Решение № 260098 от 05.01.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Гр.София,05.01.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл.с-я ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря МАРИАНА РУЖИНА и прокурора сложи за разглеждане докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№

16086 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.

С решение № 169933 от 18.07.2019г. постановено по гр.д.№ 52145 по описа за 2014 г. от СРС, Първо ГО,173 състав се:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, по отношение на Е.С.М., че В.Й.С., и В.Й.В., са собственици на недвижим имот с площ от 718,45 кв.м., представляващ част от имот с идентификатор *** по кадастралния план на с.Железница, Столична община, одобрен със Заповед № РД-18-36/17.06.2011г. на Изп. Директор на АГКК, отбелязана с жълт цвят и ограничена като граници по точки 3-4-5-9-8-3 на скицата, находяща се на л. 106 от делото (Приложение № 1 към Заключение на съдебно-техническа експертиза на в.л. С.Б.), неразделна част от настоящото решение, и който имот е част от недвижим имот с проектен идентификатор *** по плана на с.Железница, Столична община, съгласно Скица-проект № 12306/04.03.2014г. на СГКК-София; ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ответницата Е.С.М. и ищците В.Й.С., и В.Й.В., че в кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-36/17.06.2011г. на Изп. Директор на АГКК, е налице грешка, изразяваща се в това, че имот с площ от 718,45 кв.м., представляващ част от имот с идентификатор *** по кадастралния план на с.Железница, Столична община, одобрен със Заповед № РД-18-36/17.06.2011г. на Изп. Директор на АГКК, отбелязана с жълт цвят и ограничена като граници по точки 3-4-5-9-8-3 на скицата, находяща се на л. 106 от делото (Приложение № 1 към Заключение на съдебно-техническа експертиза на в.л. С.Б.) и съставляваща неразделна част от настоящото решение, е заснет и нанесен като част от собствен на ответницата имот, а не като част от такъв – собствен на ищците (проектен идентификатор *** по плана на с.Железница, Столична община, съгласно Скица-проект № 12306/04.03.2014г. на СГКК-София).

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Е.С.М., ответник пред СРС.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на така постановеното от първоинстанционния съд, решение. Същото било постановено при нарушение на материалния и процесуален закон. Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че двете заключения на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза не са в колизия, а се допълват. Счита, че СРС бил „напаснал“ фактите. Вещото лице С.Б. била посочила, че описаният в нот.акт № 188, том XV, дело 2581/1975 г. имот е индивидуализиран по начин, че е невъзможно точното определяне на местонахождението му. В отговора на въпрос 2.2. била посочила, че не установява идентичност между имота по нот.акт № 188 и решение № 1737/26.07.2017 г., собственост на ответницата Е.М..

Съществено различие в двете заключения на вещото лице Б., въззивницата намира по отношение на границата „път“. Счита, че съдът не следвало да дава вяра на твърденията на ищците относно посочените от тях граници на претендирания имот. При сравняване на границите на имотите по нот.акт № 188 и решение № 1737/26.07.2007 г. се достигало до извода, че не е налице съвпадение по отношение на нито една от границите. Сочи, че възстановения в полза на ответницата имот представлявал земеделска земя, а не урбанизирана територия. Извършеното от ищците геодезическо заснемане било неправилно. Неправилен бил изводът на СРС относно позиционирането на имота на ищците. Не можело да се установи къде са позиционирани сградите получени в дял от наследодателят на ищците – Й.В.и този на ответницата – С.В., тъй като се установило от заключението на вещото лице Б., че същите са разрушени и не били отразени в К-34-59 /124/ от ЕТК от 1962 г.

Иска се решението да бъде отменено и претенцията на ищците-отхвърлена. Претендират се разноски пред настоящата инстанция.

По тази въззивна жалба е постъпил отговор от ищците /пред СРС/- В.Й.С. и В.Й.В., в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СРС, решение. Считат, че от първоинстанционния съд не са допуснати сочените от въззивницата, нарушения на материалния и процесуален закон. Неоснователен бил и довода, че двете заключения на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ си противоречат. Сочат, че основната СТЕ била изготвена от вещото лице С. Б., а допълнителната – от вещото лице Б.Х.. И двете вещи лица давали безпротиворечив отговор на въпроса досежно местоположението на претендирания от ищците, имот в землището на с.Железница. Заключенията съответствали на събраните по делото писмени документи, вкл. официални такива. И двете вещи приемали, че геодезическото заснемане е извършено коректно по съществуващите на терена белези за всички граници на имота. И в двете заключения се приемало, че възстановената по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на С.В.

В. ливада от 1.371 дка, девета категория, м.“Средореко“, представляваща имот 113114 по картата на землището, се застъпва с по-голямата си част с процесния имот, описан в нот.акт № 188/75 г. Това било отразено на комбинираната скица към двете заключения на вещите лица. Това обстоятелство водело до извода за погрешното нанасяне на имот № 113114 по КВС и в кадастралната карта с идентификатор ***. Застъпената част била с площ от 718,45 кв.м.

Възстановеният с решение № 1737/2007 г., т.9 на наследниците на С. В. В., имот представлявал земеделска земя и се намирал в м.“Средореко“, процесния имот, отразен в нот.акт № 188/75 г. се намирал в м.“Егуля“, т.е. касаело се до две различни местности. Считат, че границите на имота им са установени, както от събраните по делото писмени доказателства, така и от заключенията на вещите лица, вкл. и по отношение на границата „път“.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивницата е била уведомена на 30.09.2019 г., обстоятелство, което се установява от съдържащата се по делото /пред СРС/ призовка.

Въззивната жалба е подадена на 10.10.2019 г.

С първоинстанционното решение, което се обжалва, предявените срещу въззивника /ответник/ искове по чл.54, ал.2 ЗКИР са уважени, затова съдът счита, че въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивните жалби:

Съдът е сезиран с искове по чл.54, ал.2 ЗКИР.

Ищците В.Й.С. и В.Й.В. са предявили против ответницата Е.С.М. искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено между страните, че ищците са собственици на поземлен имот, представляващ част от друг такъв с идентификатор *** по кадастралния план на с.Железница, с площ от 718,45кв.м., означена като защрихована в жълт цвят в представена скица-проект № 12306/04.03.2014г. на СГКК-София, която част е включена в поземлен имот с проектен идентификатор ***, целият с площ от 1134,00 кв.м. при описани съседи.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че с договор за доброволна делба /с нот.заверка на подписите/ на недвижим имот от 05.09.1932 г. наследниците на Г.Г.В.си поделили останалите в наследство от него, недвижими имоти. В дял на наследника В.Г.В.било отредено дворно място с две къщи, три плевни, един подслон, две мазета и въобще всички постройки и огради с дворно място в землището на с.Железница, в м. „Кошарите-Егуля“, при съсед от всички страни В.Г.В., с площ около 2 дка.

С доброволен разделителен протокол от 21.12.1952 г. наследниците на В.Г.В.: Е.В.В., С. В. В.,Й.В. В. и С.ка В.В.си разпределили полагащите им се по наследство имоти. С. В. В. получил къща в м. „Кошарите“ /паянтова/, паянтов подслон, паянтови плевня с мазе и кошара.Й.В. В. получил паянтова къща с мазе „на Кошарите“ – новата плевня, и кошара. Доколкото така съставеният протокол не бил с нотариална заверка на подписите, същият не можел да се възприеме като договор за доброволна делба по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗС /в сила от 17.12.1951г./. Същият СРС е ценил като споразумение за разпределяне на ползването на описаните в него имоти.

С нотариален акт № 188/09.06.1975г., т. 15, дело

№ 2581/1975г. на Нотариуса при СРС,Й.В. Г. бил признат за собственик въз основа на осъществено давностно владение и наследство на неурегулирано дворно място с площ от 1000,00 кв.м., находящо се в с.Железница, м. „Егуля“, при съседи: път, С. В. В. и ТКЗС, заедно с едноетажна паянтова къща.Й.В. Г. бил означаван и с фамилия „В.“ /В./; последното се установявало от служебната бележка /без дата/, издадена от Кмета на с.Железница. От представеното Удостоверение за наследници, изх. № 833/21.11.2003г. на Столичната община – Район „Младост“ се установило, чеЙ.В. Г. бил починал на 12.10.1997г., като оставил за свои наследници по закон В.Б.Г.а – съпруга, починала на 24.02.2001г., В.Й.С. -дъщеря и В. И.В.- син /последните двама –ищци/.

От Удостоверение за наследници № 80/21.10.2014г. на Кметството в с.“Железница“ се установило, че С. В. В. е починал на 07.05.1970г., като оставил за свои наследници по закон Р.С.В.– съпруга, починала на 02.08.2008г. и Е.С.М. – дъщеря, т.е. ответницата.

С нотариален акт № 99, т. 5, дело № 643/1976г. на

Нотариуса при СРС, Р.С.В.и Е.С.М. били признати за собственички по наследство и давностно владение на неурегулирано място с едноетажно полумасивно жилище, цялото с площ от

1000,00 кв.м., находящо се в землището на с.Железница, местност „Егуля“, при съседи: Й.В.и от три страни – блок на ТКЗС „Симеоново“.

Въз основа на приетата по делото административна преписка по ЗСПЗЗ, се установило, че Р.С.В.в качеството си на наследник на С. В.

В. на 10.04.1992г. подала заявление до Поземлената комисия в с.Железница за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на с. Железница.

С Решение № 1737/30.03.2007г. ОСЗГ „Панчарево“ признала правото на собственост на наследниците на С. В. В. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на посочени недвижими имоти, между които една нива от 1,320дка в м. „В. кошари“, четири ниви – 0,730дка, 0,750дка, 0,500дка и 1,000 дка в м. „Егуля“ и една нива от 0,500дка в м. „Средореко“.

С Решение № 1737/26.07.2007г. на ОСЗГ „Панчарево“ на наследниците на С. В. В. било възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху описани в решението имоти, в това число и ливада, представляваща имот № 113114 по картата на землището, в м. „Средореко“ с площ от 1,371дка. Решението било връчено на 15.08.2008г., и нямало данни да е обжалвано, поради което следвало да се приеме да е влязло в сила 14 дни след връчването си. Съгласно представената скица № Ф 14684/26.07.2007г. имотът бил с номер 113114, и представлявал ливада от ІХ категория и граничел с имоти, означени като такива на кметството и един имот на С. В. В.. Съгласно представената скица № 15-1287/05.01.2015г., поземленият имот бил нанесен в кадастралните карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-36/17.06.2011г. на Изп.Директор на АГКК, с идентификатор ***, с административен адрес: с.Железница, м. „Средореко“, и собственик С. В. В. на основание Решение на ОСЗ № 1737/26.07.2007г..

Относно изслушаните по делото заключения на вещи лица по съдебно-технически експертизи, СРС е приел, че същите не са в колизия и взаимно се допълват, поради което ги е кредитирал и двете като изготвени от вещи лица с необходимата компетентност, при пълно и ясно изложени отговори на поставените въпроси, задълбочено обосновани и при липса на обстоятелства, които да пораждат съмнение в тяхната правилност. Вещите лица били изследвали наличните по делото документи и графични материали, извършили били съответни проверки, включително на място, като установили релевантни за крайния изход по спора, факти. Между тях липсвали взаимоотричащи се констатации и изводи, като се допълвали взаимно. Действително вещото лице Б., основавайки изводите си на индивидуализационните данни за имотите в нотариалните актове и решението на ОСЗ, изказала по-предпазливо категорични констатации. Двете заключения обаче, разглеждани в съвкупност, давали възможност за по-висока степен на точност, отчитайки установените прилики и разлики.

Разпечатката съдържа 39 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6131d87c-ce66-448a-b26c-603acea2ccef