Решение № 2952 от 30.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2952 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20251100500353 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 17140/24.09.2024 г., постановено по гр. д. № 18334/2022 г. по описа на СРС, ГО, 39 състав, е уважен предявеният от Р. А. С. срещу П. Д. С. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне външна тоалетна с идентификатор *** и септична яма, находящи се в ПИ с идентификатор ***, с площ 432.50 кв. м., попадащ в зона III, имот пл. № 1013кадастрален лист 344 по плана на София, м. „Плуговината“, с адрес: гр. София, кв. „Васил Левски“, ул. ****, разположени на границата с ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-4/09.03.2016г. на изп. директор на АГКК.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника П. Д. С., с доводи за неправилност. Излагат се съображения, че е налице неправилно установяване на факти от първоинстанционния съд. Поддържа се, че от доказателствата по делото е видно, че общината след множество проверки е констатирала, че процесната тоалетна е била построена още през 1983 г. и представлява търпим строеж, осъществен преди влизане в сила на ЗУТ. Твърди се, че макар първоначално вещото лице по делото да е възприело същото, впоследствие е представило ново и различно заключение пред съда. Излагат се съображения, че е поискана повторна експертиза пред СРС, но такава не е била допусната, поради което са били ограничени правата на страната. Поддържа се, че са допуснати нарушения и като е отказано да се допусне одорологична експертиза по делото. Поддържа се, че са допуснати процесуални нарушения при оценката на събраните по делото свидетелски показания. Сочи се, че при нито една от извършваните проверки не е констатирано нарушение.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Р. А.

1

С.. Излагат се съображения за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че делото е изяснено от фактическа страна, като изводите на СРС са формирани в съответствие с доказателствата по делото. Твърди се, че съдът правилно е констатирал, че процесната тоалетна е без одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж. Сочи се, че по делото са налице доказателства, от които е видно, че процесната тоалетна отговаря само частично на условията за търпим строеж, поради което същата подлежи на премахване.

Поддържа се, че самото неспазване на предвиденото отстояние за външна тоалетна и септична яма е достатъчно да обоснове ограничаването на правото на собственост на въззиваемата. Поддържа се, че не е допуснато процесуално нарушение, като е отказано да се допусне одорологична експертиза по делото.

Моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС от Р. А. С. срещу П. Д. С. за осъждане на ответника да премахне външна тоалетна с идентификатор *** и септична яма, находящи се в ПИ с идентификатор ***, с площ 432.50 кв. м., попадащ в зона III, имот пл. № 1013кадастрален лист 344 по плана на София, м. „Плуговината“, с адрес: гр.

София, кв. „Васил Левски“, ул. ****, разположени на границата с ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-184/09.03.2016г. на изп. директор на АГКК.

Между страните не е спорно, а и правилно е установено от първата инстанция от събраните по делото писмени доказателства:

По делото са представени писмени доказателства относно правото на собственост върху процесния имот и неговото наследствено правоприемство. От крепостен акт, установен чрез удостоверение от общинско управление от 22.03.1903 г., се установява, че И.

С. е признат за собственик на нива в землището на гр. София, местност „Враждебско“. С протокол за доброволна делба от 02.08.1933 г. по ч.гр.д. № 284/1933 г. Е.И., като наследник на И. С., е получила в дял празно място – част от бивша нива с площ 300 кв.м., от цял имот с площ 2268 кв.м. в същата местност, към който е приложена скица. С нотариален акт № 71/25.08.1965 г., том XXIII, дело № 4075/1965 г., Е.И. е призната за собственик на празно място от 460 кв.м. в местност „Враждебско“, предоставено в замяна срещу включен в блоковете на ТКЗС имот. От удостоверение № 1082/27.05.1974 г., издадено от ТКЗС „Шопска комуна“, с. Челопечене, се установява, че място от 300 кв.м., собственост на Е.И., находящо се в кв. „Левски“, местност „Враждебско“, не е било включвано в блок на ТКЗС, като същата не е била член на стопанството. От удостоверение за наследници с изх. № 02244/09.03.2023 г., издадено от Столична община, се установява, че Е.И. И.ова е починала на 04.11.1986 г. и е оставила за наследници по закон низходящите на синовете си А. Ц. С. и Б. Ц. С.. Представени са още скица на поземлен имот № 15-41221/20.01.2021 г. за имот с идентификатор ***, скица на сграда № 15-666554/23.07.2019 г. за сграда с идентификатор ***, както и комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземлен имот с идентификатор ***.

2

От приетите писмени доказателства се установява, че е съставена административна преписка по сигнали и жалби на Р. А. С. и Е. Б. С., наследници на Е.И. И.ова, във връзка с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, район „Подуяне“, местност „Враждебско“.

В преписката се съдържа писмо изх. № РПД20-ГР94-3790/22.12.2020 г. на главния архитект на СО – район „Подуяне“, с което жалбоподателите са уведомени относно действащото устройствено положение на имота и за наличните строителни книжа за съседен имот. От същото се установява, че по действащия подробен устройствен план имотът попада в урбанизирана територия, като границите му са съобразени с кадастралната карта.

Представено е и писмо от Директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ при Столична община, с което се удостоверява извършена проверка по жалба за строеж в съседен имот, като е посочено, че строителството се извършва въз основа на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. В документите са цитирани разпоредбите на чл. 148 ЗУТ относно разрешението за строеж, чл. 154 ЗУТ относно изменение на одобрени инвестиционни проекти и чл. 225а ЗУТ относно незаконното строителство и правомощията на контролните органи.

От жалби на Р. С. и Е. С. до ДНСК, район „Подуяне“ и Столична община се установява, че същите са оспорвали извършваното строителство в съседен УПИ, като са твърдели навлизане в поземлен имот с идентификатор ***, липса на съгласие на съсобствениците и неправилно заснемане на границите. Искали са спиране на строежа, геодезическо трасиране и административна намеса.

В отговорите на административните органи е посочено, че при наличие на спор за материално право относно собствеността и границите на имота администрацията не може да се произнесе окончателно, като заинтересованите лица следва да защитят правата си по съдебен ред. Посочени са разпоредбите на чл. 54, ал. 2 ЗКИР относно отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта при липса на спор и чл. 124 ГПК относно установителния иск за собственост.

От съставените протоколи за проверка на място се установява, че служители на районната администрация и/или органите на строителния контрол са посетили процесния имот след подадени сигнали от Р. А. С. и Е. Б. С.. При проверките е констатирано наличие на строително-монтажни работи в съседен урегулиран поземлен имот, включително изградени основи, оградни съоръжения и започнат строеж, като са били изискани строителни книжа – разрешение за строеж, одобрени инвестиционни проекти, протокол за открИ.е на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. Установено е, че възложителите са представили документи за започнатото строителство. Отразено е още, че жалбоподателите са възразили срещу местоположението на строежа, като са поддържали, че същият навлиза в техния наследствен имот пл. № 31, респективно поземлен имот с идентификатор ***. В тази връзка в част от протоколите е посочено, че спорът за граници и собственост не може да бъде разрешен в рамките на административната проверка, а следва да бъде решен по исков ред.

От констативния акт от 21.04.2021 г. се установява, че контролният орган е извършил официална проверка по реда на ЗУТ относно законосъобразността на строежа. В акта са описани видът на строежа, местонахождението му, лицата – възложител, строител или собственик, както и наличните строителни книжа. Посочено е дали строежът съответства на издаденото разрешение и одобрените проекти, както и дали са налице предпоставки за квалифицирането му като незаконен строеж по смисъла на чл. 225 или чл. 225а ЗУТ. От съдържанието на преписката се установява, че е постановено премахване от постоянно действаща комисия по чл. 196 ЗУТ.

От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза и дадените от вещото лице инж. Н.К. разяснения в открито съдебно заседание на 24.04.2024 г. се установява, че процесната тоалетна е нанесена в кадастралната карта като сграда с идентификатор ***, с административен адрес гр. София, район „Подуяне“, ул. ****, с 3 предназначение постройка на допълващото застрояване, едноетажна, със застроена площ 3 кв.м. Установява се, че в действащия регулационен план, одобрен със Заповед № РД-09-50609/18.11.1998 г. на главния архитект на София, имот с идентификатор *** е включен в УПИ VIII-686,608,709, кв. 403Д по плана на м. „Левски – бул. Ботевградско шосе – рамка“, като самата тоалетна не е нанесена в този регулационен план.

Според експертизата към момента на изграждане на постройката през 1983 г., съгласно представената декларация, е действал предходният регулационен план, одобрен със Заповед № РД-50-09-136/11.04.1983 г. По този план стар имот пл. № 101, идентичен с имот ***, е бил включен в УПИ III, отреден за озеленяване, като в същия УПИ е попадала и част от имот с идентификатор ***. Вещото лице сочи, че жилищната сграда с идентификатор *** се е намирала в средата на УПИ III, а тоалетната и септичната яма са били разположени на повече от 4 м от регулационната граница.

Експертът е посочил, че макар отстоянията да са били спазени спрямо тогавашната регулация, самото отреждане на УПИ III за озеленяване изключва допустимостта на жилищно и обслужващо застрояване, включително процесната тоалетна. Разяснено е, че терени, предвидени за озеленяване, подлежат на отчуждаване и не са предназначени за подобно строителство, като такава отчуждителна процедура не е установена.

Вещото лице е изследвало и приложението на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ относно търпимостта на строежи без строителни книжа. Посочено е, че за да е налице търпим строеж, следва обектът да е изграден до 07.04.1987 г., да няма строителни книжа и да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по нормативите към момента на изграждането или съгласно действащия ЗУТ. В конкретния случай е установено, че тоалетната е изградена до 1983 г. и за нея няма строителни книжа, но не е изпълнено основното условие за допустимост по действащия план, тъй като имотът е бил отреден за озеленяване.