Решение № 143 от 07.05.2026, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Административно наказателно дело 1273/2025
- Вид
- Решение № 143
- Подписан
- 07.05.2026
- В сила
- 27.05.2026
- Състав
- МИХАИЛ ГЕОРГИЕВ МИХАЙЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.179, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63,ал.2,т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63,ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.179, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.53, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 143 гр. Казанлък, 07.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20255510201273 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление №25-0284-001389/ 04.07.2025 г., издадено от началник РУ в ОДМВР-С.З., РУ-К., с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, във връзка с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП на Ж. Х. Е. е наложено административно наказание- глоба в размер на 200 лева.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, което счита за незаконосъобразно. Сочи аргументи в подкрепа на жалбата си.
В съдебно заседание се явява лично.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител само за едно от съдебните заседания. Същият е депозирал и писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Началник РУ в ОДМВР-С.З., РУ-К. приел за установено, че на 26.04.2025 год., в 11:00 часа в гр. К. на бул. „К. А. Б.“ № ** паркинг на магазин „Л.“ в посока изток-запад Ж. Х. Е. е управлявал собствения си лек автомобил „О.А.“ с рег. № ******, като предприел маневра завой наляво за излизане от реда на паркираните автомобили без да се е убедил, че пътя е свободен и е бил блъснат от движещия се в посока север-юг лек автомобил „А.К.**“ с рег.№ 1
******. Реализирал ПТП с материални щети, описани в протокол за ПТП с материални щети номер 1877083.
АНО приел, че жалбоподателя е осъществил нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП.
При извършената служебна проверка, след запознаване с цялата административно- наказателна преписка и след пълна, всестранна и обективна преценка на правно релевантните факти, съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима, като разгледана по съществото си е неоснователна, поради което счита, че следва да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното НП по следните съображения:
В хода на административно- наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са изготвени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя, а вмененото във вина на последния нарушение е индивидуализирано до степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
С оглед на най-същественото в административно- наказателното производство, а именно- да се установи има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител лично и дали това лице го е извършило виновно, съдът намира, че в хода на съдебното производство се установи по безспорен начин, че именно жалбоподателя е извършил визираното в акта и в НП нарушение.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, макар да се оспорва от жалбоподателя, че на процесната дата- 26.04.2025 год., в 11:00 часа в гр. К. на паркинга на магазин „Л.“ в посока изток-запад Ж. Х. Е. е управлявал собствения си лек автомобил „О.А.“ с рег.№ ******, като предприел маневра завой наляво за излизане от реда на паркираните автомобили без да се е убедил, че пътя е свободен и е бил блъснат от движещия се в посока север-юг лек автомобил „А.К.**“ с рег.№ ******.
2
В АУАН и впоследствие в НП ясно и конкретно са описани действията, които са извършени от страна на нарушителя, с които същия по време на движението си с управлявания от него автомобил е реализирал ПТП с материални щети. В този смисъл бяха и показанията на актосъставителя К. К., който подробно в с.з. описа действията на въззивника, като неговата теза беше подкрепена и от другите свидетели по делото- М. М., Р. М. и В. З..
В противоположен смисъл не бяха депозирани други показания и не бяха наведени доказателства.
В съставения акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и съдът намира, че в процеса не се доказаха такива, които биха обосновали становище на съда за различни констатации от тези, отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези, направени от административно- наказващия орган.
Настоящият състав намира, че нарушението е извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна. Административнонаказващият орган правилно е приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗДвП като се е съобразил с нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. В тази връзка съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Потвърждаването на НП прави основателно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно нормите на чл.63,ал.5 от ЗАНН и чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.3 от НПК, като съобразно чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, то следва да е в размер на евровата равностойност на 150 лв., съобразно размера на действително свършената работа от юрисконсулт по делото, конкретноизготвяне на писмено становище и участие в едно съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.9, във връзка с чл.63,ал.2,т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №25-0284-001389/ 04.07.2025 г., издадено от началник РУ в ОДМВР-С.З., РУ-К., с което на Ж. Х.
Е. с адрес: град К., ж.к. „В.Л.“ № **, вх. **, ет. **, ап. **, с ЕГН **********, е наложено административно наказание- глоба в размер на 200 лева(102,26 евро).
ОСЪЖДА Ж. Х. Е. с адрес: град К., ж.к. „В.Л.“ № **, вх. **, ет. **, ап. **, с ЕГН **********, да заплати по сметка на Областна дирекция на МВР-С.З. оказаната на наказващия орган правна помощ от юрисконсулт в размер на 76,69 евро(седемдесет и шест евро и шестдесет и девет евроцента).
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр. С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4