Решение № 63 от 17.04.2025, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Девин, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20245410100536 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени искове, на основание чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД от Е. С. С., с ЕГН **********, с адрес гр. Д., ул. У. № **, чрез пълномощник адв. В. И. Р., със съдебен адрес гр. С., ул. Б. № *, ет. *, ап.

* А против 1 ) „И. А. М.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л. № *, бул. „Д. Н.“ № **, ет. *, представлявано от Г. Т.

Т. и А. В. М. и 2) „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК: **********, гр. С., ж.к. Л. *, бул. „Д.

Н.“ № **, ет. *, ап. **-**, с управител П. Б. Д., с искане съгласно изменение на иска допуснато с протоколно определение № 38/17.03.2025г.: 1) Да осъди, на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД „И. А. М.“ АД, ЕИК: *********: гр. С., ж.к. Л.

№ *, бул. „Д. Н.“ № **, ет. *, представлявано от Г. Т. и А. М. да заплати на ищцата Е. С. С., с ЕГН ********** от гр. Девин, сумата от 333.15 лева, представляваща платена без основание възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № 414*/12.05.2021г. и представляваща разликата между чистата сума по кредита и извършеното плащане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба 10.12.2024г. до окончателното й издължаване и 2) Да осъди, на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД „Ф. Б." ЕООД, ЕИК: **********, гр. С., ж.к. Л. *, бул. „Д. Н.“ № **, ет. *, ап.

**-**, с управител П. Б. Д. да заплати на ищцата Е. С. С., с ЕГН ********** от гр. Девин, сумата от 1 571.85 лева, представляваща платено без основание възнаграждение по нищожен договор за предоставяне на поръчителство № 414*/12.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба 10.12.2024г. до окончателното издължаване.

Претендира присъждане на разноските по делото при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА, поради осъществяване на процесуалното представителство безплатно в полза на материално затруднено лице.

1

В исковата молба ищцата поддържа твърдения, че на 12.05.2021г., като заемател е сключила Договор № 414* за паричен заем с „И. А. М.“ АД, за предоставяне в заем на сумата от 3 000 лева. Твърди, че съгласно условията по договора: погасителните вноски са от по 222.21 лева, платими на 15 (петнадесет) четиринадесет дневни вноски, а срока на заема в седмици е 30.

Посочен е фиксиран лихвен процент от 35%, приложим на годишна основа към сумата на усвоеният кредит, като размерът в лева на договорната лихва се равнява на разликата между общо дължимата сума, посочена в т. 7 – 3 333.15 лева и заемната сума от 3 000 лева. Твърди, че общата сума за връщане се състои от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора. В чл. 8 от Договора за паричен заем е посочен Годишен процент на разходите - ГПР 40.39%. Датите на плащане на всяка от погасителните вноски, платими през 14 дни са описани в договора, а погасителна вноска съдържа главница и лихва. С чл. 4 от договора е предвидено задължение, в срок до три дни от подписването му да се предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: „1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение ; нетния размер на осигурителния му доход да е над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор сключен с „И. А. М. “ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции, или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да не е със статус по-лош от „Редовен““. Поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер - заемодателя за сумата по чл.2,т.7 със срок на валидност 30 дни след заплащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя Дружество - поръчител , което предоставя гаранционни сделки.“ Твърди, че едновременно с представяне за подпис на Договора за паричен заем, й бил предоставен формуляр на Договор за предоставяне на поръчителство № 414*/12.05.2021г., с който вторият ответник „Ф. Б.“ ЕООД се задължава да сключи с първия ответник Договор за поръчителство, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред заемодателя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем. Съгласно чл. 2 от договора за поръчителство, същият влиза в сила, ако потребителят не предостави на заемодателя предвидените обезпечения в чл. 4, т. 1 или т.2 в тридневен срок, а съгласно чл. 3 потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер от 1 571.85 лева, платимо разсрочено на вноски по 104.79 лева по начините, уговорени в договора за паричен заем. Твърди, че в чл.З, ал.З от Договора за предоставяне на поръчителство е предвидено, че „И. А.

М.“ АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по този договор. Предвидено е, че в случай, че внесените суми не достигат за погасяване на задълженията на потребителя към заемодателя, приоритетно се 2 погасяват задълженията към поръчителя. С договора , поръчителят се е задължил при поискване от заемодателя да заплати изискуеми задължения на потребителя по договора за паричен заем. Твърди, че в хода на изпълнение на договора за паричен заем от първият ответник се изисквало плащане на вноска общо на 327.00 лева, вместо посочената като погасителна вноска по заема сума от 222.21 лева по чл.2 от заемният договор. По този начин изглеждал и предоставеният погасителен план. Общото задължение по договора за заем и по допълнително сключения във връзка с него Договор за предоставяне на поръчителство възлизало на 4 905 лева.

Ищцата твърди, че е заплатила изцяло дължимите суми по ДПЗ № 414*/12.05.2021г. с първия ответник „И. А. М.“ АД - гр. София и по втория ДПП № 414*/12.05.2021г.

Моли съда да установи преюдициално нищожност в настоящото производство, поради неравноправни клаузи в двата договора и да постанови връщане на платените въз основа на нищожните договори и неравноправни клаузи суми, които поради това не са били дължими изначално. Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и дори на ненаведени от страните основания в следните хипотези: 1/ при нарушение на добрите нрави; 2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя; 3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност. Счита, че в случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който изисква договорът да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посоченият в договора за кредит ГПР не е действителният такъв и противоречи на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. При сключването на договора за заем, чрез предвиждане на обезпечение под формата на поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането му, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР. Заемодателят и поръчителят имат качеството на свързани лица, предвид факта, че видно от справка в Търговския регистър едноличен собственик на капитала на „Ф. Б.“ ЕООД е „И. А. М.“ АД. Доколкото е предвидено възнаграждение за поръчител, не е ясно реално каква сума е дължима от потребителя, като твърди, че е нарушено императивното изискване по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съобщава, че в този смисъл е и изискването на чл. 10, параграф 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО, където е въведено изискването, че: "се посочват всички допускания, използвани, за изчисляването на този процент". Тази разпоредба е 3 транспонирана и съответства на разпоредбата начл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит. Моли съда да приеме, че процесният договор за потребителски кредит, се явява недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК и не е породил правни последици. Твърди, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. За това счита сумата от 333.15 лева, платена като договорна лихва е получена без основание поради нищожността на договора за кредит и претендира да й бъде върната от първия ответник. Поради недействителност на договора за заем, липсва и основание за сключването на договора за поръчителство. Този договор е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. ал. 5 ЗЗД, тъй като единствената му цел е заобикаляне на закона и облагодетелстване на свързани помежду си търговски дружества, за сметка на икономически по-слабата страна в лицето на ищцата. Договорът с втория ответник е нищожен на двете основания, предвидени в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави, вр. чл.

143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Поради нищожността на договора за поръчителство, платеното по него възнаграждение се явява платено без основание и подлежи на връщане в пълният му размер от 1581.85 лева.

Предявява осъдителни искове на основание чл., 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Счита, че прилагането на чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. Освен това, в ЗПК е предвидена специална уредба - чл.23, според която по недействителният договор потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. Твърди, че ищцата е платила на първият ответник общо сумата от 3 333.15 лева и претендира връщане на разликата между нея и предоставеният кредит от 3000 лева или 333.15 лева, а с оглед плащане на сумата уговорена като възнаграждение по договора за поръчителство въз основа на нищожен договор срещу вторият ответник претендира връщане на сумата от 1 571.85 лева, като и двете суми, претендира ведно със законната лихва от подаване на молбата, до окончателното плащане.

Претендира разноски по водене на делото при условията на чл.

38, ал. 2 от ЗА, поради осъществяване на процесуалното представителство безплатно в полза на материално затруднено лице.

4

В срока по чл.131 ГПК от ответника „И. А. М.” АД е представен писмен отговор, с който оспорва иска. Не оспорва обстоятелствата, че по силата на ДПЗ №414* дружеството е предоставило на ищцата кредит в размер 3000.00 лева, при общо дължима сума за връщане с лихвена надбавка 333,15 лева.

По силата на договор за паричен заем № 414* дружеството е предоставило кредит в размер на 3 000 лева, при общо дължима сума по договора за паричен заем в размер 3 333.15 лева, в това число лихвено задължение в размер на 333.15 лева. Съгласно чл. 19 ЗПК надвишаването на максимално допустимия размер на годишния процент на разходите, не води до нищожност на договора за кредит. Съгласно императивната разпоредба на чл.