Решение № 205 от 28.03.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 1024/2022
- Вид
- Решение № 205
- Подписан
- 28.03.2023
- В сила
- 28.03.2023
- Състав
- Иван Иванов , Валентин Бойкинов, Зорница Хайдукова
Цитирани разпоредби
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- Чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 21, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 75, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл.17 · Закон за особените залози
- чл. 32, ал. 4 · Закон за особените залози
- чл. 33 · Закон за особените залози
- чл.33, ал.1 · Закон за особените залози
- чл. 33, ал. 2 · Закон за особените залози
- чл. 34 · Закон за особените залози
- чл. 34, т. 2 · Закон за особените залози
- чл. 44а · Закон за особените залози
- чл.44а, ал.1, изр. второ · Закон за особените залози
- чл. 44а, ал. 2 и 3 · Закон за особените залози
- чл. 44а, ал. 2 и 3 · Закон за особените залози
РЕШЕНИЕ
№ 205 гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иван Иванов
Членове:
Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20221001001024 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 92 от 31.08.2022г., постановено по търг. дело №237/2017 г., Софийски окръжен съд е осъдил Община Мирково, област София да заплати в полза на „Крам комплекс груп“АД/н/ по сметка с IBAN *** на назначения ликвидатор П. Б. К., сумата от 878 231,83 лева, съставляваща вземане на „Крам комплекс груп“АД/н/ към община Мирково, произтичащо от договор № 77/29.06.2010г. за извършване на строителномонтажни работи на обект „Водоснабдяване на село Мирково- реконструкция и модернизация- 2 етап“, което вземане е заложено в полза на „Обединена българска банка“АД по договор за особен залог от 27.07.2011г., вписан в ЦРОЗ с разпореждане за вписване № 2011072702110, възложено за събиране на ОББ АД, съгласно пристъпване към изпълнение по ЗОЗ, вписано в ЦРОЗ под номер 2012101800086, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.11.2017г. до окончателното й заплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на 54 813,91 лева, както и разноски на „Крам комплекс груп“АД/н/ разноски в размер на 20 000 лева.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Община Мирково, област София, с която се обжалва първоинстанционното решение като неправилно, иска се да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен по съображения, които са подробно изложени във въззивната жалба.
1
Твърди се на първо място във въззивната жалба, че са допуснати нарушения от първата инстанция на съдопроизводствените правила изразяващи се отказ от допускане на своевременно направени и относими към предмета на спора доказателствени искания.
Твърди се, че с оглед логиката на дадените от САС указания за конституиране като съищец на „Крам комплекс груп“АД/н/ е да се извършат отново всички процесуални действия, следващи предявяването на исковата молба, която вече е с нов напълно различен петитум, в т.ч. размяна на книжа по делото, в които страните да обосноват повторно становищата си и с оглед на новия петитум да представят писмени доказателства и да направят доказателствени искания. Очевидно е според жалбоподателя, че промяната на петитума е довела до съществена промяна в процесуалното поведение на всички страни по делото, поради което и процесуална преклузия не следва да се счита да е възникнала по отношение на защитните възражения на ответника и възможността да се направят доказателствени искания в тяхна подкрепа.
Съответно допуснатите от съда процесуални нарушения са довели и до неправилно изясняване на фактите по спора.
На първо място, СОС неправилно е приел за установено, че с Договора за кредитна линия от 14.01.2010г. банката е предоставила на „Крам комплекс груп“АД средства в режим на кредитна линия с максимален размер на усвояване от 12 500 000 лева. Сочи се, че изводите на вещото лице ССЕ, че такава сума била предоставена от банката на съищеца бил необоснован тъй като при изготвяне на заключението на вещото лице не били предоставени от банката първичните счетоводни документи от които да е видно реалното усвояване на кредита. По тази причинна именно жалбоподателят поискал при повторното разглеждане на делото нова експертиза със същата задача, но неоснователно това искане било счетено от съда за преклудирано.
Сочи се също така, че СОС неправилно е приел за установено, че с уведомление изх.
№ 335/28.07.2011г. на ОББ, входирано в деловодството на банката на 28.07.2011г., заложният кредитор е уведомил по реда на чл.17 от ЗОЗ въззивния жалбоподател за учредения в полза на банката особен залог. Твърди се, че от текста на пълномощното не можело да се направи обосноват извод, че лицето от което изхожда изявлението - М. К. Ц., директор на ОББ АД- Бизнес център „София- запад“ е било действително надлежно упълномощено от законните представители на банката да прави точно такива изявления от името на ОББ.
СОС неправилно бил приел също така и за установено, че банката е надлежно уведомила Община Мирково по реда на чл.33, ал.1 от ЗОЗ за извършването на пристъпване към изпълнение. Неправилно съдът бил приел, че уведомяването било надлежно извършено със съобщението от 19.10.2012г., подписано от П. Н. С., тъй като на това лице в кръга на предоставените му по силата на пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание от 10.08.2011г. не е предвидено упълномощаване за извършване на точно такива действия.
Предвид така неизяснената фактическа страна по спора съдът е достигнал до погрешни правни изводи относно наличието на целия фактически състав за отговорността 2 на ищеца като задължено лице по чл. 44а от Закона за особените залози.
Освен горното въззивният жалбоподател е заявил и че поддържа вече направените по повод на първото разглеждане на спора възражения за нищожността на договора за особен залог поради невъзможен предмет като твърди, че към датата 27.07.2011г. на която е сключен договора, „Крам комплекс груп“АД не е притежавала нито настоящи, нито бъдещи вземания/ в т.ч. и такива за евентуални неустойки, дължими от община Мирково/, произтичащи от Договор № 77/29.06.2010г., които да са на стойност 3 686 181,43 лева, във всеки един момент от действието на договора.
Неправилни били и изводите на съда относно липсата на нормативна забрана за община Мирково да плати на лице, различно от „Крам комплекс груп“АД. Без да оспорва плащането в полза на „Крам комплекс груп“АД въззивният жалбоподател твърди, че то е било извършено при стриктно спазване на нормативно установения ред за усвояване на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., като действащите в тази насока нормативни документи категорично забранявали плащането да се извърши на лице различно от бенефициера и изпълнителя на договора за обществена поръчка- т.е на , „Крам комплекс груп“АД.
Позовава се на изискването на чл.4, т.3 от ПМС № 59/2011г., че се одобряват само плащания за предварително проверени и одобрени от ДФ Земеделие – Разплащателна агенция, разходи към изпълнителите по съответните проекти и се отхвърля всяко друго наредено плащане. Тълкувайки тази норма въззивният жалбоподател счита, че съществува нормативна забрана банката като заложен кредитор, респ. депозитарят по изпълнението, да получат каквото и да било плащане по договора, имащо за произход на средствата имащи характер на безлихвен заем от държавния бюджет.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемите страни Обединена българска банка АД и „Крам комплекс груп“АД/н/ са заявили становище за неоснователността на въззивната жалба.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба на Обединена българска банка АД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 75, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 44а ЗОЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Община Мирково за заплащане на сумата от 878 231, 83 лева, съставляващи вземане, възложено за събиране на 3
"Обединена българска банка“ АД, съгласно пристъпване към изпълнение по ЗОЗ, вписано в ЦРОЗ с вписване номер 2012101800086 от 18.10.2012 г., по сметка на назначения депозитар П. К., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 21.11.2017 г. до окончателното изплащане, и при условията на евентуалност иск по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, Община Мирково да заплати исковата сума от 878 231, 83 лева, като обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в извършване на незаконосъобразни плащания, извършени в нарушение на задълженията на третото задължено лице по ЗОЗ, по Договор № 77 от 29.06.2010 г. за извършване на строително-монтажни работи на обект "Водоснабдяване на село Мирково реконструкция и модернизация - етап II, сключен между ответника Община Мирково като възложител и „Крам комплекс груп“АД като изпълнител, вземанията по който са заложени в полза на "Обединена българска банка“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в деловодството на съда - 21.11.2017 г. до окончателното й изплащане, (виж уточняваща молба вх. № 11379/22.12.2018 г. ).
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата си молба ищецът ОББ е заявил, че е кредитор на „Крам комплекс груп“АД/н/ по Договор за кредитна линия от 14.01.2010 г., по силата на който банката предоставила на кредитополучателя средства, в режим на кредитна линия, с максимален лимит на усвояване в размер на 12 500 000лв.
За обезпечаване на вземанията на банката по Договора за кредитна линия от 14.01.2010 г., кредитополучателят „Крам комплекс груп“АД е учредил особен залог върху свои вземания на обща стойност 3 686 181, 43лв., произтичащи от Договор № 77 от 29.06.2010 г. за изпълнение на строително-монтажни работи на обект: "Водоснабдяване на село Мирково - реконструкция и модернизация - II етап", сключен между ответника Община Мирково в качеството му на възложител и "Крам комплект груп“ АД /в несъстоятелност/ като изпълнител. Договорът за особен залог върху вземанията на изпълнителя по договора с Община Мирково бил сключен между ищцовата банка и залогодателя на 27.07.2011 г. и вписан в ЦРОЗ с разпореждане за вписване номер 2011072702110.
Ищецът твърди, че Банката уведомила Община Мирково за учредения в нейна полза особен залог на вземания с уведомление изходящ № 000335/28.07.2011 г. (чл. 17 от ЗОЗ), което било получено от ответника и заведено в деловодството му с входящ № РД-17-04-1 от 28.07.2011 г.
Ищецът твърди, че кредитополучателят "Крам комплект груп АД /в несъстоятелност/ не изпълнил задължението си за връщане на предоставения банков кредит, поради което банката се възползвала от дадената от закона възможност и вписала пристъпване към изпълнение по отношение на заложените в нейна полза активи.
Ищецът твърди, че "ОББ" АД, вписала пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ и по учредения в нейна полза особен залог на вземания, произтичащи от сключения между ответника Община Мирково и "Крам комплекс груп" ЕАД Договор № 77 от 29.06.2010 г. за 4 изпълнение на строително-монтажни работи на обект: "Водоснабдяване на село Мирково реконструкция и модернизация - II етап", отразено с вписване № 2012101800086 от 18.10.2012 г.
Твърди още, че със съобщение по чл. 33, ал. 1 ЗОЗ - уведомление изходящ № 220-ПК1333/19.10.2012 г. на "ОББ" АД, заложният длъжник "Крам комплекс груп" АД бил уведомен за извършеното пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ по отношение на заложените вземания.
Съобщението по чл. 33, ал. 1 ЗОЗ е изпратено и връчено ответника Община Мирково с разписка за доставяне на 23.10.2012 г., поради което и на основание чл. 34, т. 2 във вр. с чл.
44а, ал. 2 и 3 от ЗОЗ, следва да се счита, че банката поканила третото задължено лице и настоящ ответник – Община Мирково да извършва всички дължими плащания по договора, от който произтичат заложените вземания, по посочена банкова сметка на депозитаря, открита в ОББ.
Ищецът твърди, че от датата на уведомлението по чл. 34, т. 2 от ЗОЗ до настоящия момент ответникът Община Мирково не е извършил никакви плащания по посочената сметка на депозитаря.
Разпечатката съдържа 38 от 118 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6134baa8-33c2-4ce7-b617-6cd3231bba03