Определение № 396 от 22.07.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 396 гр. Враца, 22.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Христо Н. Христов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20251400500328 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 121 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. В. И. от *** с ЕГН: **********, чрез адв. С. Ч., вписан в АК-Враца, против Определение № 925 от 23.05.2025г. по гр.дело № 4040 по описа за 2024г. на Районен съд - Враца, с което съдът е приел, че на основание чл.11, §1, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, приложим от 10 януари 2015г., международно компетентен да разгледа предявеният от Н. В. И. против „ХДИ Ферзихерунг“ АГ, Федерална Република Германия, *** с идентификационен номер DE ***, иск за заплащане на сумата 24 000 лева, частична претенция от общо 39 817,91 лв. (20 358,89 евро), представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел МЛ 350 с рег. № ***, собствен на ищеца, е надлежния съд във Федерална Република Германия; отменил е протоколно определение от 13.05.2025 г., с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 24.06.2025 г. от 09.30 часа и е прекратил производството по делото.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че възражението за неспазена местна подсъдност е неоснователно, тъй като ищецът е български гражданин с постоянен адрес на територията на Р. България; живее на постоянния си адрес в Р. България, семейството му също живее на този адрес; притежава валиден български документ за самоличност; работното му място е в Р. България; има „обичайно местопребиваване“ на територията на Република България, което е 1 видно от „Справка актуално състояние на всички трудови договори“ от ТД на НАП - Велико Търново, офис Враца от 11.06.2025г., която прилага към частната жалба; към момента на подаване на исковата молба, ищецът няма адресна регистрация във Федерална Република Германия, за което прилага служебно удостоверение за дерегистрация от 09.05.2023г. Посочва се, че застрахователното събитие е настъпило на територията на Република България и същото по правната си природа представлява непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, за което се дължи обезщетение, поради което в случая приложение следва да намерят нормите на чл. 115, ал. 1 и ал.2 от ГПК и ищецът е избрал да предяви иска си за обезщетение пред съда по постоянния си адрес в Р. България. Освен това се изтъква, че ищецът се явява и потребител на застрахователна услуга по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като при искове на потребителя е предвидена специална подсъдност по чл. 113 от ГПК - съда, в чийто район се намира адреса на потребителя. Твърди, че от съществено значение е и факта, че ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, в този срок не е направил възражение за неподсъдност на делото, поради което, съгласно чл.119, ал.4 от ГПК, съдът е разгледал недопустимо възражение относно местната подсъдност на спора.

Поддържа се, че съдът неправилно е възприел нормата на чл.11, §1, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012г. Иска се от съда да отмени обжалваното определение на РС Враца, като неправилно и незаконосъобразно.

Към частната жалба като доказателства са приложени справка актуално състояние на всички трудови договори на ищеца от ТД на НАП - Велико Търново, офис Враца от 11.06.2025г. и служебно удостоверение за дерегистрация на ищеца от 09.05.2023г.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „ХДИ Ферзихерунг“ АГ, вписано в Търговския регистър В на съда Хановер под № В 58934, с адрес: ФР Германия, ***, чрез пълномощника му адв. Т. Б., АК - Пловдив, в който се оспорва основателността на частната жалба. В същия се твърди, че седалището на ответника е във Федерална Република Германия, поради което приложим е чл.105 ГПК относно местната подсъдност, както и че чл. 5.1 на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (Регламента) също лишава от подсъдност българския съд. Поддържа се, че с оглед основанието на предявените претенции - неизпълнение на задължения, поети със застрахователния договор, подписан между страните, за тази хипотеза чл. 5, т. 1, б. "а" на Регламента е въвел „специална компетентност" - исковете по дела, свързани с изпълнение/неизпълнение на договорни задължения да се предявят пред съдилищата по мястото на изпълнение на въпросните задължения; детайлно е дефинирано и „мястото на изпълнение" на задълженията, а именно: „в случая на предоставяне на услуги, мястото в държава-членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат 2 предоставени". Счита се за некоректно ищцовото твърдение, че компетентността на българския съд да разгледа спора произтича от разпоредбата на чл. 9, т. 1, б. "б" от Регламента. Посочва се, че адресът и местоживеенето на ищеца са във ФР Германия - ***, което е видно от 1) застрахователния договор, 2) потвърждението за сключването му и 3) протокола, свързан с него, 4) формуляра за завеждане на щета, 5) протокола за ПТП и т.н., както и че при сключване на договора, при неговото изпълнение, при размяната на информация и кореспонденцията между страните ищецът неизменно е сочил като свой адрес и местоживеене горния адрес във Федералната република. Изтъква се, че ответникът изрично е оспорил местната подсъдност, тъй като съгласно Общите условия на процесната застраховка "Каско" тя е свързана а) с мястото на сключване застрахователния договор, за което няма спор между страните, че е във ФР Германия, и б) с адреса на застрахования, като последният безусловно е посочил, че адреса му е в Германия. Твърди се, че най-същественото обстоятелство в настоящия случай е обичайното местопребиваване на ищеца, което следва да бъде определено от нормите на чл. 59 от Регламент № 44/2001 и чл. 48, ал. 7 от КМЧП. Поддържа се, че от представените доказателства по делото е видно, че по времето на настъпване на застрахователното събитие, ищецът се е установил, живее и работи във ФР Германия, че в тази връзка е вложил енергия и средства за снабдяване с необходимите регистрации и разрешения, съобразно местното законодателство, че ищецът е живял постоянно в Германия и дълго време преди датата на инцидента той е живял и работил в Германия с намерението да се установи трайно и окончателно. Видно от предприетите от него действия (получаване на регистрация, статут на постоянно пребиваващ и т.н.), същият е установил основния център на жизнените си интереси във ФР Германия, с което безспорно покрива критерия за наличие на обичайното местопребиваване по чл. 48, ал. 7 от КМЧП. Поради гореизложеното, се изтъква, че обичайното местоживеене и постоянно пребиваване на ищеца към датата на процесното произшествие е било във ФР Германия. Иска се от съда да остави без уважение частната жалба и да потвърди обжалваното определение на Районен съд - Враца, както и в полза на ответника да бъдат присъдени разноските по водене на делото, съгласно приложени списък на разноските и договор за правна помощ и съдействие.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице, имащо правен интерес от упражненото право, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районният съд е сезиран с искова молба, подадена от Н. В. И. от гр.Враца, чрез адвокат С. Ч. - АК Враца, срещу „ХДИ Ферзихерунг” АГ, Федерална Република Германия, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата 24 000 лв. или 12271,01 евро, частично от 39817, 91 3 лв. (20358,89 евро), представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел МЛ 350 с рег.

№ ***, собственост на ищеца, вследствие настъпило на 21.01.2021г. ПТП, дължимо по силата на договор за застраховка „Пълно каско“ по застрахователна полица № V-072-028-656-2 от 14.11.2020г. на „ХДИ Ферзихерунг” АГ, ведно със законната лихва върху главницата от депозирането на исковата молба в съда до окончателно изплащане на дължимите суми – осъдителни искове с правно основание чл.405, ал.1, вр. с чл.386, ал.1 КЗ, вр. с чл.108, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

С молба вх. № 6971/13.05.2025 г., в деня на първото по делото заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат Т. Б., е релевирал отвод за неподсъдност на делото на Българския съд, с твърдения, че компетентен да разгледа делото е съответния съд във Федерална Република Германия. Посочил е, че спора за подсъдността вече е разрешен, като се позовава на актове на Окръжен съд - Враца, Апелативен съд - София и Върховен касационен съд, копия от които представя. Ищцовата страна е изразила становище, че възражението е преклудирано, тъй като не е направено в срока за отговор на исковата молба.

По молбата районният съд се е произнесъл с закрито заседание с обжалваното определение, в което е приел, че приложимото право за определяне на международна компетентност в случая е Регламент (ЕС) 1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, анализирал е нормите на чл. 26, параграф 1, чл. 27, чл. 28, чл.11 от Регламента, практиката на ВКС и на СЕО, както и на отпращащата норма на чл.62, §1 от Регламента и на чл.48, ал.7 от КМЧП и е направил извод, че в случая следва да се вземе предвид същността на термина „обичайно местопребиваване“, който е дефиниран в чл.48, ал.7 от КМЧП, като критерий за връзката на едно лице с дадена в държава. Съдът е приел също, че по делото са ангажирани оскъдни доказателства относно факторите, посочени в последната норма, поради което е базирал изводите си на съдържащите се в тях данни и на логическите връзки с поведението на ищеца. С оглед на тези данни съдът е приел, че от фактическа страна превес имат данните за наличие на постоянно местопребиваване на ищеца на територията на Федерална Република Германия, а в обратна насока са само адресните регистрации, фигуриращи в личната карта на ищеца и направената служебна справка в Национална база данни „Население“, която ги е потвърдила, и е направил извода, че постоянното местопребиваване на ищеца е във Федерална Република Германия, поради което международно компетентен да разгледа предявеният от него иск е надлежния съд в тази държава, което налага производството по делото да се да се прекрати.

4

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предметът на делото касае спорно правоотношение между частноправни субекти, като ответника – търговско дружество-застраховател, има седалище и адрес на управление в друга държава – членка на Европейския съюз - Федерална Република Германия, което обуславя спора по делото да бъде определен като такъв, касаещ частноправни отношения с международен елемент – чл. 1, ал. 2 КМЧП, а въпроса за компетентния да се произнесе по него съд да бъде решен при съобразяване на Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения във вр. с чл. 3, ал. 1 КМЧП.

С оглед на изложеното, неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в случая намират приложение нормите на ГПК за обща местна подсъдност по чл.105 ГПК, за подсъдност на искове за непозволено увреждане по чл. 115, ал.