Определение № 977 от 19.12.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 977 гр. Ловеч, 19.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500593 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 407 и сл. ГПК.

Подадена е частна жалба вх.№11496/1.12.23 г. от „А1 България“ ЕАД – София чрез адв.Л. Ц. М. от АК-В Търново срещу Разпореждане №2201/3.11.23 г. постановено по ч.гр.д.№1113/23 г. по описа на ЛРС в частта, с която е отхвърлено искането на заявителя за присъждане на разноските над сумата 309,64 лв. до пълния размер на претендираната сума от 507,61 лв.

Твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, тъй като според нея законът забранява да се намалява присъденото адвокатско възнаграждение под минимума, определен в чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1/9.07.2004 г. по дела с минимален интерес до 1000 лв-480 лв. с ДДС. Счита, че отхвърляне на искането частично от ЛРС не води до присъждане на адвокатски хонорар под законоустановения минимум.

Моли да бъде отменено атакуваното разпореждане в тази му част досежно разноските и да бъде разпоредено да бъдат признати разноските в претендирания размер и сторените в настоящето производство.

Атакуваното разпореждане е съобщено на жалбоподателя на 16.11.23 г, а частната жалба е подадена на 30.11.23 г. ощ.клеймо т.е. в срок поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

1

Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало по повод заявление, подадено до РС-Ловеч от „А 1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД, срещу длъжника К. М. Б. от **** за сумата 1143,90 лв. и мораторната лихва върху цялата сума в общ размер на 236,83 лв., както и законната лихва върху цялата сума от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането, като това вземане представлява неизпълнение на договорни задължения и съответно издадени счетоводни документи, подробно описани в т.12. Посочено е, че вземането произтича от сключен договор между заявителя и потребителя за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер , както и за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане за периода от 25.01.2021 г. до 4.08.21 г. Позовава се на прекратяване едностранно от мобилния оператор на договора, на основание т.54.12 от ОУ за взаимоотношенията между А1 България ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на А1 България. Твърди, че при прекратяване на договора по желание/вина на абоната, последният дължи неустойка. Претендира се и присъждане на разноски ДТ и адвокатско възнаграждение от 507,61 лв.

Прилага към заявлението договор с всички приложения към него и ОУ, фактура с опис пл.нареждане, адвокатски пълномощни и документ за внесена ДТ.

ЛРС е оставил без движение заявлението с разпореждане №1496/31.07.23 г. като е указал на заявителя да допълни обстоятелствената част на заявлението и посочи съществените характеристики на договорната връзка, по която търси изпълнение/договор за далекосъобщителни услуги/ цена, срок, вид на услугата/те, по кои вземания за цената длъжникът не е предложил изпълнение, основание за прекратяване/разваляне/ на договорната връзка, кога е прекратена/развалена договорната връзка, същественото съдържание на договорите за продажба на изплащане-цена, вещ, вноски по които не е предложено изпълнение, върху кои вземания е начислено обезщетени за забава, периода за който търси присъждането на обезщетение/начална и крайна дата/ размера на обезщетението върху всяко вземане, върху което те са начислени.

От страна на заявителя е подадена уточнителна молба, в която се сочи, че претендираните вземания са в общ размер на 1143,90 лв, формирани както 2 следва 220,19 лв. неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, подробно описани по договор и приложения към него, както и дължимата лихва върху суми по уточнени периоди на забава; сумата 2875,55 лв. неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, както и начислена лихва върху тези суми по съответни периоди; 194,69 лв. неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, както и начислена лихва върху тези суми по съответни периоди; неустойка в размер на 453,47 лв. също уточнена по договора по периоди на забава, ведно с лихвата върху нея, като уточнява, че тези неустойки са компенсаторни и не са начислени за определен период, а на основание чл.54.12 от ОУ. Твърди, че договорът е прекратен на 20.06.2021 г. на основание чл.54.12 от ОУ.

Конкретизира размерът на вземането за неустойка с дата, падеж и стойност.

С разпореждане №1608/16.08.23 г.. постановено по ч.гр.д.№1113/23 г.

ЛРС е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на „А 1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД срещу длъжника К. М. Б. от **** за заплащане на сумата 841,58 лв. и сторени разноски в размер на 309,64 лв и е отхвърлил в останалата му част до общо претендираната сума от 1380,73 лв. В мотивите на разпореждането се излага, че неустойката не може да се съизмерява с неполучената цена за остатъка от срока на договора като обезщетение при предсрочно прекратяване на договор за периодично изпълнение и, че цената на остатъка от срока на договора не съставлява вреда от неизпълнението, а получаването й надхвърля типичната за неустойката обезпечителна и санкционна функция и така формулирана тя е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, съобразно постановките на ТР №1/09 г. на ОСГТК на ВКС. Приема, че след като длъжникът има качеството на потребител претендираната неустойка е клауза с неравноправен характер по смисъла на чл.143 от ЗЗП, а освен това не са спазени и изискванията на чл.4 §2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.04.1993 г., а досежно претендираното обезщетение за събиране на просрочени вземания и такси, съдът е прела, че то по същността си представлява неустойка, която също излиза извън присъщата й обезщетителна функция, тъй като се начислява наред с обезщетението за вреди, което компенсира вредите от забавеното изпълнение за всяко едно вземане и по тези съображения съдът е отхвърлил заявлението в обжалваните му части. Освен това е приел, че се дължи само сумата от 309,64 лв. пропорционално на уважената част на заявлението.

3

Подадена е частна жалба с вх.№8310/8.09.23 г. от заявителя А1 против разпореждане №1608/16.08.23 г. в частта, с която е отхвърлено заявлението, включително и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер с оплаквания за незаконосъобразност.

По частната жалба е образувано ч.гр.д.№485/23 г. по описа на ЛОС, който с определение №839/26.10.23 г. е потвърдил като законосъобразно разпореждане №1608/16.08.23 г. постановено по ч.гр.д.№1113/23 г. на РСЛовеч.

След връщане на делото в ЛРС той е постановил разпореждане №2201/3.11.23 г., с която е разпоредил издаване на изпълнителен лист, съобразявайки факта, че не е постъпило възражение от длъжника, а така също и влязлото в сила определение на ЛОС, с което е потвърдено разпореждането в отхвърлителната му част, включително и в частта му за разноските.

Настоящата въззивна инстанция приема, че атакуваното разпореждане за издваване на изпъл.лист на РС-Ловеч е правилно в обжалваната му част досежно разноските, издадено при спазване на разпоредбата на чл.404 т.1 от ГПК на база влязла в сила заповед за изпълнение.

С ъ д ъ т не споделя оплакванията на А1, тъй като разпореждане №2201/3.11.23 г. на ЛРС е издадено на основание чл. 416,ал.1 във вр. с чл.

404,ал.1 от ГПК въз основа на влязъл в законна сила съдебен акт-заповед за изпълнение от 16.08.2023 г. по ч.гр.д. №111 3/23 г. на ЛРС. За разлика от разпоредбата на чл. 405 ,ал.1 от ГПК, според която изп.лист се издава по писмена молба на страната, в разпоредбата на чл. 416, ал.1 от ГПК е посочено, че съдът служебно издава изпълнителен лист, като предпоставка за издаване на изпълнителен лист в заповедното производство е влизането в сила на заповедта и до този момент са релевантни доводите на жалбоподателя за недължимост на разноските. С оглед гореизложеното заповедта за изпълнение е влязла в сила на 26.11.2023 г. и правилно е съобразена от РС при постановяване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист на основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.

Освен това оплакванията досежно неприсъждане на разноските в пълен размер по настоящата частната жалба са излагани от А1 и в частна жалба №8310/08.09.2023 г. от „А1 България“ЕАД, която е отхвърлена от Ловешки окръжен съд с определение №839/26.10.2023 г. по ч.гр.д. №48 5/2023 4 г. ,в т.ч. и за съдебните разноски. Въззивната инстанция по вчгд №48 5/2023 г. се е произнесла по това оплакване в своето определение, като е потвърдила разпореждането на ЛРС и в този смисъл понастоящем жалбоподателя е използвал при инстанционен контрол способите на правото си защита относно неправилност и закосъобразност на присъдените разноски. При тези съображения в настоящето производство съдът няма правомощия да пререшава въпросите за присъдените съдебно-деловодни разноски по влeзлият в законна сила съдебен акт-заповед за изпълнение от 16.08.2023 г. по ч.гр.д. №111 3/23 г. на ЛРС , издена въз основа на разпореждане №1608/16.08.23 г.

Впредвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че разпореждане №2201/03.11.2023 г. по ч.гр.д. № 111 3/2023 година на Районен съд – Ловеч е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част .

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане №2201/3.11.2023 г. по ч.гр.д. № 111 3/2023 година на Районен съд – Ловеч в обжалваната част досежно за разноските.

Определението не подлежи на касационно обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5