Определение № 2533 от 07.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2533 гр. София, 07.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20268002900764 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД срещу решение № 1231 от 29.10.2025г. по в.гр.д. № 1894/2024г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение от 20.03.2024г. по гр.д. № 10997/2021г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение са отхвърлени предявените от банката срещу Ц. Г. Н. и И. Ч. В. – Н.а искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане, при условията на солидарност, на суми по Договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот НL 13225 от 04.10.2006г. – 62 687. 29 евро главница, със законната лихва от датата на исковата молба (08.09.2021г.) до окончателното плащане; 2 761.

66 евро изтекла лихва за времето от 10.10.2020г. до 06.09.2021г.; 6 320. 06 евро договорна възнаградителна лихва за времето от 12.10.2020г. до 09.06.2021г.;

85. 72 евро застраховки за периода от 15.01.2021г. до 06.09.2021г.; 379. 20 лева нотариални разноски за периода от 12.02.2021г. до 06.09.2021г. и 35 лева такси за периода от 08.11.2020г. до 06.09.2021г.

1

Оплакванията на касатора са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. По отношение на процесния кредит не са приложими нормите на ЗПК, в чл. 23 от който се среща понятието „чиста стойност“. Налице е разпоредбата на чл. 39 от ЗКНИП, която урежда нищожността на такъв договор, но законът е приет през 2016г. и няма обратно действие. В случая дори при наличие на неравноправни клаузи банковата сделка е изпълняема. Нищожността на уговорката в клауза от договор за банков кредит, даваща право на банката – кредитор да променя едностранно лихвата по кредита при промяна на БЛП, не обуславя нищожност и на уговорката в същата клауза за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в размер, формиран като сбор от БЛП с точно определен към датата на подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка.

Също според изложеното в жалбата липсват пълни и изчерпателни мотиви към решението. От въззивния съд не е обсъдено по същество нито едно доказателство, събрано в хода на съдебното дирене пред първа инстанция, което е било и основното оплакване във въззивната жалба. Аргументите на въззивния съд, според касатора, не кореспондират с конкретната фактическа обстановка.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и в противоречие с актовете на съда на Европейския съюз – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1.) Задължен ли е въззивният съд при произнасянето си по спорния предмет на делото да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи, възражения и оспорвания, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и мотивира крайния си съдебен акт с констатациите 2 по относимостта на доказателствата и основателността на направените оплаквания във въззивната жалба?

Касаторът се позовава на решение № 145 от 07.01.2019г. по гр.д. № 811/2018г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 12 от 11.02.2022г. по гр.д. № 2032/2021г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 13 от 24.02.2022г. по гр.д. № 2906/2021г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 30 от 18.03.2021г. по гр.д. № 1555/2020г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 11 от 14.01.2015г. по т.д. № 1838/2023г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в които на въпроса е отговорено утвърдително.

2.) Може ли договор за банков кредит да не бъде приложен между страните и кредитополучателите да дължат само чистата стойност на кредита, ако в договора са налице отделни клаузи, които са зачетени за неравноправни, но те не засягат основния предмет на договора, и са налице допълнителни споразумения, в които има клаузи за прибавяне на изтекли лихви към главницата?

3.) При констатирана неравноправност на отделна клауза в подписан между страните анекс може ли съдът да реши спора само съобразно останалата част от анекса и евентуално относимите клаузи от първоначалния договор?

4.) При констатирана неравноправност на отделни клаузи в договора, които не засягат неговия основен предмет, може ли да се приложи същият с цел постигане на равнопоставеност между страните, ако клаузите, които характеризират основните задължения на страните по договора, не са засегнати от неравнопоставеността?

5.) Наличието на неяснота относно начина на формиране на референтния лихвен процент, който е компонент от дължимата се по договор за банков кредит възнаградителна лихва, изключва ли възможността за прилагане на първоначално заложените стойности на референтния лихвен процент и договорната надбавка, когато техният размер е конкретно посочен?

6.) Може ли без конкретно изследване за наличието на увеличението цената на договора (в това число възнаградителна лихва, такси и застраховки) да бъде направен извод за неравноправността на една кауза?

Във връзка с всички тези въпроси касаторът сочи решение № 146 от 3

01.11.2017г. по т.д. № 2615/2016г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50131 от 06.08.2024г. по т.д. № 1248/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 92 от 09.09.2019г. по т.д. № 2481/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., както и решение № 77 от 22.04.2015г. по гр.д. № 4452/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. Посочени са също решения на СЕС по дело С-19/20, дело С-118/17, съединени дела С-70/17 и С179/17, дело С-260/18 и дело С-435/10.

От насрещните страни по жалбата Ц. Г. Н., чрез особения представител адвокат Д. Л. Й., и И. Ч. В. – Н.а, чрез особения представител адвокат И. В., са подадени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с които касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите и правни обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба на „Юробанк България“ АД срещу решението на Апелативен съд – София в частта относно исковете за сумата от 85. 72 евро, неплатени застраховки за периода от 15.01.2021г. до 06.09.2021г., 379. 20 лева, неплатени нотариални разноски за периода от 12.02.2021г. до 06.09.2021г., както и 35 лева, неплатени такси за периода от 08.11.2020г. до 06.09.2021г. е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Решението на въззивния съд в тази част е под касационния праг на обжалване по чл. 280, ал.

3, т. 1 от ГПК - по гражданско дело, но с цена на исковете под 5 000 лева.

В останалата част касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът приема следното:

4

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че на 04.10.2006г. Ц. Г. Н. и И. Ч. В. – Н.а са сключили с „Юробанк България“ АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД) Договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот НL 13225, по силата на който са получили кредит в размер на 57 000 евро.

Съгласно чл. 3 от договора дължимият годишен лихвен процент върху предоставената за ползване сума е бил определен по следния начин:

- чл. 3, ал. 1: „За усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката за първата година от срока за издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 0% (нула процента)“;

- чл. 3, ал. 2: „За всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на БПБ АД за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1.4 пункта. Към момента на сключване на настоящия договор БЛП на БПБ АД за жилищни кредити в евро е в размер на 6% процента“;

- чл. 3, ал. 5: „Действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателите за новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в договора надбавки не се променят “.

В договора е била уговорено още заплащането на такси (чл. 4), краен срок за погасяване на задълженията от 288 месеца (чл. 5), размер на месечните погасителни вноски, платими във валутата на кредита, съобразно първоначално уговореното (чл. 6, чл. 7), възможност за предсрочно погасяване (чл. 8 и чл. 9). В клаузата на чл. 6, ал. 3 от договора изрично е било уговорено, че в случай на промяна на БЛП от страна на банката размерът на погасителните вноски се променя автоматично, за което кредитополучателите са давали своето неотменимо и безусловно съгласие.

Също съгласно приетото от въззивния съд към договора за кредит са били сключени множество допълнителни споразумения – от 16.03.2009г., 16.10.2009г., 23.02.2011г., 27.01.2012г., 17.10.2012г., 07.10.2013г., 15.09.2014г., 29.12.2015г., 23.06.2017г. и 12.10.2018г. С всяко от тях са били посочвани 5 дължимите от кредитополучателите суми (просрочени и редовни главница и лихви, такси и застраховки) и размер на сума за еднократно погасяване като условие за влизане в сила на съответното споразумение. Извършвано е било преоформяне на задълженията (натрупване на неплатените суми към главницата) и е бил уговарян нов ред за погашение на остатъчния общ дълг (размер на погасителните вноски – главница и лихва).

От въззивния съд са били възприети изцяло заключенията (основно и допълнително) на вещото лице по изслушаната съдебна счетоводна експертиза. Експертът е потвърдил получаването на кредитната сума по банкова сметка на И. Ч. В. – Н.а (57 000 евро), както и капитализациите на суми към главницата във всички допълнителни споразумения, в резултат на което първоначалната главница от 57 000 евро е била увеличена на 75 236. 77 евро (увеличение с 18 236. 77 евро). Общият дължим размер на сумите по договора за кредит към датата на исковата молба при съобразяване на всички сключени допълнителни споразумения е бил определен от вещото лице на 71 916. 97 евро и 414. 20 лева, включително главница и лихви. Общият размер на всички платени от кредитополучателите суми са били посочени в размер на 71 328. 43 евро и 683 лева. Тези суми са били отнасяни от банката за погашение на такси, мораторни лихви, възнаградителни лихви и главница. По формулирана от банката задача вещото лице да „приложи първоначално уговорената между страните възнаградителна лихва за целия период на договора, без да заменя същата, а именно при прилагане на фиксираната годишна лихва в размер на 7.4% (БЛП на БПБ АД за жилищни кредити в евро към датата на сключване на договора - 6%, плюс надбавка от 1.4 пункта)“, са би били определени неплатени суми в размер на 63 298. 11 евро и 755. 20 лева, включително 40 072. 74 евро главница, 21 084. 52 евро договорна лихва и 1 692. 14 евро мораторна лихва.

При тези възприети фактически обстоятелства, въззивният съд е посочил, че в тежест на банката е било да докаже сключването на валиден договор за банков кредит с ответниците, които имат качеството на потребители по § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Такава валидност е била отречена от въззивния съд. Според състава на Апелативен съд - София недействителни са били уговорките относно едностранната промяна на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание и когато 6 такова изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата (чл. 143, ал. 1 от ЗЗП). Изключението по чл. 144, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗП е счетено от въззивния съд за неприложимо.

Разпечатката съдържа 42 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/613749c0-089e-4c4b-b295-c6b57c30dcdd