Решение № 2000 от 03.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2000 гр. Варна, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Т.а като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20213110113044 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК, във вр. с чл. 54 от ЗКИР, от страна на ищците Д. М. Д., с ЕГН ********** и К. С. Д., с ЕГН **********, двамата с адрес ***, срещу ответника „Б и Б Т.ц." ЕООД, с ЕИК № ***, със седалище и адрес в ***0, представлявано от управителя Б.Г.Т..

С исковата молба се претендира да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищците – Д. М. Д. и К. С. Д. са собственици на недвижим имот, представляващ жилищна сграда, с идентификатор №*** по КККР на град Варна, състояща се по нотариален акт от: външно каменно стълбище, кухня, стая, изба, изба с клозет находяща се в град Варна, ул. „***, попадаща в парцел № ** по плана 7 подрайон на град Варна, придобита въз основа на договор за покупко-продажба, материализиран в нотариален акт №**1992 г. на нотариус при ВРС, както и на принадлежностите към горната сграда /избени помещения намиращи се на първия етаж в гореописаната сграда, преустроени в работилница за хлебни и сладкарски изделия; магазин за продажбата им, изграден в съсобственото дворно място и свързващото ги помещение – коридор/, погрешно отразени в кадастралната карта като самостоятелен обект в сграда, с идентификатор №***.2 по КККР на град Варна, намиращи се на етаж 1 в сграда с идентификатор № *** по КККР на град Варна, при съседи: на същия етаж – няма; под обекта – няма; над обекта - ***.1, с площ от 43,20 кв.м.; да бъде допусната поправка в кадастралната карта, изразяваща се в поправяне на погрешно нанесените обслужващи помещения /избени помещения намиращи се на първия етаж в гореописаната сграда, преустроени в работилница за хлебни и сладкарски изделия; магазин за продажбата им изграден в съсобственото дворно място и свързващото ги помещение – коридор/ като самостоятелен обект с отделен идентификатор № ***.2 по КККР на град Варна, евентуално 1 на основание придобивна давност; да бъде допусната поправка в кадастралния регистър на недвижимите имоти, чрез вписване на ищците като единствени собственици на обслужващите помещения /избени помещения намиращи се на първия етаж в гореописаната сграда, преустроени в работилница за хлебни и сладкарски изделия; магазин за продажбата им, изграден в съсобственото дворно място и свързващото ги помещение – коридор/, погрешно отразени с отделен идентификатор № ***.2 по КККР на град Варна.

Направено е и искане за отмяна, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, на констативен нотариален акт № ***2007 г., издаден в полза на ответника „Б и Б Т.ц.“ ЕООД, с който, на основание чл. 92 от ЗС, „Б и Б Т.ц.“ ЕООД е признат за собственик на 29,95 кв.м. идеални части, равняващи се на 69,33 % идеални части от магазин за продажба на хлебни и сладкарски изделия и работилница за хлебни и сладкарски изделия, с обща площ на магазина и работилницата – 43,20 кв. м., построени в дворно място, цялото с площ от 172 кв.м. по документ за собственост, а по скица – с площ от 201 кв.м., находящо се в град Варна, ул. ***.

В исковата молба ищците твърдят, че с нотариален акт №***1992 г. на нотариус при Варненски районен съд, те закупили по време на брака си недвижим имот, представляващ двуетажна, еднофамилна жилищна сграда, находяща се на ***, попадаща в парцел ** по плана на 7-ми под район на гр. Варна, състоящо се от външно каменно стълбище, кухня, стая, изба и изба с клозет, заедно с 1/6 идеална част от дворното място, в което е построена сградата и представляващо посочения парцел, цялото с площ от 180 кв.м. при граници ул. ** , имот с пл. № *. От 1992 г. до ищците владели имота в пълен обем, двата етажа от двуетажната сграда и обслужващите помещения в покрития преден двор и стълбището с вход от ул. „** така както било по скица от 1966 г., административна карта и нот. акт №*** г. с който закупили имота. Ответникът „Б и Б Т.ц.“ ЕООД, в периода 1993 г. до 2016 г. бил собственик на втори и трети етажи от съседната триетажна многофамилна сграда и ползвал задния двор с административен адрес ***. Двете сгради двуетажна и триетажна били в един поземлен имот, и били собственост на един и същи праводател и след продажбата на двуетажната еднофамилна сграда през 1965 г., тя била с административен адрес в гр. Варна ***, като достъпът до нея бил през предния двор, а с делба от 1974 г., праводателите на ищците разделили триетажната сграда, която станала многофамилна, като ползвали задния двор и се водила на административен адрес ул. ***, с вътрешно стълбище. Собствеността със сградите и двора бил решен с оглед, че са закупени от един и същи праводател и с оглед на влезлите в сила решения - делба от 1974 г. на праводателите им, и на водените дела между страните - спор по чл. 108 от ЗС, за който било образувано гр. д. № ** г. на ВРС и по чл.31, ал.2 вр. с ал. 1 от ЗС - гр. д. №*** г. на ВРС, както и на това, че сградите не са в режим на етажна собственост.

Ищците твърдят, че преди създаване на кадастъра, двуетажната къща била един обект със самостоятелен вход и обслужващи помещения /избите/, стълбище само за нея описани в нотариален акт №*** г. През 1993 г. ищците преустроили избите в обема на двуетажната сграда в работилница за закуски. След създаване на кадастъра, по скица целият парцел бил с 2 идентификатор №*** . Двуетажната сграда по скица била с идентификатор №*** и се състояла от два етажа, един жилищен с идентификатор №***.1 и избите в обема на двуетажната сграда, преустроени в работилница за закуски, заедно с обслужващите помещения в покрития двор с идентификатор №***.2. Кадастралната карта и кадастралните регистри били одобрени със Заповед РД-1898/10.11.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, по искане на дружеството, което било собственик на съседната сграда.

Обслужващите помещения за двуетажната сграда били отразени в КК, като самостоятелен обект с идентификатор № ***.2. Кадастралната карта била одобрена при нарушение на закона, според който обслужващите помещения нямат идентификатор, и не сe отразяват в кадастралната карта. Втори етаж бил жилище за живеене и бил с идентификатор №***.1 и достъпът до него бил през ъгловото помещение-проход и стълбището за втори етаж. Тези обслужващи помещения били отразени в кадастъра като самостоятелен обект с идентификатор №***.2, с посочена само обща площ от 43.20 кв. м., без да са конкретизирани отделните обслужващи помещения.

Ищците сочат още, че, ответникът се снабдил с констативен нотариален акт №***.2000 г. на нотариус **, №94 в Нотариална камара София, вписан в службата по вписвания под №***2000 г., с който дружеството било признато за собственик по приращение, съгласно чл.92 от ЗС на 12.894 ид. ч. от ъгловото помещение в двора, цялото с площ от 15.00 кв. м. и светла площ от 13.20 кв.м., което представлявало обслужващо помещение към втори етаж на двуетажната сграда. По искова молба на ответника било образувано гр. д. №*** г. на ВРС, с решението по което предявеният от „Б и Б Т.ц.“ ЕООД срещу Д. Д. и К. Д. иск с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване на владението върху 12.894 кв. м. ид. ч. от магазин за хлебни и сладкарски изделия с площ от 15.00 кв. м., придобит от ищеца в съсобственост по приращение по реда на чл.92 от ЗС, бил отхвърлен. Решението влязло в законна сила на 15.11.2011 г. Ищците сочат, че през 2012 г., след влизане в сила на съдебното решение по чл.108 от ЗС, възложили на фирма изпълнител ** 85" ЕООД Варна да изготви проект за изменение на кадастрална карта и кадастрален регистър в ПИ с идентификатор *** . В двуетажната сграда обслужващите помещения не били отразени. Същите били посочени с отделен идентификатор № ***.2 по КККР на град Варна, като самостоятелен обект. Като собственик на обект с идентификатор №***.2. по КККР на град Варна в КР бил отразен ищецът - Д. Д., на основание нотариален акт №*** г., Акт за узаконяване на преустройство №***г. и влязло в сила решение по чл.108 от ЗС. С констативен нотариален акт №***2007г. на нотариус **, ответното дружество било признато за собственик на 29.95 кв.м. ид. ч., равняващи се на 69.33 % ид. ч. от магазин за продажба на хлебни и сладкарски изделия и работилница за хлебни и сладкарски изделия, с обща площ на магазина и работилницата 43.20 кв. м., на основание приращение по чл.92 ЗС.

Ищците твърдят също, че предявили иск срещу ответната страна за установяване на правото им на собственост върху недвижим имот, индивидуализиран от тях, като търговски обект със застроена площ от 43.20 кв.м., състоящ се от преустроените в работилница изби в първия етаж на собствената им двуетажна сграда с площ от 30 кв. м., стълбище в дворно 3 място и складово помещение /магазин/ от 15 кв. м. С решение № **2020 г., постановено по касационно гр .дело № *** г. по описа на ВКС, съдът отхвърлил така предявения иск по съображения, че обект на правото на собственост с посочените характеристики не съществува. В мотивите на решението било отразено, че в резултат на свързването на ъгловата постройка /магазин/ с площ от 15 кв. м. с работилницата за закуски /избените помещения/, с площ 30 кв. м., в първия етаж на двуетажната сграда, посредством коридор, не е възникнал нов обект на правото по смисъла на чл. 97 от ЗС, тъй като присъединяването е по начин, който позволява двете постройки – магазин и двуетажната сграда, да бъдат отделени без съществено повреждане на двуетажната сграда /главната вещ/, чрез преграждане на отвора, който я свързва с коридора. Посочено било, че магазинът представлява принадлежност към главната вещ и следва собствеността върху нея по правилото на чл. 98 от ЗС. Ищците поискали от АГКК да им бъде издадена скица на сградата, за изготвяне на проект за изменение на непълноти или грешки, тъй като обслужващите части за втори етаж на двуетажната сграда, която е тяхна собственост в кадастралната карта са отразени като част от самостоятелен обект и е налице несъответствие в данните за недвижимия имот. Било им отказано издаването на скица. С писмо № 2**2021 г. на служба по геодезия картография и кадастър – Варна, на основание чл.61, ал.1 от АПК, на ищците е било съобщено, че във връзка с разпоредбите на чл. 53а, т.1 от ЗКИР е била извърШ. промяна на кадастралния регистър по заявление № ***2020 г. до СГКК Варна, състоящо се в заличаване от кадастралния регистър на Д. М. Д. като собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.2 по КККР на град Варна и вписването на „Б и Б Т.ц.“ ЕООД, като собственик, съгласно съдебно решение № ** г. вписано в СВ - Варна.

Предвид така изложените от ищците съображения, те молят за предявените от тях претенции да бъдат уважени.

От ответната страна не е подаден отговор на исковата молба. Депозирано е становище, в което се сочи, че предявеният иск е недопустим, тъй като въпросът за собствеността на сградата и прилежащите помещения е разрешен с влязъл в сила съдебен акт. По същество ответната страна моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По настоящото дело са представени писмени доказателства, посочени са свидетелски показания, назначена е съдебно-техническа експертиза, както и допълнителна такава, заключенията по които експертизи съдът е приел като пълни, ясни и обосновани.

От представения по делото нотариален акт №***1992 г. на нотариус при Варненски районен съд се установява, че ищците К. С. Д. и Д. М. Д. са придобили, чрез договор за покупко-продажба на имот, следния недвижим имот: жилищна сграда, находяща се на ***, попадаща в парцел **, по плана на 7-ми подрайон на гр. Варна, състояща се от: външно каменно стълбище, кухня, стая, изба, изба с клозет, заедно с 1/6 д.ч. от дворното място в което е застроена сградата и представляващо посочения парцел, цялото от 180 кв.м., при 4 съседи по нот. акт от две страни улица, Д.В. и Г.Б.. Към момента на покупката на имота ищците са били в граждански брак, видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак от ** г, изд. от Община Варна въз осн. на акт за брак от * г. Предвид това закупеният имот е придобил статут на съпружеска имуществена общност. Ищците са закупили имота от Й.Г.Г. и В.С.Г., които от своя страна са го притежавали на основание покупко-продажба, обективирана в нотариален акт №*** г. на нотариус при Варненски народен съд, а техни праводатели са били В.Е.М. и Б.С.М. – наследници на С.М.С. който е бил собственик на дворното място и построените в него две сгради.