Решение № 4099 от 03.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4099 гр. София, 03.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110141961 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 410. ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „ЗАД А.“ АД твърди, че на 28.03.2025г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против А.П.И. за сумата 1506,02 евро (2945,51 лева), представляващо застрахователно обезщетение, платено по застрахователна полица № ************** за настъпило на 09.10.2020г. застрахователно събитие, по повод което е образувана щета № **************** и сумата 561,09 евро (1097,40 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 27.03.2022г.- 27.03.2025г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „ЗАД А.“ АД извежда субективните си права при твърдения, че между него и собственика на л.а. м. „Б.”, модел „Х3“, с рег. № ************* съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско МПС“, сключен под формата на застрахователна полица № **************. В рамките на застрахователното покритие, на 09.10.2020г., настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/, при което л.м. м. "Б.", движейки се по републикански път II- 51, падал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. За настъпилото събитие бил уведомен ищеца, за което била образувана преписка по щета № ****************, по която е определено обезщетение в размер на 1506,02 евро (2945,51 лева) на базата на експертната оценка, извършена от застрахователя, платено на 16.11.2020г., вкл. ликвидационни разноски в размер на 5,11 евро (10,00 лева) и разходи за репатриране в размер на сумата 143,16 евро (280 лева).

Ищецът твърди, че пътят, по който се е движил процесния автомобил при настъпване на 1 пътнотранспортното произшествие, е поддържането на която отговаря А.П.И.. част от републиканската пътна мрежа, за

С регресна покана с изх. № А- 337/ 19.01.2021г., получена от ответника на 21.02.2021г., ищецът е поканил ответника да му възстанови застрахователното обезщетение, но ответникът не изпълнил задължението си.

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането за сумата 1506,02 евро (2945,51 лева), представляващо застрахователно обезщетение, платено по застрахователна полица № ************** за настъпило на 09.10.2020г. застрахователно събитие, по повод което е образувана щета № **************** и сумата 561,09 евро (1097,40 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 23.03.2022г.- 23.03.2025г., за което е издадена заповед № 12317/ 27.04.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 18251/ 2025г. по описа на Софийски районен съд.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А.П.И., в който е изразено становище за неоснователност на предявените искове. В отговора на исковата молба са наведени доводи, с които се оспорва механизма на ПТП.

В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателствам, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените писмени доказателства, между ищеца и собственика на л.а. м.

"Б." е скл. договор за застраховка "Каско", с предмет л.а. м. "Б.", с период на застрахователно покритие 03.05.2020г.- 02.05.2021г., скл. под формата на застрахователна полица № **************.

В срока на застрахователно покритие, на 09.10.2020г, е настъпило застрахователно събитие- пътно- транспортно произшествие (ПТП), което представлява покрит застрахователен риск. Собственикът на увредения автомобил е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, за което е образувана щета № ****************. По посочената щета е определено застрахователно обезщетение в размер на сумата 1500,90 евро (2935,51 лева), видно от приложеното платежно нареждане от 16.11.2020г.

С регресна покана от 19.1.2021г., получена от ответника на 21.01.2021г., ищецът е предявил щетата на ответника.

От представеното писмо от Национален институт по метереология и хидрология се установява, че на 04.10.2020г. и на 05.10.2020г. в гр. Лозница времето е било облачно и е имало роса сутрин.

Относно механизма на ПТП пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателствени средства и е назначена съдебноавтотехническа експертиза (САТЕ).

2

Съгласно заключението на САТЕ, на 09.10.2020г. л.а. м. "Б." се движел по републикански път II- 51 и в района на с. Лозница е преминал последователно през няколко дупки на пътното платно. Вещото лице дава заключение, че щетите по л.а. м. "Б." се намират в пряка причинна връзка с механизма на ПТП. Средната пазарна стойност на вредите е 1694.75 евро (3314,64 лева).

Съгласно допълнителното заключение на САТЕ, рънфлет гумите са няколко разновидности: самоуплъняващи се- те имат свой уплътнител вътре, който уплътнява пробитото място. Те могат да се монтират на автомобили, които не са оборудвани със система за следене налягането на гумите. Тези гуми могат да се ремонтират след спукване, но не могат да запазят налягането си в случай на големи прорези или пробиване на страничната стена. Ефективността на самоуплъняващите се гуми намалява през зимата.

Гумите с подсилени странични стени (подилени бордове) се състоят от няколко слоя специална корда и гума. Те поемат цялото странично натоварване в случай на спукване. Те имат висока здравина и са устойчиви на износване. Тези гуми се монтират на стандартна джанта и позволяват да се измине разстояние след спукване, ако скоростта на автомобила е под 80 км./ч. Тези гуми са 20 %- 40 % по- тежки от стандартните. Посоченият вид гуми не могат да се монтират на всеки автомобил. Желателно е автомобилът да е оборудван със система за индикация налягането в гумата. По делото няма данни, че процесният автомобил да е оборудван с такава система.

Гумите с опорен обръч на борда се закрепват за джантата и носят теглото на автомобила в случай на загуба на налягане. Този вид гуми позволяват да се изминат до 320 км./ ч. При тях няма ограничение на скоростта, с която може да се движи автомобила. Този вид гуми изискват монтирането на специални джанти и се слагат в специален вид сервизи.

Получените увреждания могат да бъдат получени при преминаване на автомобила през камък, бордюр или друго препятствие.

Възможно е увреждането на гумата да се усети веднага след удара по неспецифичните вибрации на превозното средство и отклонение на посоката на движение, но в зависимост от големината на дупката в гумата, спадането на налягането може да настъпи и в интервал от няколкостотин метра.

От показанията на св. П. се установява, че през 2020г. управлявал л.а. м. "Б." по пътя от гр.

Варна до гр. София. Свидетелят сочи, че след гр. Шумен движението било отбито поради настъпило ПТП. Същият разяснява, че валял ситен дъжд. Свидетелят сочи, че управлявал автомобила със скорост 50 км.ч./ 60 км./ч. Поддържа, че на пътя имало големи дупки и преминавайки през тях, двете десни гуми на автомобила се спукали. Същият сочи, че участъкът, в който настъпило ПТП не е сигнализиран с пътни знаци или с други обозначения.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Относно иска с правно основание чл. 410, т. 2 КЗ:

3

Релевантните за предмета на спора въпроси са наличието на сключен договор за застраховка, механизма на ПТП и причинно- следствената връзка с настъпилите за собственика на лекия автомобил вреди, обезщетени по валидно сключена застраховка "Каско".

В конкретния случай от събраните писмени доказателства- застрахователна полица, се установява, че между ищеца и собственика на л.а. м. “Б.” съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско”, скл. под формата на застрахователна полица № **************, с период на застрахователно покритие 03.05.2020г.- 02.05.2021г.

Настъпването на събитие, представляващо покрит застрахователен риск, се установява от събраните писмени и гласни доказателствени средства, чрез уведомлението за щета и показанията на св. П..

Механизмът на ПТП се установява от заключението на САТЕ и показанията на св. П..

Съгласно заключението на назначената САТЕ, вредите са причинени в резултат на преминаване на лекия автомобил през участък на пътното платно с липсващи павета, клатещи се и с разстояние между тях павета (дупка). Същите се намират в пряка причинниследствена връзка с механизма на ПТП.

Съгласно чл. 411 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на причинителят на вредите, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. От анализа на цитираната разпоредба се налага извода, че за възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка отговорния за деликта е необходимо да са налице следните три групи юридически факти: от една страна възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл. 47чл. 49 ЗЗД, при които суброгацията на застрахователя също е допустима (така изрично т. 15 от ППВС № 7/ 1978г.), от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на трето място - извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди.

В настоящия случай, отговорността на ответника произтича от обстоятелството, че като възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД обективно е допуснал наличието на дупка на пътното платно, сама по себе си създаваща опасност за движението по пътищата, която не е отремонтирал или обезопасил. Съгласно разпоредбата на чл. 30 ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществява от Агенция „Пътна инфраструктура”В нормата на § 1, т. 13 и т. 14 ПЗР на ЗП е дадена легална дефиниция на дейностите по ремонт и поддържане, а именно: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението. Следователно, на ответника е възложено да полага грижа по недопускането и отстраняването на дупки по републиканските пътища. Неговата отговорност, като гаранционно- обезпечителна, е 4 обективна: независимо от наличието или липсата на вина, той отговаря за действията или бездействията на работниците, които е натоварил с извършване на възложената работа.

Във връзка с наведеното възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, следва да се посочи следното:

За да е налице съпричиняване пострадалият следва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличието на пряка причинна връзка между поведението на увредения и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД- обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.

От събраните по делото доказателства не е установено, че водачът на л.а. м. “Б.” с поведението си е допринесъл по някакъв начин за настъпването на вредоносния резултат, поради което не са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на действия или бездействия, с които увреденият е допринесъл за вредоносния резултат и които да са в причинна връзка с него, не е ангажирал каквито и да било доказателства, че водачът на л.а. м. “Б." е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата относно скоростта и дистанцията. Ето защо възражението за съпричиняване е неоснователно.