Решение № 1224 от 15.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1224 гр. Варна, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Г.а като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20263110200690 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Н. С. С. от гр.Варна, срещу Наказателно постановление № 26-0819-000157/11.02.2026г. на началник група в ОДМВРВарна, сектор „Пътна полиция“ -Варна, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 153,39 евро /300 лева/, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно. Оспорва приетата от наказващия орган фактическа обстановка и отрича извършването на вмененото му нарушение. Изразява намерение да ангажира доказателства в подкрепа на позицията си, като осигури свидетели-очевидци, присъствали при извършената проверка. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител- адв. П. Б., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Намира извършването на нарушението за недоказано, като се позовава на възпроизведения в съдебно заседание видеозапис.

Поддържа, че на процесната дата жалбоподателят не е управлявал МПС и следователно е санкциониран, без да е извършил 1 вмененото му административно нарушение. Моли за отмяна на обжалваното НП и за присъждане на направените по делото разноски.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира нарушението за безспорно доказано, а обжалваният санкционен акт- за правилен и законосъобразен. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В депозирани писмени бележки е изразено аналогично становище и е направено възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят притежавал свидетелство за управление на МПС, издадено на 27.01.2023г., но с НП №24-026500053/19.03.2024г. на началник РУ-Генерал Тошево, влязло в законна сила на 23.10.2025г., същият бил санкциониран за нарушения на чл.23, ал.1 от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП. С наказателното постановление на жалбоподателя били наложени административни наказания глоба в съответните размери, а също и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, което било изпълнено през периода от 12.11.2025г. до 12.02.2026г.

Въпреки това на 22.01.2026г. С. управлявал лек автомобил марка и модел „Ленд Ровер Рейндж Ровер” с рег.№ *** по улиците на гр.Варна. Около 16,45ч. той се движел по ул.“Свети Иван Рилски“, като спрял за момент до ДКЦ- 5 и от предната лява врата слязло неустановено лице от мъжки пол, което се насочило към намиращо се наблизо заведение. От своя страна жалбоподателят привел автомобила отново в движение и продължил към ул.“Тодор Влайков“. В този момент до мястото на престоя се намирал полицейският служител С. Ц. Д., който забелязал, че автомобилът е с дясна дирекция и възприел добре неговия водач, тъй като стъклото на дясната предна врата, макар и затъмнено, било спуснато. Малко по-късно св.Д. се качил в собствения си автомобил и потеглил по ул.“Св. Иван Рилски“ в същата посока. На кръстовището на посочената улица с ул.“Майор Минчо Димитриев“ той се засякъл с управлявания от жалбоподателя автомобил, който идвал от дясната му страна, но разминаването им било затруднено поради трето неправилно паркирано МПС. Свидетелят спрял, за да предостави възможност на С. да премине, но въпреки това последният отворил прозореца и отправил груби и арогантни реплики към него. Двамата успели да се разминат, но малко по-късно св.Д. забелязал, че процесният автомобил е паркиран неправилно в кръстовището между улиците „Тодор Влайков“ и „Бяла черква“. Той спрял автомобила си и се приближил към 2 другото превозно средство, с намерение да установи самоличността на водача.

Свидетелят се представил и поискал от жалбоподателя да представи документ за самоличност, но той отказал, а вместо това започнал да отправя на Д. заплахи. Последният поискал по телефона да бъде изпратен екип, който да му окаже съдействие и на място пристигнали служители на сектор „Специализирани полицейски сили“-Варна. Същите успели да установят самоличността на жалбоподателя и след извършена справка констатирали, че свидетелството му за правоуправление е отнето.

Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на Н. С. за това, че управлява процесния автомобил, след като е временно лишен от право да управлява МПС и с отнето СУМПС. Описано било, че е нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан от него с общи възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 11.02.2026г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Н. С. била наложена глоба в размер на 153,39 евро /300 лева/ за извършено нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите А. И. И. и С.

Ц. Д., от приложения цифров носител, съдържащ видеозаписи, отразяващи нарушението, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

С най-съществено значение за изясняването на делото са показанията на св.Д., който лично и от непосредствена близост е възприел движението на процесния автомобил, както и неговия водач, като е категоричен, че превозното средство е управлявано именно от жалбоподателя С.. От своя страна св.И. предоставя информация относно обстоятелствата, при които е съставен акта, като потвърждава, че жалбоподателят е бил временно лишен от правоуправление.

Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като съдът не констатира основания за съмнение в тяхната достоверност. Двамата не са заинтересувани от изхода на делото, не извличат ползи от твърденията си и не се намират в някакви особени отношения с жалбоподателя, като няма данни изобщо да са го познавали, при което съдът намира, че показанията им следва да бъдат кредитирани изцяло, още повече, че същите се подкрепят от приложените писмени доказателства. От последните с най-съществено значение са приобщената Справка за нарушител/водач (в която са отразени датата на влизане в сила на НП №24-0265-000053 на РУ-Генерал Тошево, наложените с него наказания и периодът, през който жалбоподателят е бил лишен от правоуправление), а също и изготвената от актосъставителя Докладна записка 3

(в която той е изложил твърдения, аналогични на изнесеното в съдебно заседание). Данните от посочените документи кореспондират на показанията на свидетелите и потвърждават извода за тяхната достоверност, като позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за изяснена по несъмнен начин.

По делото като веществено доказателство е приложен и CD, съдържащ видеозаписи и фотоснимки, ценен от съда като веществено доказателство, тъй като представлява предмет, върху който има следи от нарушение (в съответствие с трайната съдебна практика- в този смисъл изрично е напр.

Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС). В 16,44,16ч. на първия запис (неправилно отразен в съдебния протокол като 16,43,16ч.) и на извлеченото от него фотоизображение с №30 ясно е видно лицето на водача на процесния автомобил, което съответства на снимката на жалбоподателя от служебно изисканата справка от ОД на МВР-Варна.

В жалбата се отрича извършването на нарушението и се изразява намерение да се представят доказателства в тази насока. Въпреки предоставената възможност за това обаче такива не са ангажирани, като искането за разпит на свидетел е оттеглено. При това положение административнонаказателното обвинение не може да се счете за разколебано, а твърденията в жалбата следва да се приемат за недоказани и голословни. Следва да се отбележи, че процесният автомобил е с дясна дирекция, поради което видното от видеозаписа обстоятелство, че от предна лява врата излиза различно от жалбоподателя лице, не опровергава административнонаказателното обвинение.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата цялостна отмяна.

Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното

4 постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи ).

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си. Следва да се отбележи, че в жалбата по начало не са наведени твърдения за наличие на неспазване на процесуалните правила, а такива не се констатират и служебно от съда.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Според разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност. От събраните по делото доказателства се установява, че към 22.01.2026г. жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС с влязло в сила наказателно постановление, но въпреки това е управлявал такова по улиците на гр.Варна. Като е управлявал автомобил, въпреки че е бил лишен от право да управлява МПС, жалбоподателят несъмнено е нарушил цитираната норма, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

Съдът намира и че наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционната норма и е наложил наказание на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, предвиждащ наказание за водач, който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, какъвто е и разглежданият случай.

Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за индивидуализация.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава от с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Нарушението на чл.150а, ал.1 от ЗДвП е формално и за да бъде счетено за маловажно е необходимо да са съществували някакви особени извинителни обстоятелства около извършването му, а такива в случая не се констатират. Липсват следователно основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не би могло да бъде счетено за маловажно, още повече, че жалбоподателят е санкциониран и за други нарушения на ЗДвП /видно от приложената справка за водач/нарушител/, като е проявил склонност да нарушава нормите, установени с оглед безопасността на движението по пътищата.