Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 230 от 19.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 49/2023
Вид
Решение № 230
Подписан
19.05.2023
В сила
19.05.2023
Състав
Цветан Илиев Цветков, Петко Иванов Минев, Веселина Тодорова Семкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Пловдив, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Александрина Ст. Илиева в присъствието на прокурора Иван Л. Илевски като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300600049 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С присъда от 26.09.2022г. по НОХД № 1217/2020г. РС – Пловдив, 23н.с., е признал подсъдимата Д. И. Д. за виновна в извършване на престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2, пр. 5, алт. 2 вр. ал. 1 от НК и я е осъдил на 1 година лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил с изпитателен срок от 3 години, като на основание чл.

37, ал. 1, т. 7 от НК е лишил подс. Д. от право да упражнява професия или дейност, свързани с предоставянето на медицински услуги и оказване на медицинска помощ за срок от 2 години. ПРС е признал подс. Д. за невинна в това по същото време и на същото място в качеството на ***** да е да е причинила на В. Р. С. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно отслабване на слуха, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност /нарушавайки подробно изброените правила на Закона за здравето/, поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по така повдигнатото и обвинение в този смисъл.

Съдът е осъдил подсъдимата Д. И. Д. да заплати на В. Р. С. чрез нейната 1 майка и законен представител Е. Д. С. сумата от 10000 лева като обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното й изплащане, като е отхвърлил гражданския иск до пълния му предявен размер от 100000 лева като недоказан.

ПРС е осъдил подсъдимата Д. И. Д. да заплати на В. Р. С. чрез нейната майка и законен представител Е. Д. С. сумата от 1869,70 лева като обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното й изплащане.

Съдът е осъдил подсъдимата Д. И. Д. да заплати по сметка на ПРС сумата от 474,79 лева, представляваща 4% държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.

ПРС е осъдил подсъдимата Д. И. Д. да заплати по сметка на ОП – С.З. сумата от 6323,91 лева за разноски в д. п., по сметка на ПРС сумата от 7530 лева разноски в първоинстанционното производство по делото и на ч. о. и г. и. С. 1500 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Присъдата е обжалвана в осъдителната й част от подсъдимата Д. И. Д. чрез защитника и – адв. С. С.. Твърди се, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че подсъдимата е невинна, а осъдителната присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се нейната отмяна и постановяването на нова присъда, с която подс. Д. да бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатото и обвинение. Иска се и отхвърляне на гражданския иск в уважената му част. Оспорват се и присъдените в тежест на подсъдимата разноски. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото на ПРС за ново разглеждане от друг състав. В допълнение към въззивната жалба подсъдимата заявява, че няма искане за събиране на доказателства.

Присъдата е обжалвана в оправдателната и част от частния обвинител и граждански ищец В. Р. С., действаща чрез законния си представител Е. Д. С. чрез повереника – адв. М. Х.. Твърди се, че присъдата е частично неправилна и незаконосъобразна както в наказателната, така и в гражданската и част.

Твърди се, че наложеното допълнително наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е явно несправедливо и се иска неговото увеличаване от 2 години на 3 години.

Иска се осъждане на подсъдимата по първоначално повдигнатото и обвинение за причиняване на средна телесна повреда на пострадалата по чл. 134, ал. 1, т.

2 вр. чл. 129, ал. 2, пр. 1, алт. 2 вр. ал. 1 от НК. Иска се изменение на присъдата и в гражданско-осъдителната и част и уважаване на гражданския иск до пълния предявен размер. Претендират се разноски. Постъпили са и писмени възражения от повереника на частния обвинител срещу въззивната жалба на подсъдимата Д., в които се застъпва становище за нейната неоснователност. Твърди се, че присъдата на ПРС е правилна и законосъобразна в осъдителната и част.

2

С жалбите не са направени искания за събиране на доказателства.

РП – Пловдив не е взела становище по въззивната жалба.

В съдебно заседание, подсъдимата Д. Д. се явява и поддържа жалбата, а защитниците и – адв. С. С. и адв. Е. Н. искат отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава. Същите излагат доводи за недоказаност на обвинението, за немотивираност на присъдата, за едностранчиво интерпретиране на събраните по делото доказателства, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за явна несправедливост на наложеното наказание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че жалбите на подсъдимата и на пострадалата са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Д. И. Д. е родена на ********, с ЕГН ********.

От раждането на В. Р. С. /********./ ***** на детето била подс. Д. И. Д..

От 23.01.2017г. детето имало хрема, без висока температура, с нарушен сън поради секретите в носа.

На 24.01.2017г., след 16ч., свидетелката Е. Д. С. – майка на В. Р. С., завела дъщеря си на преглед в кабинета на Д., която прегледала гърлото на детето, прослушала гърба и гърдите му със стетоскоп и заявила на майката, че детето е здраво и може да посещава детска ясла. Изписала прием на капки „*****“ 3 пъти дневно по една капка.

На 25.01.2017г., следобед, детето В. вдигнало висока температура в яслата - 39.6 градуса, но след поставянето на свещичка ,,*******“ от медицинската сестра, температурата била свалена. Когато се прибрала с детето у дома си, свид. С. се опитала да се свърже по телефона с подсъдимата, но тя не отговорила на обаждането. Бащата на детето – свидетелят Р.И.С., успял да се свърже с личния ** на детето с молба за домашна визита и Д. посетила дома им същия ден вечерта. Прегледала гърлото, прослушала гърба и гърдите на В. със стетоскоп и казала, че детето е здраво, но е възможно да има вирусна инфекция, с която организмът щял да се пребори сам. Казала на родителите да му дават „**“, през четири часа да редуват „***“ и „***“ за сваляне на температурата и да правят мокри компреси с оцет. След заплащане на таксата за домашно посещение в размер на 50лв. подсъдимата си тръгнала.

На 26.01.2017г. майката на детето не го завела на ясла и останала да се грижи за него в дома си. В. имала секрети в носа и поддържала температура 3 около 38-39 градуса, кашляла. Вечерта около 18.00-19.00ч. вдигнала 40 градуса температура, имала зачервяване в областта на врата, гърдите, корема и слабините, крайниците й били студени. Силно изплашена и притеснена от състоянието на дъщеря си, свид. С. се обадила на тел. 112 за изпращане на медицински екип. Обадила се и на съпруга си, който от своя страна позвънил на подс. Д. с настояване за домашно посещение и преглед на детето, тъй като тя е запозната със състоянието му и има най-непосредствена представа за случая. Екипът на спешна помощ пристигнал пръв, като междувременно майката била свалила високата температура на детето с „***“ и компреси с оцет. След преглед на детето, докторът от спешния екип — свидетелят Х.Н.Д., изписал ,.**“ 125mg/5ml и „**“ или препоръчал постъпване в болница. Свид. Д. посъветвал родителите да се консултират с личния ** на детето, защото тя била **, а той нямал такава специалност. След като екипът от спешна помощ си тръгнал пристигнала подсъдимата, според която нямало нужда детето да постъпва в болница, защото там щели да я „лапнат като топъл хляб“ и да я „наблъскат с тежки антибиотици“, нито да приема изписания от колегата й антибиотик. За трети пореден път подс. Д. прослушала гърба и гърдите на детето и прегледала гърлото му, което било леко зачервено, а белите дробове били чисти. Заявила, че детето не се нуждаело от прием на антибиотик, изписала „*******“ и „**“ за сваляне на температурата, както и „**“ за гърлото, като им казала да продължат редуването на „***“ за бебета и „***“ за деца през четири часа, както и да се продължи поставянето на мокри компреси с оцет за сваляне на температурата.

Свидетел на тези разговори и указания от страна подсъдимата станала свидетелката П.М. С. /* на свид.Е. С./. Последната се доверила на съветите на личния ** на детето относно предписаното лечение, тъй като тя била ***** на детето от раждането му. Заплатила сумата от 50лв. за домашната визита и Д. си тръгнала.

На 27.01.2017г. В. продължила да вдига висока температура -38-39 градуса, имала кашлица, секрети в носа, зачервени очи, пиела само вода, не се хранела и видимо отслабнала за тези пет дни. Получила разстройство. Не реагирала на говора на родителите си, когато се опитвали да кажат на детето нещо. Родителите отново се обадили на подс. Д. и споделили, че състоянието на детето продължавало да е влошено. Тя им отговорила да продължават да лекуват детето по указания от нея начин. Подсъдимата им определила час за преглед в кабинета й на следващия ден /28.01.2017г./ в 10ч.

На 28.01.2017г. в 10ч. свид. С. и съпругът й завели дъщеря си на преглед в кабинета на подс. Д.. Детето не спирало да плаче и кашля, имало и секрети в носа. Личната ** отново прослушала гърдите и гърба на детето и казала, че белите му дробове са здрави. След прегледа на гърлото казала, че вече дори не било зачервено. След рутинния преглед, по настояване на майката, били прегледани и ушите на детето – според подс. Д. и на тях им нямало нищо. Свид. С. настоявал и молел да се направят изследвания на детето — на секрет от носа, ушите, гърлото, рентген, за да се установи с 4 точност какво е здравословното му състояние. Родителите били силно обезпокоени, разтревожени и се страхували за детето си. Подс. Д. категорично заявила: „Няма смисъл от изследвания и рентген. Сигурна съм, че е остра вирусна инфекция.“, детето щяло да оздравее без друга намеса. За всеки случай изписала ,,**“ 125mg/5m1 и „**“, изписани преди три дни от **я от Спешна помощ, но казала да не започват да го дават на детето веднага, а едва при евентуална друга проява на влошаване на здравословното състояние и след като предварително се консултират с нея. Трябвало да продължат да дават лекарствата за сваляне на температурата, както и да продължават да правят мокри компреси с оцет. След излизане от кабинета, родителите веднага закупили антибиотика. Детето продължило да вдига 39 градуса температура през нощта на 28.01.2017г. срещу 29.01.2017г. По указание на подсъдимата родителите продължавали да дават лекарства за сваляне на температурата и да правят компреси с мокри кърпи и оцет.

На 29.01.2017г., около 13.30ч., свид. С. забелязала, че от дясното ухо на дъщеря й изтича гной и се уплашила. Провела телефонен разговор с личния ** на детето, при което Д. й казала да започва да му дава изписания антибиотик и да „забърсва със сухо памуче ушенцето на детето“. След първата дадена доза от антибиотика детето продължавало да бъде отпаднало, унесено, отпуснато лежало на леглото, не се хранело, кашляло, пъшкало, стенело, не реагирало на гласовете на близките си, когато му говорели. От дясното му ухо продължавала да изтича гной. Родителите решили да потърсят съвет и от друг специалист, тъй като започнали да се съмняват в компетентността на личния ** на детето си и запазили час за същия ден за преглед при д-р П.К.Б..

На 29.01.2017г. около 18ч. завели болното дете при д-р П.К., която го прегледала обстойно, заявила, че детето е тежко болно, поставила работна диагноза – отит и пневмония, казала им, че изписаният антибиотик няма да му помогне и че се нуждае от спешно болнично лечение, след което издала направление за хоспитализация. Веднага завели детето в МБАЛ „Т.“ ЕООД – гр. С.З., където същата вечер му бил направен рентген н консултация със специалист УНГ. Същата вечер около 20ч. подс. Д. се обадила, за да попита какво е състоянието на детето. Детето и майката като негов придружител били настанени в отделението по П. за лечение на пневмонията. По това време започнала да изтича гной и от лявото ухо на детето.