Решение № 1139 от 05.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1139 гр. Пловдив, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Бранимир Василев

Борислав Терзиев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен Чакалов Въззивно гражданско дело № 20265300501637 по описа за 2026 година

Обжалвано е решение № 847/25.02.2026г. на Пловдивския районен съд, ХІІІти гр. с. постановено по гр. д. № 2626/25г. с което се ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на П. М. Я., ЕГН **********, извършено със заповед № РД-12-340/02.01.2025 г. на директора на СУ „**********“ – гр. ********, чийто универсален правоприемник е СУ „***********“ – гр. **********, БУЛСТАТ *********и се ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал.

1, т. 2 от КТ П. М. Я., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението с горецитираната заповед длъжност ******* в прогимназиален етап при СУ „************“ – гр. ***********, БУЛСТАТ ************, в качеството му на правоприемник на СУ „*************“ – гр. ************.

Жалбоподателят СУ „**************“ – гр. *********, БУЛСТАТ **********, чрез адв. Б., моли съда да отмени решението на Районния съд в и постанови друго, с което отхвърли предявените искове.

Въззиваемата страна П. М. Я., ЕГН **********, чрез адв. А. Б. моли съда да остави в сила решението на районния съд. Претендира разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Няма спор, а и от представените преписи от документи от личното трудово 1 досие на въззиваемата, представени с отговора на исковата молба се установява, че П.

М. Я. е заемала длъжността ************* считано от 01.02.2024г. по силата на трудов договор № РД – 11 – 448/31.01.2024г., със срок за изпитване шест месеца, който договор е окончателно сключен на основание чл. 71, ал.2 КТ.

От мотивната част от заповед № РД-12-340/02.01.2025г., с която е наложено дисциплинарното наказание уволнение се установява, че П. М. Я. е извършила тежкото нарушение на трудовата дисциплина, както и че е злоупотребила с доброто има на работодателя и доброто име на училището, което се изразява в това, че въззиваемата до 10.07.2023г. е работила като танцьор по трудов договор със „Сага арт 2003“ ЕООД и тази работа представлява танцуване с непристойно облекло, подчертаващо женските ú форми, а също така представлява и предизвикателно поведение.

От представените по делото доказателства се установява, че на 25.11.2024г. лицето Т. С. С. е подал сигнал до министъра на образованието и науката, че П. Я. се е занимавала или продължава да се занимава професионално с еротични танци в нощни шоупрограми на различни нощни заведение в град Пловдив и страната. Този сигнал е изпратен на директора на училището с указания да се изпрати препис от него и в Регионалното управление на образование – Пловдив.

По реда на чл. 193, ал.1 КТ работодателят е поискал писмени обяснения от П. Я. относно обстоятелствата дали през 2024г. или преди назначаването ú за ************ се е занимавала с танци или еротични танци и работила ли е като танцьорка в нощни шоупрограми на нощни заведения в гр. Пловдив, или страната, организирани от „Голден груп 2014“ ЕООД, обличала ли се е като танцьорка с непристойно облекло, подчертаващо женските ú форми; на 01.09.2024г. вземала ли е участие в нощната щоупрограма в заведение в гр. **********. В писмените си обяснения Я. сочи, че е работила по трудов договор със „Сага Арт 2003“ ЕООД гр. Пловдив като „танцьор“ до 10.07.2023г. и от тази дата не е работила като танцьор. Преди назначаването ú като ****************е участвала в различни шоупраграми, но не се занимавала с еротични танци. На 01.09.2024г. не е вземала участие в нощна програма в гр.

**********. Счита че не се обличала с непристойно облекло.

Спорът по делото е концентриран върху въпросите работила ли е като танцьорка в нощни заведения въззиваемата след заемане на длъжността длъжността ************* и ако е работила преди да започне работа като ************ като танцьор, това обстоятелство може ли да се квалифицира като злоупотреба с доверието на работодателя и доброто име на училището.

По въпроса дали и след започване на работа като ******* Я. продължава да работи като танцьор в заведение следва да се посочи, че подателят на сигнала до Министъра на образованието и науката - Т. С. С. изрично заявява, че не е сигурeн дали 2

Я. продължава да се занимава професионално с еротични танци в нощни шоупраграми, като сигналът е подаден на 25.11.2024г.

От показанията на посочената от работодателя свидетелка Г., която работи на длъжност „*************“ в СУ „***************“ се установява, че през месец ноември или декември 2024г. на имейла на училището са получени снимки, изпратени от РУО Пловдив, на които свидетелката разпознава въззиваемата как танцува в нощно заведение на пилон. Свидетелката уточнява, че линковете в сигнала от РУО Пловдив водели към заведението, в което било цитирано, че работи П.. Това обстоятелство се потвърждава и от сигнала, подаден от Т. С. С., където също е посочено, че се прилагат бързи връзки/линкове именно към страниците на съответните клубове.

Свидетелят Г., който е работил като ********** когато П. Я. е постъпвала на работа в училището, установява, че тя му е споделила, че е преустановила работа като танцьорка и затова е започнала работа като ********. Свидетелят има приятелство с Я. във Фейсбук, но никога не е виждал нейни снимки като балерина.

Изложеното дотук налага извода, че не се установи П. Я. да работи в нощни заведения след постъпването ú на работа в СУ „***********“ гр. ***********, а посочените от работодателя снимки не са взети от нейния Фейсбук, а са свалени от линкове на клубове и завадения.

Щом това е така, Я. не е извършила тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като противното би означавало нарушението на трудовата дисциплина, а именно работа като танцьор в нощни заведение, да е извършено преди възникването на трудовото правоотношение.

Според жалбоподателя Я. е допуснала злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като не е съобщила предишната си работа. Ако се приеме, че наистина въззиваемата е скрила къде е работила преди да постъпи на работа като **********, това обстоятелство не може да обоснове, че е извършено посоченото нарушение на трудовата дисциплина. Това е така, защото няма нормативна забрана длъжността **********да бъде заемана от лице работило преди това като танцьор, както и това, че работелият като танцьор не може да бъде *********завинаги или за определен период от време. Посочените в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание основания, а именно чл. 214, ал.3, т.7 от Правилника за дейността на училището в сила от 15.09.2024г., който е преповтаря съдържанието на нормата на чл. 187, ал.1 т.8, предл. първо от КТ и Етичния кодекс на училищната общност, за който не е посочен конкретен текст, не съдържат забрана за заемане на длъжността „************“ от лица, упражняващи преди това други професии.

Отделно от това, работата в дадена професионална сфера не може да бъде пречка съответният служител да заема друга длъжност, ако няма нормативно уредена забрана, понеже това ще е в противоречие с принципа за свободен избор на професия, 3 уреден в нормата на чл. 48, ал.3 от Конституцията на Република България.

Относно уронване доброто име на училището: Когато се преценява дали работата като танцьор, пък било то и в нощни заведения, е укоримо от морална гледна точка следва да се подчертае, че въззиваемата е упражнявала една правно регламентирана дейност, т.е. уредена и разрешение от закона трудова функция. Вярно е, че когато поведението на дадено лице е в рамките на закона, то пак може да бъде неморално, както например е злоупотребата с алкохол, самата употреба на наркотични вещества, използването на вулгарен език и др. В настоящия казус обаче работодателят не установява как чрез предишната си работа въззиваемата уронва доброто име на училището.

След като не се установява фактическият състав на прекратяване на трудовото правоотношение, посочен в заповедта за прекратяване на трудовия договор, исковете за признаване на уволнението извършено със Заповед № 24/24.04.2023г. и неговата отмяна и за възстановяване на служителя на предишната работа са основателни и следва да се уважат.

Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил исковете районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

Предвид изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна разноски в размер на 600 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 847/25.02.2026г. на Пловдивския районен съд, ХІІІ-ти гр. с. постановено по гр. д. № 2626/25г.

ОСЪЖДА Средно училище „************“ – гр. ************, чийто универсален правоприемник е СУ „********“ – гр. **********, БУЛСТАТ **********, *********** да заплати на П. М. Я., ЕГН **********, с адрес , *********** сумата 600 (шестстотин) евро разноски направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок считано от 07.10.2026г.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5