Определение № 624 от 22.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 624 гр. София, 22.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20231000600740 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.

С протоколно определение на СГС-НО-28 състав от 12.06.2023 г., постановено по ЧНД № 2660/2023 г. по описа на същия съд, осъденият Г. А. С. с ЕГН ********** е условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието, наложено му по НОХД № 14817/2020 г. по описа на Софийски районен съд, като е определен изпитателен срок на основание чл. 70, ал. 6 от НК в размер на четири месеца и четиринадесет дни, а на основание изречение второ от същата разпоредба е постановено изтърпяването на пробационна мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично в рамките на така определения изпитателен срок.

Срещу така постановеното определение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от началника на затвора гр. *** чрез процесуалния му представител в настоящото производство инспектор М. М. с оплаквания, че е неправилно и с молба да бъде отменено.

Излагат се доводи, че по отношение изискуемата от закона предпоставка, касаеща наличието на данни и доказателства за поправянето на осъдения в рамките на пенитенциарното заведение, неправилно е прието от първоинстанционния съд, че категорични доказателства в тази насока са налице.

Твърди се в жалбата, че по делото са приложени източници на информация за поведението на осъдения, които правят неубедителен направения от първоинстанционния съд извод.

Сочи се, че такива източници на информация са становищата и оценките на затворническата администрация, в т.ч. и докладът от инспектора Социални дейности и възпитателна работа, работил с л.св.С.. Считат се за некоректно отразени в мотивите на съда обстоятелствата, които се базират само и единствено на доклада на инспектор социална дейност и възпитателна работа, без да се отчетат становищата на администрацията на затвора гр. ***.

1

В тази връзка се изтъква, че разпоредбата на чл. 437 ал. 3 от НПК изисква задължително да бъде изразено становище от страна на началника на съответния затвор. Заявява се, че в настоящия случай градският съд отчита и кредитира само и единствено положителните елементи от доклада на инспектор „Социална дейност и възпитателна работа”, като същевременно не коментира и не обсъжда останалите доказателства по делото. Излагат се доводи, че видно от цитираните становища е налице позитивна тенденция по отношение на осъденото лице, но че наред с това градският съд не е коментирал, че доказателствата по делото следва да са единни и непротиворечиви, както и установено ли е обстоятелството за трайно и необратимо поправяне на осъденото лице.

Поддържа се и становище, че оценката на риска от рецидив и вреди, изготвена на основание чл. 155 и чл. 156 от ЗИНЗС, се прави и на база на извършеното правонарушение, криминалното минало, характера и тежестта на извършените правонарушения, както и на други обстоятелства, за които се претендира, че към момента на произнасянето на първоинстанционния съд са с непроменени първоначални стойности. Сочи се, че всичко това не може да обуслови „благоприятна тенденция”, без да се вземат предвид всички относими обстоятелства, както и визираните чл. 439а ал.2 от НПК. В тази връзка се заявява, че декларирането на мотивация за промяна също не може да обоснове извод в насока приложението на чл. 70 от НК, без това да се подкрепя по категоричен начин от останалите доказателства, събрани в хода на производството.

Настоява се да бъде взето предвид и обстоятелството, че съгласно ЗИНЗС и ППЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да имат добро поведение в рамките на пенитенциарното заведение, което е императивно посочено в чл. 96 и чл. 97 от ЗИНЗС, както и че осъдените лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в съответните специализирани заведения, следва да спазват законоустановените правила и норми.

В жалбата не се оспорва наличието на положителни промени в поведението на осъдения, но същевременно се отбелязва, че това не може да се приеме за достатъчно доказателство за неговото поправяне. В тази връзка се заявява, че поправянето, по начало, изисква завършен превъзпитателен и самопревъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да показва съзнание за неговата укоримост, сам да осъжда това, което е сторил, и да е показал, че това поведение няма да рецидивира. Сочи се, че изводите за постигане на целите на наказанието следва да се основават на преценката за наличие на промяна в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес. Твърди се обаче, че в случая тези обстоятелства не са налице предвид отношението на осъдения към извършените правонарушения с висока степен на обществена опасност, както и наложеното му наказание. Въз основа на така изложеното в жалбата се формулира извод, че целите на наложеното наказание по чл. 36 от НК не са изпълнени и че следва да се отчете специалната и генерална превенция както по отношение на осъденото лице, така и по отношение на обществото.

Предвид така изложеното подалият жалбата процесуален представител на началника на 2 затвора *** счита атакувания съдебен акт за неправилен, необоснован и немотивиран.

Претендира в частност, че при постановяването на определението за условно предсрочно освобождаване на л.св. С. не са взети предвид изготвените становища и всички данни, съдържащи се затворническото досие на този лишен от свобода. Моли да бъде постановен съдебен акт, с който да се отмени изцяло определението по НЧД № 2660/2023 г. от 12.06.2023 г. на СГС, НО - 28 състав относно приложението на чл. 70 от НК спрямо лишения от свобода Г. А. С..

Софийски апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните в процеса и служебно провери правилността на постановеното определение, намери следното:

За да уважи молбата на осъдения Г. А. С. за условно предсрочно освобождаване, градският съд е приел, че са налице визираните в чл. 70 ал.1 от НК законови предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване. В тази връзка СГС, на първо място, правилно е констатирал, че осъденият С. вече е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание и че с оглед на това е налице формалната предпоставка на чл. 70 ал.1 от НК, касаеща срока на фактически изтърпяното наказание, доколкото към датата на произнасянето /12.06.2023 г./ от наложеното му наказание в размер на 2 години и 8 месеца той е изтърпял фактически 01 година, 10 месеца и 03 дни и от работа 05 месеца и 13 дни, при което неизтърпеният остатък от наказанието към посочената дата е 04 месеца и 14 дни.

Същевременно първостепенният съд е приел, че е изпълнена и другата законоустановена предпоставка за постановяване на условно предсрочно освобождаване, изискваща осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. Въззивният съд в настоящия си състав напълно споделя решаващите изводи на СГС за наличието и на двете законоустановени предпоставки за условно предсрочно освобождаване, както и изложените в тази връзка съображения.

Основният спор по делото е относно обстоятелството дали чрез поведението си в пенитенциарното заведение по време на изпълнението на наказанието осъденият С. е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

Въззивната инстанция напълно се съгласява с извода на първостепенния съд, че в случая освен формалната предпоставка, отнасяща се до срока на фактически изтърпяното наказание, е налице и предвидената в закона предпоставка за УПО, касаеща представянето на доказателства за поправянето на осъдения в необходимата степен.

За произнасянето на съда в настоящото производство относно наличието на материалната предпоставка от първостепенно и съществено значение се явява отговорът на въпроса дали вследствие на престоя на осъдения в местата за лишаване от свобода и на провежданите спрямо него корекционни мероприятия в процеса на изтърпяване на наказанието е постигнат целения с тях резултат – действителното му поправяне. В тази връзка съгласно разпоредбата на чл. 439а ал.1 от НПК доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто му поведение, участието му в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

3

Извършвайки собствена оценка на доказателствата относно наличието на такива обстоятелства, САС счита, че от данните по делото еднозначно и безпротиворечиво се установява, че към настоящия момент с поведението си осъденият С. е дал вече достатъчно по обем и съдържание доказателства за своето поправяне. С оглед на това и въззивната инстанция счита, че към момента е налице и втората от законоустановените предпоставки за постановяване на предсрочно условно освобождаване на осъдения, като конкретните съображения за това са следните:

Анализът на цялостното поведение на лишения от свобода С. по време на престоя му в затворническото заведение обосновава извода на въззивния съд, че към момента той е дал достатъчно доказателства за поправянето си, доколкото присъстват убедителни данни за трайна и устойчива положителна промяна в поведението, мисленето и нагласите му.

Основание за този извод, на първо място, САС намира в съдържащите се в доклада на ИСДВР от 26.04.2023 г. А. Ч. /на л.л. 5-8 от първоинст. дело/ фактически констатации относно личността и поведението на Г. С. в пенитенциарното заведение по време на изпълнение на наказанието, както и в дадената му оценка от администрацията на затвора. В тази връзка в цитирания актуален доклад на ИСДВР е посочено, че л.св. С. заявява готовност за законосъобразно изтърпяване на наказанието; че за първи път е в МЛС; че началото на изтърпяване на наказанието е от 09.08.2017 г. при първоначално постановен от съда ОР/ОТ от 14.04.2022 г. със заменен режим от общ на лек на 20.03.2023 г.; че процесът на адаптацията му е протекъл безпроблемно; че по време на престоя си в приемно отделение не е нарушавал режимните изисквания и ЗИНЗС и е декларирал нагласи за безпроблемно изтърпяване на постановеното наказание; че във връзка с назначаването му на длъжност „шофьор” е настанен в 3- та група; общува с по- голямата част от затворниците от групата; при него не се наблюдават агресивни прояви и дискриминационни нагласи по отношение на другите лишени от свобода; че ежедневието му е ангажирано основно с трудова дейност; че освен ангажиментите си като шофьор изпълнява и други задачи, възложени му от НОС, ИСДВР или проявява самоинициатива като например почиства двора от изсъхнали листа, съдейства при носене на багаж за свиждане, помага при получаването на стоки за вътрешния бар, както и при получаване на техника за лишените от свобода; че не е конфликтен и че постига добър диалог с останалите лишени от свобода.

В актуалния доклад на ИСДВР се съдържа и информация, че не са констатирани нарушения на вътрешния ред от страна на л.св. С., че спазва установените правила, че е уважителен към пенитенциарния персонал и че не е наказван, но че същевременно до момента е награждаван както следва: - със заповед № 484/18.10.2022 г. с „удължено свиждане с близките”, проведено на 20.10.2022 г.; - със заповед № 43/25.01.2023 г. със „свиждане с близките извън затвора за срок от 8 /осем/ часа”, проведено на 27.01.2023 г.; - и със заповед № 148 от 12.04.2023 г. с ползване на годишна почивка 4 дни извън територията на затвора. Посочено е също, че наблюдението на поведението му индикира за настъпила промяна в нагласите, като същият не е претенциозен и изискващ и в известна степен владее емоциите си.

4

От същия доклад се установява още, че при изготвената първоначална оценка на риска от рецидив са констатирани ниски стойности от 32 точки със следните ясно изразени проблемни зони: отношение към правонарушението /не зачита и признава правата на другите хора в социума/; - и умения за мислене /не разпознава проблемите си, което води до липса на способност за тяхното разрешаване; не осъзнава последствията от собствените действия; липса на целеполагане/; че в хода на изтърпяване на наказанието и с оглед оказваното корекционно-възпитателно въздействие стойностите на риска от рецидив са занижени до актуалните 25 точки; че се отчитат позитивни промени в зоните, първоначално дефинирани като проблемни, а именно: в известна степен приема отговорността за собственото си поведение, започнал е да разбира мотивите за извършеното и това му позволява в известна степен да осъзнае жертвата; формирани са умения за предвиждане на последствията от действията; полага усилия да разбира вижданията на другите. Отбелязано е, че към момента като проблемна зона се дефинира само „умения за мислене“, но че и в нея са отбелязани позитивни промени; както и че рискът от сериозни вреди запазва ниските си стойности.