено време, така и левовата равностойност на храната. С ежегодни заповеди, издавани от /ЮЛ/, на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР, какъвто е и ищецът преди преназначаването считано от 01.02.2017 г., е определена левовата равностойност на храна в размер на 120 лева месечно. Ето защо възнаграждението за прослужено време и левовата равностойност на храната не се начисляват отделно, а представляват компонент от получаваното от него основно възнаграждение. В чл. 142, ал. 4 от ЗМВР от друга страна, изрично е предвидено, че статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл. Едва със ЗИД на ЗМВР /ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.10.2020 г. / е предприето изрично и изчерпателно изброяване на разпоредбите в ЗМВР приложими към служителите, заемащи длъжности по чл. 142, ал. 1, т. 2 от същия закон , сред които са чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и 233 от този закон. След 01.10.2020 г. за тази група служители в /ЮЛ/, които са държавни служители по чл. 5 от ЗДСл. и извършващи дейности свързани със специфичен характер на труда и полагащи труд през нощта от 22: 00 до 6: 00ч. , правото на получаване на храна или левовата й равностойност е изрично законодателно уредено, но същите отново са неприложими към правоотношението на ищеца и трудовата му функция на началник –отдел „Управление на собствеността“.