Решение № 633 от 09.05.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. Плевен, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20234430100125 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по ИМ от “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.П., И.И.З. ***, представлявана от изпълнителния директор Й. В., чрез юрк.Ц., против И. И. П., ЕГН **********, от гр.П., ул.К.Б. ***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от *** лева, от които сумата от *** лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода *** г., и сумата от *** лева, представляваща лихва за забава за периода *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №*** г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника. Навеждат се доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с абонатен № ***, находящ се в гр.П., ул.К.Б. ***, е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното 1 предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответниците/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Сочи се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № *** г. извлечение от сметка за абонатен номер № *** ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил задължението си.

Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление с ИРУ в размер на *** лева; сума за отопление без ИРУ в размер на *** лева; сума за БГВ в размер на *** лева; сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на *** лева и сума за услуга дялово разпределение в размер на *** лева. Твърди се, че в имота на ответника има ***, щранг – лира и един водомер. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.

Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски. Към ИМ са приложени писмени доказателства по опис и са направени доказателствени искания за СИЕ и СТЕ.

В открито съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт, който поддържа исковата молба. Моли съдът да уважи исковата молба, като основателна и доказана. Уточнява, че с оглед направени плащания от страна на ответника в хода на процеса, дължимостта на главницата е в размер на *** лв. за периода посочен в исковата молба, а мораторната лихва е изцяло погасена. Претендира направените разноски в заповедното и исковото производство, за което представя списък по чл. 80ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, не депозира отговор на искова молба.

В открито съдебно заседание ответникът се явява лично. Оспорва исковата молба само в частта, в която е начислявана топлинна енергия за топла вода. Твърди, че след смъртта на баща му през ***г., в имота не живее никой. Твърди, че след като разбрал за натрупаните задължения, посетил дружеството „Т., откъдето му казали, че монтираният водомер в процесния 2 имот е стар и подлежи на смяна. В заключение посочва, че ще изплати задължението към ищеца.

Съдът, след като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № ***г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал на ***г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за исковите суми: *** лева за главница за периода *** г. и лихва върху главницата в размер на *** лева за периода ***г. и законната лихва върху главницата от *** г. до изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски.

Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № ***г., възразена в срок от длъжника. С Разпореждане на съда, получено на ***г., е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК.

Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок - на ***г., той касае сумите по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го приема за допустим.

Ищците и ответникът не спорят по отношение на обстоятелството, че ищецът И. П. е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.П., ул.К.Б. ***.

Същото обстоятелство се установява и посредством приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот ***, с който И. П. и М. П.а даряват на сина си, И. П. имот, находящ се в гр.П., ул.К.Б. ***.

От приетото по делото заявление за актуализация на клиентска информация с вх. № *** г., се установява, че като потребител на топлинна енергия за процесния недвижим имот е записано лицето И. П..

Представени по делото са Договор между „Т.С.” ЕООД и етажната собственост от ***г., съгласно който ЕС е възложила на „Т.С.” ЕООД индивидуалното измерване на ТЕ и разпределение на разходите за ТЕ, вкл. издаването на обща и индивидуални сметки, споразумителен протокол от ***г. между ищеца „Т.П.” ЕАД и Т.С.” ЕООД за извършване на дялово разпределение между имотите в сгради ЕС, които сочат, че имотът е в сграда до която достига доставена ТЕ от ищеца, отчитана от „Т.С.” ЕООД.

От представеното извлечение от счетоводна сметка на абонат № *** – И. И. П., фактурите за исковия период, подробната помесечна справка за консумацията на абонатния номер, се установява, че през периода от *** г. е била начислена сума в общ размер на *** лв., която е за отопление с ИРУ – *** лв., за отопление без ИРУ – ***, за ТЕ, отдадена за сградна инсталация – *** лв., сума за БГВодоснабдяване – *** лв., дялово разпределение – *** лв., корекция – ***лв.

От представените по делото ***. разписки за платени суми от „И.“ АД, се установява, че ответникът е заплатил *** по сметка на ищеца.

От изложеното в заключението на съдебнотехническата експертиза (л.61-65), неоспорено от страните, което съдът намира за обективно и 3 компетентно изготвено, се установява, че сградата, в която се намира жилището, е присъединена към абонатна станция, и следователно процесният имот е топлоснабден, като за него е открита партида с абонатен № ***.

Посочено е, че разпределението е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба, а именно чрез Методиката за разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна собственост, Приложение към чл. 61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяване №16-334 то 06.04.2007г. и Наредба № Е-РД04-1 от 03.12.2020г. за топлоснабдяването. Посочва се, че разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани. Отчитането на общата ТЕ в абонатната станция е извършвано чрез топломер, който е преминал изискуемите проверки и е монтиран съгласно изискванията на производителя.

В т.4 от мотивите на съдебнотехническата експертиза (л.63), е прието че в имота има монтиран водомер за топла вода, който през *** е следвало да премине през метрологична проверка или да се подмени с нов, с дистанционно отчитане. Въпреки, че бил предупреден за това обстоятелство, ответникът не предприел необходимите мерки за неговата подмяна. Поради тази причина за процесния период, на абоната били начислявани служебни консумации.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Доказателствата, представени от ищеца, съобразени от съда в своята цялост и последователност, сочат, че за процесния период ***г. ответникът е бил собственик на имота, за който се претендират суми за отдадена ТЕ от ищеца. Собствеността върху топлофицирания имот придава на собственика качеството на потребител на топлинна енергия - качество, уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Установи се безспорно от изготвената СТЕ, както и от представените договори, че в сградата има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа и поради това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, като има избран и топлинен счетоводител на сградата - ЕС. Следва да се посочи по отношение на претендираната ТЕ, отдадена за сградна инсталация, че сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички собственици и носители на вещни права, следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ.

4

Доказа се от представената справка, че за исковия период е имало потребление на ТЕ в общ размер на *** лв., която е разпределена съобразно подзаконовата нормативна база.

В случая възражението, което ответникът прави е по отношение на недължимост на разпределена сума за БГВ. Доколкото независимо от твърденията на ответника, че топла вода не се ползва в имота, се установи, че поради обстоятелство, че ответникът не предприел необходимите мерки през *** за подмяна на водомера то с оглед подмяната на топлоразпределите в апартамента с дистанционно отчитане, на ответника са му начислявани прогнозни стойности съгласно т.6.5 от Приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334.

Съгласно развитите в ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, т.9, постановки, в които е прието, че по общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК.