Определение № 2290 от 28.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2290 гр. Пловдив, 28.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Матей Тодоров като разгледа докладваното от Николинка Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501886 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв. С. Н. от ПАК, като пълномощник на Д. Д. Д., ЕГН ********** против определение № 8260/03.07.2026г., постановено по гр. д. № 16216 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, XXI с., с което връща искова молба на Д. Д. Д. против „Сити кеш“ ООД, като недопустима и прекратява производството по гражданско дело № 16216 по описа за 2025г. на Районен съд Пловдив, XXI гр. с.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на прекратителното определение, постановено в противоречие с решение от 23.11.2023г. по дело С-321/2022г. на СЕС.Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

С отговора на ответника по частната жалба се изразява становище за нейната неоснователност по подробно изложени съображения. Моли се частната жалба да се остави без уважение като неоснователна, а оспорваното определение да бъде потвърдено.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество, тя е и основателна.

Районният съд е бил сезиран с искова молба от Д. Д. Д., ЕГН ********** чрез адв. С.

Н. от ПАК против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, с която е предявен установителен иск за прогласяване нищожността на клауза за неустойка по договор за потребителски кредит № 1038628, сключен между страните.

При постановяване на оспорваното определение първоинстанционния съд се е позовал на т. 1 от ТР № 8/27.11.2013г. на ВКС по тълк. дело № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС.Приел е, че в случая ищецът няма интерес единствено от установителен иск за признаване нищожността на оспорваната договорна клауза, тъй като изпълнил изцяло по нея, като неговите права могат да бъдат правно защитими само чрез претенция за връщане на дадено поради липса на основание, в който случай ще се постигне най-пълна защита на правата на потребителя.

Изложените мотиви не се споделят от настоящия състав на съда, поради следното:

Неоснователен е довода на сезирания съд, че в разглеждания случай успешното провеждане на производство по осъдителен иск е единственото средство за ищеца да възстанови правното си и фактическо положение, каквото е било преди обвързването с 1 оспорената клауза. Действително преценката относно валидността на клаузите на договора за потребителски кредит е част от произнасянето на съда по предявен осъдителен иск за връщане на неоснователно внесена сума, което обаче не изключва правния интерес от предявяването и на самостоятелен установителен иск за прогласяване нищожността на неравноправните клаузи, като в резултат от успешното му провеждане би могло да последва и доброволно плащане.Обявяването на дадена клауза за нищожна във всички случаи е от значение за разрешаване на индивидуалните спорове между страните по договора, тъй като няма да е необходимо съдът да се произнася по валидността на същата във всеки отделен случай, вкл. при предявен осъдителен иск впоследствие /в този см. решение № 131/10.09.2021г. по т. д. № 1036/2010г. по описа на ВКС, II т. о./.

Следва да се има предвид също, че диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и в какъв обем защита да търси. Преценката на съда относно допустимостта на установителния иск не зависи от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца /в този см. са задължителните разяснения в мотивите на Тълкувателно решение № 8/2012г. по т. д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС/.

Принципно произнасяне по допустимостта на иск, с оглед правния интерес от прогласяване нищожността на неравноправни клаузи, се съдържа и в редица решения на ВКС /пр. решение № 131/10.09.2012г. по т. д. № 1036/2010г., II т. о., решение № 207/24.01.2012г. по т. д. № 580/2011г., II т. о. и др./. Макар и постановени в производство по колективни искове, даденото в тях разрешение относно правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, е напълно приложимо и по отношение на настоящето производство, което съставлява индивидуален потребителски спор /в този см. определение № 72/13.02.2013г. по т. д. № 802/2012г., II т. о. на ВКС/.

Предвид гореизложеното не може да бъде споделено становището на ответника по частната жалба, че в случая само предявяването на осъдителен иск от потребителя би отговаряло на принципа на ефективност. Напротив, ограничаването на възможностите на потребителя относно вида на иска, с който е допустимо да сезира съда, би накърнило непропорционално правото му на ефективна съдебна защита. С оглед на това настоящия състав приема, че е налице правен интерес за ищеца от предявяване на иска, предмет на делото.

Предвид гореизложеното частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, а оспорваното определение като неправилно следва да бъде отменено и делото да се върне на районния съд за разглеждане на предявения иск по същество.

По изложените съображения Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 8260 от 03.07.2026г., постановено по гр. д. № 16216 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, ХХI гр. с.

ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по делото с разглеждането на иска по същество.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3